Bible in 90 Days
11 (A)Така Соломон завърши храма на Господа и царския дом. Той завърши благополучно всичко, което искаше да направи в Господния храм и в своя дом.
Бог отново говори на Соломон
12 Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: „Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертвоприношения. 13 Ако заключа небето, за да не падне дъжд, ако заповядам на скакалците да изпоядат всичко на земята или изпратя мор върху народа Си 14 и народът Ми, който се именува с Моето име, се смири, отправи молитва към Мене и се отвърне от нечестивия си път, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му. 15 Отсега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми ще се вслушат в молитвата на това място. 16 Защото Аз избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми там за вечни времена; очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги. 17 И ако ти живееш така, както живееше баща ти Давид, изпълняваш заповедите Ми и пазиш наредбите и законите Ми, 18 (B)Аз ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: ‘Няма да липсва мъж, който да властва над Израил.’
19 Но ако се отречете от Мене, ако не зачитате Моите заповеди и наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте, 20 Аз ще изтребя Израил от лицето на Своята земя, която съм му дал, и този храм, който съм осветил в Свое име, ще го отхвърля от лицето Си, за да му се присмиват и да го презират всички народи. 21 Всеки, който мине край този храм, ще се зачуди и ще попита защо Господ е постъпил така с тази земя и с този храм. 22 И ще им отговарят: ‘Защото те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги изведе от египетската земя, и последваха други богове, на които се покланяха и служеха. Затова Той им изпрати това наказание’.“
Делата на Соломон
8 (C)След като изминаха двадесетте години, през които Соломон построи Господния храм и своя дом, 2 той съгради и градовете, които бе получил от Хирам, и засели в тях израилтяни. 3 (D)След това Соломон се отправи към Емат-Сува и го превзе. 4 Укрепи и пустинния Тадмор и всички градове в Емат, които служеха за складове. 5 Построи още Горен и Долен Бет Хорон, градове, укрепени със стени, порти и лостове за затваряне, 6 а също Ваалат и всички градове, в които Соломон имаше складове, всички градове за колесници и конници. Той изгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата му подвластна земя всичко, което бе запланувал. 7 Всички, които не бяха израилтяни – хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, 8 потомците им, останали неизтребени от израилтяните, Соломон определи за принудителна работа и до днес. 9 Израилтяните не бяха определяни от Соломон за принудителна работа, а служеха във войската като военачалници, водачи на колесници и конници. 10 Надзорниците, които управляваха народа при цар Соломон, бяха двеста и петдесет.
11 След това Соломон премести дъщерята на фараона от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото той казваше, че жена не бива да живее с него в дома на Давид, цар на Израил, място свято, защото в него е бил Господният ковчег.
12 И започна Соломон да принася всеизгаряния на Господа върху Господния жертвеник, който беше издигнат пред притвора. 13 (E)Всеизгарянията се принасяха според наредбите за всеки ден и според заповедите на Мойсей в съботите, на новолуния и на трите големи празника – Безквасници, Петдесетница и Шатри. 14 (F)Според разпоредбите на баща си Давид определи смените на свещениците за служене, на левитите, които да помагат на свещениците и да пеят според дежурствата си, както е определено за всеки ден. Бяха определени и смените на вратарите при всяка от портите, както беше завещано от Божия угодник Давид. 15 И в нищо не бе отстъпено от царските заповеди – нито по отношение на свещениците и левитите, нито по отношение на съкровищата.
16 Така беше завършено цялото дело на Соломон от деня на полагане на основите на дома на Господа до пълното му завършване. Господният храм беше построен.
17 (G)Тогава Соломон отиде в Ецион-Гавер и в Елат, който е на морския бряг, в едомската земя. 18 А Хирам му прати по хората си кораби и опитни в морското дело слуги. Заедно с хората на Соломон те отплаваха към Офир, откъдето взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.
