Bible in 90 Days
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък* Иордан.
33 И тъй, Моисей им даде, то ест , на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир*.
42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
33 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.
2 Моисея по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.
3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,
4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).
5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сикхот.
6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.
7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.
8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.
9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.
11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.
12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка,
13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.
14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стар в Рафидим, гдето имаше вода да пият людете.
15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.
16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.
17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.
18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма,
19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римот-Фарес.
20 Като отпътуваха от Римот-Фарес, разположиха стан в Ливна.
21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.
22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.
23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.
24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.
25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.
26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.
27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.
28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.
29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.
30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.
31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.
32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.
33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.
34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.
35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.
36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.
37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.
38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на петия ден от месеца.
39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.
40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.
41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.
42 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан в Финон.
43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.
44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.
45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.
46 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.
47 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.
48 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
49 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.
50 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:
51 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
52 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.
53 И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.
54 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.
55 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в земята, в която живеете.
56 А и при туй, онова, което мислеха да сторя на тях, ще го сторя на вас.
34 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),
3 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъда от края на Соленото море на изток.
4 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отида до Цин, и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.
5 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.
6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.
7 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до половината Ор;
8 от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.
9 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде границата.
10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.
11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.
12 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.
13 Моисея, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.
14 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.
15 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.
16 И Господ говори на Моисея, казвайки:
17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.
18 Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.
19 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;
20 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;
21 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;
22 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;
23 от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;
24 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;
25 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;
26 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;
27 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;
28 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.
29 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.
35 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9 Господ говори още на Моисея казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.
13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.
14 Три града да дадете оттатък* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.
15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.
16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18 Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
28 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
34 Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.
36 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните казвайки:
2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господаря ни получи заповед от Господа да даде наследство на брата ни Салпаада на дъщерите му,
3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени ; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.
4 Даже , когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.
5 Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.
6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжват, за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от отеческото си племе.
7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.
8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всички отеческото си наследство.
9 Да не преминава наследството от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.
10 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;
11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;
12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.
13 Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан срещу Ерихон.
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък* Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Оттатък* Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там .
2 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
2 После Господ ми говори казвайки:
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
17 Господ ми говори казвайки:
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
22 за тях направи , както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
3 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.
4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях; шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.
5 Всичките тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.
7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.
8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която оттатък* Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;
9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);
10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан,
11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)
12 И дадох на рувимците и на гадците земята, който превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;
13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.
14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече земите по свое име Васан-авот-яир, както се наричат и до днес.
15 А на Махира дадох Галаад.
16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,
17 и полето, и Иордан, който им е граница от Хинерот до морето в полето, то ест , Соленото море, под Асдот-фасга на изток.
18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; затова всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.
19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,
20 догде Господ успокои братята ви както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ нашият Бог ще им даде оттатък* Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.
21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.
22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.
23 В онова време се молих Господу, казвайки:
24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой и тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?
25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък* Иордан, оная добра планинска страна и Ливан.
26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.
27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.
28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, който ще видиш.
29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.
4 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.
2 Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.
3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.
4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.
5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.
6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.
7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?
8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?
9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;
10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това .
11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.
12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте .
13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.
14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.
15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),
16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,
17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,
18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;
19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.
20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.
21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,
22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.
23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;
24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.
25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,
26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.
27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.
28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.
29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.
30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после* се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,
31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.
32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?
33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?
34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?
35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.
36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.
37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,
38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.
39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.
40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.
41 Тогава Моисей отдели от града оттатък* Иордан към изгрева на слънцето,
42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.
43 Те бяха : Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.
44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;
45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет
46 оттатък* Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,
47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,
48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),
49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.
5 Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.
2 Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.
3 Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.
4 Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,
5 (а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -
6 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох им Египетската земя, из дома на робството.
7 Да нямаш други богове освен Мене.
8 Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;
9 да не из се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
10 и Които показвам милост хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
11 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
12 Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.
13 Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;
14 а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.
15 И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.
16 Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, който Господ твоят Бог ти дава.
17 Не убивай.
18 Не прелюбодействувай.
19 Не кради.
20 Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.
21 Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
22 Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.
23 А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:
24 Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.
25 А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.
26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние чухме , и е останал жив?
27 Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.
29 Дано да има у тях такова сърце щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та за благоденствуват вечно, те и чадата им!
30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.
31 А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.
32 Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.
33 Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, който ще притежавате.
6 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,
2 за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.
3 Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.
4 Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;
5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкото си сила.
6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
8 Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
9 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
10 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,
11 и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,
12 внимавай на себе си да не забравяш Господ, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.
13 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.
14 Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,
15 (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.
16 Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.
17 Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.
18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,
19 като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.
20 Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?
21 Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;
22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;
23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.
24 Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както прави и днес.
25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.
7 Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе,
2 и когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като на Бога обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш;
3 да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;
4 защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.
5 Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.
6 Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята.
7 Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена.
8 Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с който се е клел на бащите ви, за това Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона.
9 И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му;
10 а на ония, които Го мразят, въздава им в лице и ги изтребва; няма да забавя наказанието на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде в лице.
11 За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш.
12 И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта , за която се е клел на бащите ти;
13 и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овците ти, в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе.
14 Ще бъдеш благословен повече от всичките племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви.
15 Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят.
16 За това, да изтребиш всичките племена, които Господ твоят Бог ти предава; окото ти да ги не пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.
17 И ако речеш в сърцето си: Тия народи са по-многочислени от мене, как ще мога да ги изгоня? -
18 да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни;
19 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с който Господ твоят Бог те изведе. Така ще направи Господ твоят Бог на всичките племена, от които ти се плашиш.
20 Още Господ твоят Бог ще изпрати и стършели върху тях, догде бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе.
21 Да са не уплашиш от тях, защото Господ твоят Бог е всред, тебе, Бог велик и страшен.
22 И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да се не умножат върху тебе полските зверове.
23 Но Господ твоят Бог ще ти ги предаде и ще ги разстройва с голямо разстройство, догде се изтребят.
24 Ще предаде и царете им в ръката ти, и ще заличиш името им под небето; никой не ще може да устои пред тебе догде не ги изтребиш.
25 Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожалиш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.
26 И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена на изтребление.