Bible in 90 Days
13 Така казва Господ Иеова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена: Иосиф ще има два дяла.
14 Всеки както брат му ще наследите тая земя, за която се заклех, че ще я дам на бащите ви; да! тая земя ще ви се даде в наследство.
15 И ето границата на земята: На северната страна ще бъде от голямото море, по пътя за Етлон, до прохода на Седад;
16 после, Емат, Вирота, Сибраим, (който е между предела на Дамаск и предела на Емат), и Асаратихон, (който е при пределите на Ауран);
17 а границата от морето ще бъде Асеренан (при предела на Дамаск), а към север северната граница е Емат. Това е северната страна.
18 А източната, между Ауран, Дамаск и Галаад оттатък и Израилевата земя отсам, ще бъде Иордан, като я премерите от северната граница до източното море. Това е източната страна.
19 А към юг южната страна ще бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през Египетския поток до голямото море. Това, към юг, е южната страна.
20 А западната страна ще бъде голямото море от южната граница до прохода на Емат. Това е западната страна.
21 Така да разделите тая земя помежду си според Израилевите племена.
22 Да я разделите в наследство за вас и за чужденците, които пришелствуват между вас, които родят чада всред вас; тия нека ви бъдат като туземци между израилтяните; нека имат наследство с вас между Израилевите племена.
23 В което племе пришелствува чужденецът, там му дайте наследство, казва Господ Иеова.
48 А ето племената начиная от северния край, покрай пътя за Етлон, до прохода на Емат, и Асаренан (при предела на Дамаск, северно край Емат). И племената ще имат страните си към изток и към запад. Дан ще има един дял.
2 А до Дановата граница, от източната страна до западната страна, Асир ще има един дял.
3 А до Асировата граница, от източната страна до западната страна, Нефталим ще има един дял.
4 А до Нефталимовата граница, от източната страна до западната страна, Манасия ще има един дял.
5 А до Манасиевата граница, от източната страна до западната страна, Ефрем ще има един дял.
6 А до Ефремовата граница, от източната страна до западната страна, Рувим ще има един дял.
7 А до Рувимовата граница, от източната страна до западната страна, Юда ще има един дял.
8 И до Юдовата граница, от източната страна до западната страна, да бъде приносът, който ще посветите, двадесет и пет хиляди тръстики широк, а дълъг колкото всеки от другите дялове от източната страна до западната страна; и светилището да бъде всред него.
9 Приносът, който ще посветите Господу, да бъде двадесет и пет хиляди тръстики на длъж, и десет хиляди на шир.
10 И тоя свет принос да бъде за тях, за свещениците, дълъг към север двадесет и пет хиляди тръстики, широк към запад десет хиляди, широк и към изток десет хиляди, а дълъг към юг двадесет и пет хиляди; И Господното светилище ще бъде всред него.
11 Това да бъде за осветените свещеници от Садоковите потомци, които пазиха заръчването Ми и не се заблудиха, когато израилтяните се заблудиха, както се заблудиха левитите.
12 И тоя посветен принос от приноса на земята ще им бъде пресвет, до предела на левитите.
13 И съответстващ на границата на свещениците, левитите ще имат дял двадесет и пет хиляди тръстики дълъг и десет хиляди широк; цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, и широчината десет хиляди.
14 От него да не продават, нито да го дават в размяна, нито да предадат на други земните първаци; защото делът им е свет Господу.
15 А петте хиляди тръстики, които остават в широчината срещу двадесет и петте хиляди, да бъдат за обща употреба, за града, за живеене и за пасбища; а градът да бъде всред него.
16 И ето мерките му: северната страна четири хиляди и петстотин тръстики, южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин и западната страна четири хиляди и петстотин.
17 И пасбищата на града да бъдат на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет, и на запад двеста и петдесет.
18 И остатъкът от дължината, съответствуващ на светия принос, ще бъде десет хиляди тръстики на изток, и десет хиляди на запад; ще съответствува на светия принос; и рожбите му ще бъдат за храна на ония, които слугуват в града.
19 Ония от всичките Израилеви племена, които слугуват в града, да го обработват.
20 Цялото посветено място да бъде двадесет и пет хиляди тръстики на двадесет и пет хиляди; четвъртит ще направите светия принос, включително градското притежание.
21 И остатъкът да бъде за княза, от двете страни на светия принос и на градското притежание, пред посветеното място от двадесет и петте хиляди тръстики към източната граница, а на запад пред двадесет и петте хиляди към западната граница, съответстващ на всеки от дяловете; това да бъде за княза. А светият принос със светилището на дома ще бъде всред него.