Соломон и савската царица
9 (H)(I)Савската царица, като чу за славата на Соломон, дойде в Йерусалим, за да изпита мъдростта на Соломон с гатанки. Пристигна с многобройна свита, с камили, натоварени с благовония, много злато и скъпоценни камъни, с желанието да говори с него за всичко, което искаше. 2 Соломон отговори на всичките ѝ въпроси и нямаше нищо неизвестно за него, на което той да не ѝ даде отговор. 3 Савската царица, като видя мъдростта на Соломон и дома, който беше построил, 4 ястията на трапезата му, служителите, седнали според своя сан, прислугата и виночерпците в подходящо облекло и жертвата всеизгаряне, принасяна в Господния храм, остана без дъх.
5 И тя каза на царя: „Истина е това, което бях слушала в страната си за твоите дела и за твоята мъдрост. 6 Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох да видя с очите си. Но дори и половината за твоята голяма мъдрост не ми е била казана. Ти надминаваш всичко, което бях чула за теб. 7 Щастливи са хората ти, щастливи са и слугите ти, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти! 8 Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог, понеже Твоят Бог е възлюбил Израил и за да го утвърди за вечни времена, те е поставил да царуваш над него, да раздаваш правосъдие и справедливост.“ 9 И тя подари на царя сто и двадесет таланта злато, много благовония и скъпоценни камъни. Никога не е имало благовония като тези, които Савската царица подари на Соломон.
10 Също и хората на Хирам и Соломон, които доставяха злато от Офир, докараха и сандалово дърво, и скъпоценни камъни. 11 От това сандалово дърво царят направи стълби за храма на Господа и за царския дом, а също арфи и псалтири за певците. Този вид дърво не беше познато дотогава в Юдея.
12 Цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела. А то беше много повече от подаръците, които тя беше донесла. След това царицата се върна заедно със своите слуги в страната си.
Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон
13 (J)Теглото на златото, което се доставяше на Соломон за една година, възлизаше на шестстотин шестдесет и шест таланта 14 без онова, което внасяха търговците и продавачите. Също и всички арабски царе, както и управителите на области, доставяха злато и сребро на Соломон. 15 Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато, като за всеки щит бяха употребени по шестстотин сикли, 16 (K)и още триста по-малки щита от ковано злато и за всеки щит бяха употребени по триста сикли злато. Царят заповяда да ги наредят в залата „Ливанската гора“.
17 Царят направи също и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато. 18 Престолът имаше шест стъпала и златен фундамент, закрепен към престола, облегалки от двете страни и два лъва до тях, и място за сядане. 19 От двете страни на шестте стъпала стояха още дванадесет лъва. Такова нещо не е правено в никое царство. 20 Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в залата „Ливанската гора“. Среброто по времето на Соломон не се ценеше за нищо. 21 Защото царят имаше кораби, които плаваха до Тарсис с хората на Хирам, и на всеки три години корабите се връщаха от Тарсис и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
22 Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост. 23 Затова всички царе на света идваха при Соломон, за да чуят мъдростта, с която Бог беше го дарил. 24 Всеки от тях му поднасяше годишно своя дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мулета.
25 (L)(M)Соломон имаше обори за четири хиляди коня и колесници, и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени в градовете за колесници и при царя в Йерусалим. 26 (N)Той властваше над всички царе – от река Ефрат до филистимската земя и до пределите на Египет. 27 (O)Така при царя среброто беше в изобилие като камъните, а кедрите бяха колкото черниците в полето. 28 Докарваха коне за Соломон от Египет и от други страни.
29 (P)Останалите дела на Соломон отначало докрай са описани в книгата на пророк Натан, в пророчеството на силонеца Ахия и във виденията на ясновидеца Йоил за Йеровоам, Наватовия син. 30 Соломон царува в Йерусалим над цял Израил четиридесет години. 31 А когато Соломон почина, погребаха го при предците му в града на баща му Давид. И като негов наследник се възцари синът му Ровоам.
Юдейското царство след Соломон до вавилонския плен
Разделение на царството при Ровоам
10 (Q)Ровоам отиде в Сихем, защото там се бе събрал целият Израил, за да го направи цар. 2 Когато Йеровоам, Наватовият син, чу за това, завърна се от Египет, където беше избягал от Соломон. 3 Израилтяните изпратиха да го повикат и той дойде заедно с целия Израил при Ровоам и казаха: 4 „Твоят баща ни наложи тежки данъци, затова ни облекчи от непоносимия труд и тежкото иго, което той ни наложи, и тогава ние ще ти служим.“ 5 А той им отговори: „Върнете се при мене след три дена.“ И народът се разотиде.
6 Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ 7 Те му отговориха: „Ако се отнесеш благосклонно към този народ и постъпваш в негова угода, ако му говориш благи думи, той ще ти служи през всичките ти дни.“ 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и реши да се посъветва с младите си служители, които бяха отраснали заедно с него. 9 И се обърна към тях с думите: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ, който поиска от мене да облекча игото, наложено от баща ми?“ 10 И младежите, които бяха отраснали заедно с него, му отговориха: На хората, които са ти казали, че твоят баща им е наложил тежко иго, което ти трябва да облекчиш, им кажи: „Малкият ми пръст е по-дебел от бедрата на баща ми! 11 Моят баща ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко; моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“
12 Тогава Йеровоам и целият народ отидоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: „Върнете се при мене след три дена.“ 13 Цар Ровоам им отговори сурово, защото бе отхвърлил съвета на старейшините 14 и прие съвета на връстниците си, и им каза: „Моят баща Ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко. Моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“ 15 И царят не послуша народа, защото е било наредено от Бога, за да изпълни думите Си, Които Господ беше изрекъл чрез силонеца Ахия на Йеровоам, Наватовия син.
16 (R)Когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: „Какво общо имаме ние с Давид, с наследството на Йесеевия син? По шатрите си, мъже на Израил! Сега се погрижи за своя дом, Давиде!“ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си. 17 И Ровоам остана цар само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.
18 И когато Ровоам изпрати Адонирам, надзорника над извършителните работи, израилтяните го убиха с камъни. А цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Йерусалим. 19 Така израилтяните се отметнаха от Давидовия дом и останаха отделени до днес.
11 Тогава Ровоам пристигна в Йерусалим и свика родовете на Юда и Вениамин – сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да воюват с Израил и да върнат царството на Ровоам. 2 Но Господ говори на Самей, Божий човек, като му каза: 3 „Кажи на Ровоам, сина на Соломон, юдейския цар, и на всички израилтяни от родовете на Юда и Вениамин: 4 ‘Така казва Господ: «Не излизайте да воювате против братята си. Върнете се всеки у дома си, защото Аз така отредих»’.“ И те послушаха думите на Господа и се отказаха да воюват против Йеровоам.
Царуване на Ровоам
5 (S)Ровоам се установи в Йерусалим и изгради градове крепости в Юдея: 6 укрепи Витлеем, Етам, Техоя, 7 Вет-Цур, Сохо, Одолам, 8 Гет, Мареша, Зиф, 9 Адораим, Лахис, Азека, 10 Цора, Айалон и Хеврон. Това бяха крепостите в племената на Юда и Вениамин. 11 Царят ги укрепи добре, назначи им военачалници и ги снабди със запаси от жито, елей и вино. 12 За сигурността им предостави на всеки град щитове и копия. Така племената на Юда и Вениамин останаха под негова власт.
13 И всички свещеници и левити от целия Израил се стекоха при него от всички краища. 14 (T)Левитите напуснаха своите пасища и владенията си и дойдоха в Юдея, в Йерусалим, защото Йеровоам и неговите синове ги отстраниха от свещенодействие пред Господа 15 (U)и си поставиха свои жреци за оброчищата с идоли на козли и телета, които бяха направени по заповед на Йеровоам. 16 А след тях в Йерусалим дойдоха и всички израилтяни, които с цялото си сърце търсеха Господа, Бога на Израил, за да принасят жертви на Господа, Бога на предците им. 17 Така за три години те бяха опора на Юдейското царство и подкрепяха Ровоам, Соломоновия син, защото три години вървяха по пътя на Давид и Соломон.
18 Ровоам си взе за жена Махалат, дъщеря на Еримот, син на Давид. Майка ѝ беше Авихаил, дъщеря на Елиав, Йесеевия син. 19 И тя му роди синове: Йеуса, Шемария и Захама. 20 (V)А след нея той взе Мааха, дъщеря на Авесалом. Тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита. 21 Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници. А той имаше осемнадесет жени и шестдесет наложници, от които му се родиха двадесет и осем синове и шестдесет дъщери. 22 Затова той определи Авия, сина на Мааха, за пръв сред братята му и мислеше да го направи цар. 23 Той постъпваше благоразумно и с останалите си синове, като ги разпрати по крепостните градове във всички области на племената на Юда и Вениамин, даваше им изобилно храна и им намери много жени.
Бог унижава Ровоам
12 Когато царството на Ровоам се утвърди и той укрепна, Ровоам изостави Господния закон. Изостави го и целият Израил. 2 (W)И тъй като бяха отстъпили от Господа, на петата година от царуването на Ровоам египетският цар Сусаким нападна Йерусалим 3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници, а египетската войска от ливийци, сукхити и етиопци нямаше брой. 4 И като превзе укрепените градове в Юдея, той стигна до Йерусалим. 5 (X)Тогава пророк Самей дойде при Ровоам и при юдейските военачалници, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусаким, и им рече: „Така казва Господ: ‘Понеже вие Ме изоставихте, затова и Аз ви предавам в ръцете на Сусаким’.“ 6 Военачалниците и царят се смириха и казаха: „Справедлив е Господ!“ 7 И когато Господ видя, че те се смириха, каза на Самей: „Няма да ги погубя и скоро ще ги избавя. Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез Сусаким. 8 Но те ще му станат слуги, за да знаят какво е да служат на Мене и какво е да служат на земни царства.“
9 (Y)Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил. 10 Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом. 11 Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата. 12 След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.
13 Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим – града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка. 14 Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.
15 Делата на Ровоам отначало докрай са описани в книгите за родословията на пророк Самей и ясновидеца Идо. Между Ровоам и Йеровоам се водеха постоянни войни. 16 Когато Ровоам почина, го погребаха при предците му в града на Давид. Като негов наследник се възцари синът му Авия.
Царуване на Авия
13 (Z)В осемнадесетата година от царуването на Йеровоам Авия стана цар на Юдея. 2 Той властваше в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михая, дъщеря на Уриил от Гива.
Между Авия и Йеровоам също започна война. 3 Авия излезе на бой с храбра войска от четиристотин хиляди отбрани мъже, а Йеровоам застана против него с осемстотин хиляди души, също така силни и храбри. 4 Тогава Авия се изкачи на Цемараим, една от Ефремовите планини, и извика: „Чуйте ме, Йеровоаме и всички вие, израилтяни! 5 Не знаете ли, че Господ, Бог на Израил, даде право на Давид чрез ненарушим завет той и потомците му да царуват завинаги над израилтяните? 6 И въпреки това Йеровоам, синът на Нават, който беше слуга на Давидовия син Соломон, се надигна срещу господаря си. 7 Около него се събраха долни хора и беззаконници. Те превъзхождаха Ровоам, защото беше още млад и неопитен и не можеше да им се противопостави.
8 И сега вие възнамерявате да се противите на царството, което Господ е дал в ръцете на Давидовите потомци, понеже сте многобройни и имате златни телета, които Ровоам ви е определил за богове. 9 Нали вие изгонихте свещениците на Господа, Аароновите потомци и левитите, и си поставихте свещеници, както правят другите народи? Всеки, който дойде с теле и седем овена, става свещеник, но на лъжливи богове.
10 А у нас Господ е нашият Бог! Ние не сме го изоставили. Аароновите потомци служат като свещеници на Господа, а левитите изпълняват своята служба. 11 Всяка сутрин и вечер те изгарят всеизгаряния и кадят благоуханен тамян, нареждат хлябове върху чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, а вие Го изоставихте. 12 (AA)И ето с нас е Бог, Който ни води! Неговите свещеници тръбят гръмогласно против вас бойни звуци. Синове на Израил, не воювайте против Господа, Бога на вашите предци, защото няма да успеете!“
13 В това време Йеровоам изпрати хора в тила им, така че той и част от войската му стояха пред юдеите, а останалите направиха засада. 14 Когато юдеите се огледаха, видяха, че боят се водеше пред тях и в тила им. Тогава те призоваха Господа и свещениците затръбиха с тръбите. 15 Юдеите нададоха боен вик. При този вик на юдейската войска Бог порази Йеровоам и израилтяните пред Авия и юдеите. 16 Израилтяните побягнаха пред юдеите, защото Бог ги предаде в ръцете им. 17 Авия и неговият народ им нанесоха тежко поражение. Загинаха петстотин хиляди отбрани мъже на Израил. 18 Тогава израилтяните се смириха, а потомците на Юда надделяха, защото се уповаваха на Господа, Бога на предците си. 19 Авия преследва Йеровоам и му отне градовете Ветил, Йешана и Ефрон с техните околности. 20 Йеровоам не успя повече да се съвземе по времето на Авия. Накрая Господ го порази и той умря.
21 А Авия се укрепи, взе си четиринадесет жени и му се родиха двадесет и двама синове и шестнадесет дъщери. 22 Останалите дела на Авия, постъпките му и изреченото от него са описани в книгите на пророк Идо.
23 [a] Когато Авия почина, погребаха го при предците му в града на Давид. Като негов наследник на трона се възцари синът му Аса. По негово време следващите десет години в страната имаше мир.
Победа на цар Аса над етиопците
14 (AB)Аса вършеше това, което беше добро и праведно пред Господа, неговия Бог. 2 Той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, изпотроши идолите и лъжливите им знаци, 3 и заповяда на юдеите да потърсят Господа, Бога на предците си, и да изпълняват Неговите закони и заповеди. 4 Премахна оброчищата и капищата и в останалите градове на Юдея, така че по негово време в царството беше спокойно. 5 И тъй като страната се успокои и през тези години не се водеха войни, той построи укрепени градове в Юдея, защото Господ му беше дал спокойствие. 6 Тогава Аса каза на юдеите: „Да построим тези градове и да издигнем около тях стени и кули с порти, които се залостват. Нашата страна е още свободна, защото потърсихме Господа, нашия Бог, и Той ни даде отвред спокойствие.“ Те започнаха да строят и успяваха в делата си. 7 Войската на Аса беше от триста хиляди души от племето на Юда, въоръжени с големи щитове и копия, и осемдесет хиляди от Вениаминовото племе – с малки щитове и лъкове. Всички те бяха силни и храбри мъже.
8 Срещу тях излезе етиопецът Зарай с войска от един милион души с триста колесници и стигна до Мареша. 9 Аса тръгна срещу него и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша. 10 И Аса отправи молитва към Господа, своя Бог, с думите: „Господи, само Ти си помощник на силни и слаби. Помогни сега, Господи, Боже наш, защото на Тебе се уповаваме и в Твое име се изправихме пред тази огромна войска! Господи, Ти си наш Бог, покажи, че никой човек не може да надделее над Твоята воля!“
11 Тогава Господ порази етиопците пред Аса и пред юдеите и етиопците побягнаха. 12 Аса и хората му ги преследваха до Герар. От етиопците паднаха толкова много, че останалите не можеха да се окопитят и бяха поразени пред Господа и Неговото войнство. А плячката, която взеха юдеите, беше много голяма. 13 Те разрушиха всички градове около Герар, защото страхът пред Господа беше обзел жителите им. И разграбиха тези градове, защото в тях имаше голяма плячка. 14 Ограбиха и пастирските колиби и се върнаха в Йерусалим с много стада овце и камили.
Реформи на цар Аса
15 Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед, 2 и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави. 3 (AC)Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон. 4 Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха. 5 Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха. 6 И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи. 7 Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“
8 Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор. 9 И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него. 10 Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса 11 и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха – седемстотин вола и седем хиляди овце. 12 Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа; 13 и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт. 14 И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове. 15 Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.
16 (AD)Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон. 17 И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му. 18 Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове. 19 И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.
Последни години на цар Аса и неговата смърт
16 (AE)В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски. 2 Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието: 3 „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“ 4 Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове. 5 Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението. 6 Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.
7 В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти. 8 (AF)Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце. 9 (AG)Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“ 10 (AH)Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.
11 Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе. 12 На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари. 13 Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си. 14 Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.
Възцаряване и величие на Йосафат
17 (AI)Вместо него се възцари синът му Йосафат, който укрепи страната против израилтяните. 2 Той разположи войски във всички крепости на Юдея и изпрати стражи по юдейската земя и в градовете на Ефрем, които баща му Аса беше завладял. 3 И Господ беше с Йосафат, понеже той следваше пътя на баща си Давид, а не последва Ваал. 4 Потърси Бога на предците си и постъпваше по Неговите заповеди, а не подражаваше на израилтяните. 5 Затова Господ утвърди царската му власт. От цяла Юдея носеха дарове на Йосафат и той твърде много забогатя и се прослави. 6 (AJ)Понеже следваше със сърцето си Господните пътища, той премахна оброчищата и езическите стълбове в Юдея.
7 А на третата година от царуването си изпрати предводителите си Бен-Хаил, Овадия, Захария, Натанаил и Михея да поучават в юдейските градове. 8 С тях изпрати и левитите Шемая, Нетания, Зевадия, Азаил, Шемирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, а също и свещениците Елишема и Йорам. 9 (AK)Те носеха със себе си книгата на Господния закон и поучаваха юдеите; обикаляха всички градове в Юдея и учеха народа, както им беше наредено.
10 И страх от Господа обзе всички царства в земите около Юдея и те не воюваха против Йосафат. 11 Филистимците носеха на Йосафат дарове и сребро като данък, арабите му докарваха дребен добитък – седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела. 12 Мощта на Йосафат все повече нарастваше и той строеше в Юдея крепости и градове за складове. 13 В юдейските градове той разполагаше с много припаси, а в Йерусалим – със силни и храбри мъже. 14 Ето техния списък по имена: хилядниците от Юда: предводител Адна с триста хиляди боеспособни мъже; 15 след него: предводител Йоханан с двеста и осемдесет хиляди; 16 последван от Амасия, Зихриевия син, който се беше посветил на Господа. Той имаше двеста хиляди боеспособни мъже. 17 И от Вениамин: Елиада, който беше опитен във военното дело, с двеста хиляди въоръжени с лъкове и щитове, 18 а след него Йехозавад със сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за битка. 19 Това бяха боеспособните мъже, които служеха при царя, освен онези, които той беше разположил в укрепените градове из цяла Юдея.
Съюз на Йосафат с Ахав
18 (AL)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. 2 След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. 3 израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“
4 Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ 5 И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ 6 Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ 7 израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ 8 Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“
9 Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. 10 Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ 11 И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“
12 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ 13 Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“
14 И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ 15 А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ 16 (AM)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“
17 Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ 18 А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. 19 И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. 20 Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ 21 А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ 22 И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ 24 А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ 25 Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, 26 и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ 27 А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“
28 И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. 29 По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. 30 Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ 31 И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. 32 Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. 33 В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ 34 Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.
Реформи на Йосафат
19 Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим, 2 ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе! 3 Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“
4 Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им. 5 Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея, 6 като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда. 7 И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“
8 (AN)Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове. 9 На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце. 10 Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина. 11 Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе – за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“
Победа на Йосафат
20 След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат. 2 Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“ 3 (AO)А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея. 4 И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.
5 Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора, 6 и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи! 7 (AP)Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам! 8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха: 9 (AQ)‘Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.’ 10 (AR)И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха, 11 ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство. 12 Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“
13 И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си. 14 (AS)Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци, 15 и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия! 16 Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил. 17 (AT)В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“
18 Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят. 19 А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.
20 На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“ 21 (AU)И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“
22 Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити, 23 (AV)защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си.
24 Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил. 25 Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха. 26 А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението. 27 След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете. 28 Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби. 29 (AW)И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил. 30 И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.
31 (AX)Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил. 32 Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа. 33 Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци. 34 А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.
35 Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие. 36 Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер. 37 Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.
Царуване на Йорам
21 Йосафат почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Вместо него се възцари синът му Йорам. 2 А Йорам имаше братя – Йосафатовите синове: Азария, Йехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия. Всички те бяха синове на израилския цар Йосафат. 3 Техният баща им беше завещал много подаръци – сребро, злато, скъпоценности, наред с укрепените градове в Юдея. Царството обаче предаде на Йорам, понеже той беше първородният му син. 4 (AY)Когато Йорам се възкачи на бащиния си престол и се утвърди, той изби с меч всичките си братя, а също и някои предводители на Израил. 5 Йорам беше на тридесет и две години, когато се възцари, и престоя на трона в Йерусалим осем години. 6 Той вървеше по пътя на израилските царе, както постъпваха в Ахавовия род, защото жена му беше дъщеря на Ахав. Така той стори много злини пред Господа. 7 (AZ)Но Господ не искаше да погуби Давидовия род заради завета, който беше сключил с Давид, и понеже беше обещал да даде светилник на него и на синовете му за всички времена.
8 (BA)По негово време едомците се освободиха от властта на Юдея и си поставиха свой цар. 9 Затова Йорам тръгна против тях с военачалниците си и всичките си колесници. И макар че едомците го обкръжиха заедно с колесниците му, през нощта той ги нападна и ги победи. 10 Въпреки това Едом и до днес е независим от властта на Юдея. По същото време и Ливна отхвърли властта ѝ, понеже беше изоставила Господа, Бога на предците си. 11 Направи капища по юдейските планини и въведе в идолопоклонство жителите на Йерусалим, и поквари Юдея.
12 Тогава до него дойде писмо от пророк Илия, в което се казваше: „Така говори Господ, Бог на баща ти Давид: ‘Понеже ти не вървеше по пътя на баща си Йосафат и по пътя на Аса, юдейския цар, 13 а тръгна по пътя на израилските царе и поквари Юдея и жителите на Йерусалим, както вършеше това Ахавовият род, а освен това умъртви братята си от бащиния си род, които бяха по-добри от тебе, 14 затова Господ ще порази тежко народа ти, синовете ти, жените ти и всичко, което имаш, 15 а ти ще страдаш от страшна болест, която от ден на ден ще поразява вътрешностите ти’.“
16 И Господ вдъхна смелост на филистимците и арабите, съседи на етиопците, да въстанат против Йорам. 17 И те се вдигнаха против Юдея и нахълтаха в пределите ѝ, като заграбиха всичко, което намериха в царския дом, а също и синовете и жените на царя, така че не му остана нищо освен Охозия, най-младия син.
18 А след всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест. 19 (BB)Така, от ден на ден към края на втората година вътрешностите му се разпаднаха и той умря в тежки страдания. Но народът не му кади благовонния, както бяха правили за предците му.
20 (BC)Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим осем години. Отиде си неоплакан и го погребаха в града на Давид, но не в царските гробници.
Царуване на Охозия
22 (BD)Жителите на Йерусалим провъзгласиха за негов наследник Охозия, най-малкия му син, понеже тълпа разбойници, които заедно с арабите се промъкнаха в стана, изби всички по-големи синове. Така се възцари Охозия, син на юдейския цар Йорам. 2 Когато се възцари, Охозия беше на двадесет и две години и царуваше в Йерусалим една година. Майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврий. 3 И той също вървеше по пътя на Ахавовия род, защото майка му беше негова съучастничка в беззаконията. 4 Охозия вършеше неправди пред Господа, също както Ахавовия род, защото след смъртта на баща му ахавовци му станаха съветници до неговата гибел. 5 (BE)И като следваше техния съвет, той тръгна на война заедно с израилския цар Йорам, сина на Ахав, против Азаил, сирийския цар, и срещу Рамот в Галаад. Там сирийците раниха Йорам. 6 Затова той се върна в Изреел, за да лекува раните си, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Охозия, син на Йорам, юдейския цар, дойде в Изреел, за да посети Йорам, Ахавовия син, понеже беше болен.
7 Бог беше отредил гибел за Охозия заради посещението му при Йорам, защото той се съюзи с Йорам против Ииуй, Намесиевия син, когото Бог беше избрал да унищожи рода на Ахав. 8 (BF)И когато Ииуй изпълняваше присъдата над Ахавовия род, той попадна на юдейските предводители и синовете на Охозиевите братя, които служеха при Охозия, и ги умъртви. 9 След това издаде заповед да търсят Охозия. Заловиха го, докато се криеше в Самария, доведоха го при Ииуй и го убиха. След това му устроиха погребение, като казваха: „Той е син на Йосафат, който търсеше Господа с цялото си сърце.“ Така в рода на Охозия не остана никой, който би могъл да царува.
Възцаряване на Йоас
10 (BG)Когато Готолия, майката на Охозия, узна, че синът ѝ е умрял, нареди да погубят всички потомци от царското семейство на Юдовия род. 11 Но Йосафет, царската дъщеря, тайно взе сина на Охозия Йоас, когато избиваха царските синове, и го скри с дойката му в спалнята. Така Йосафет, дъщеря на Йорам и сестра на Охозия, жена на свещеник Йодай, скри Йоас от Готолия и тя не го уби. 12 В продължение на шест години остана скрит в Божия дом, докато Готолия царуваше над страната.
23 Но в седмата година Йодай доби сила и влезе в съюз със стотници: Азария, Йерохамовия син, Исмаил, Йехоханомовия син, Азария, Оведовия син, Маасея, Адаиевия син, и Елишафат, Сахриевия син. 2 Те обходиха Юдея, събраха левитите от всички юдейски градове и водачите на израилските родове и отидоха в Йерусалим. 3 (BH)Тогава в Божия дом цялото събрание сключи съюз с царя. А Йодай им каза: „Царският син ще се възцари, както е казал Господ за потомците на Давид. 4 Ето какво трябва да направите: една трета от вас, свещениците и левитите, които започват смяната си в събота, да застанат като стражи при вратите, 5 една трета – при дома на царя, и една трета – при главните порти. А целият народ ще бъде в дворовете на Господния храм. 6 И никой да не влиза в Господния храм освен свещениците и онези от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени. А целият народ да спазва наредбите на Господа. 7 Левитите да застанат около царя, всеки с оръжието си в ръка. А ако влезе някой друг в Господния дом, да бъде убит. Вие трябва да сте постоянно до царя.“
8 (BI)Левитите и всички юдеи постъпиха, както заповяда свещеникът Йодай. И всеки взе своите хора, и онези, които започваха службата в събота, и онези, които бяха завършили. Свещеникът Йодай не разпусна смените. 9 Свещеникът Йодай раздаде на стотниците копията, а също малките и големите щитове на цар Давид, които бяха в Божия дом. 10 И постави целия народ около царя – всеки един с оръжието си в ръка, от дясната до лявата страна край жертвеника и край храма. 11 Тогава изведоха царския син, сложиха му короната, връчиха му царското свидетелство и го обявиха за цар. Йодай и синовете му го помазаха и извикаха: „Да живее царят!“
12 А Готолия, като чу глъчката и виковете за възхваляване на царя, дойде в Господния храм при народа. 13 И видя царя да стои до царския стълб на храмовия вход, заобиколен от военачалници при тръбни звуци, и целият народ на страната се радваше и свиреше с тръбите. Там бяха и певците, които под съпровод на музикални инструменти пееха хвалебни песни. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“ 14 А свещеникът Йодай събра стотниците и им каза: „Изведете я навън от храма и който тръгне след нея, да бъде убит с меч.“ Защото свещеникът беше казал да не се убива в Господния храм. 15 Те се отдръпнаха да ѝ направят път да мине. Когато стигна до конските порти на царския дом, там я убиха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.