22 И така, мястото от притежанието на Левитите и от притежанието на града, като е по средата между границата на Юда и границата на Вениамина, ще бъде на княза; на княза ще бъде.
23 А колкото за останалите племена: от източната страна до западната страна Вениамин ще има един дял.
24 А до Вениаминовата граница, от източната страна до западната страна, Симеон ще има един дял.
25 А до Симеоновата граница, от източната страна до западната страна, Исахар ще има един дял.
26 А до Исахаровата граница, от източната страна до западната страна, Завулон ще има един дял.
27 А до Завулоновата граница, от източната страна до западната страна, Гад ще има един дял.
28 А до Гадовата граница, на южната страна към юг, границата да бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през Египетския поток до голямото море.
29 Тая е земята, която ще разделите с жребие на Израилевите племена в наследсвто, и тия са дяловете на всяко от тях, казва Господ Иеова.
30 А ето предградията на града: на северната страна четири хиляди и петстотин тръстики по мярка;
31 а градските порти да се наричат с имената на Израилевите племена; три от портите да гледат към север - Рувимовата порта една, Юдовата порта една, и Левиевата порта една;
32 и на източната страна четири хиляди и петстотин тръстики, и три порти - Иосифовата порта една, Вениаминовата порта една, и Дановата порта една;
33 и на южната страна четири хиляди и петстотин тръстики по мярка, и три порти - Симеоновата порта една, Исахаровата порта една и Завулоновата порта една;
34 а на западната страна четири хиляди и петстотин тръстики, и три порти - Гадовата порта една, Асировата порта една и Нефталимовата порта една.
35 Окръжността да бъде осемнадесет хиляди тръстики; и от оня ден името на града ще бъде Иеовашама*.
1 В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонския цар Навуходоносор в Eрусалим и го обсади.
2 И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.
3 И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някой от израиляните, сиреч, от царския род и от благородните,
4 юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учението и езика на халдейците.
5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.
6 А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил, и Азария,
7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах, и Азария, Авденаго.
8 Но Даниил реши в сърцето си да се не оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова, помоли началника на скопците да се не оскверни.
9 А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10 И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11 Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила, и Азария.
12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
14 И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дена.
15 И на края на десетте дена техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.
16 И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
17 А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
18 И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.
19 И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила, и Азария; за това, те стояха пред царя.
20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.
21 И Даниил остана до първата година на цар Кира.
2 И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.
2 Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.
3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му.
5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;
6 но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди, и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.
7 Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.
8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.
9 Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението (Еврейски: времето) ми. Кажете ми прочее съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.
10 Халдейците отговаряйки пред царя, рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царева работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или халдеец.
11 Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. (Еврейски: не е с плът)
12 За това, царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.
13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Отговаряйки, той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила, и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 Даниил рече: - Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.
21 Той изменява времената и годините; Сваля царе, и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.
23 На тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от тебе; Защото си ни открил царевата работа.
24 И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби Вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението на съня.
25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.
26 Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози;
28 Но има Бог на небесата, който открива тайни; и той явява на цар Навуходоносора онова, що има да стане в послешните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си на леглото си;
29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и оня, който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане.
30 Но колкото за мене, тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, корема му и бедрата му от мед,
33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 Ти си гледал додето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 и където и да живеят човеците, горските зверове, и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.
39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.
40 Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.
41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.
45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.
48 Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци, и го постави управител над цялата Вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.
49 И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
3 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците, и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.
3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.
4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи, и езици,
5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който Навуходоносор е поставил;
6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
7 За това, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи, и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя, та наклеветиха юдеите,
9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!
10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ,
11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.
12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах, и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат, и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.
14 Навуходоносор проговаряйки, рече им: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 Седрах, Мисах, и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.
17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, които си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки, заповяда да нажежат пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нажежаваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго, и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите си, и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нажежи премного, огненият пламък уби ония мъже, които вдигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, ужасен, стана бърже, и като продума, рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки, рекоха на царя: Вярно е, царю.
25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до устието на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители, и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях.
28 Навуходоносор продумайки, рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела си и избави слугите си, които, като уповаха на него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.
29 За това, издавам указ, щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във вавилонската област.
4 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят - Мир да ви се умножи!
2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.
4 Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
6 За това, издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците, и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми явят значението му.
8 А най- после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
9 Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и че никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето,
14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците.
18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки, рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!
20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,
22 това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.
23 А дето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва : Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то със железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена, -
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е
25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците, и го дава комуто ще.
26 А дето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.
27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.(Или: се прости престъплението ти)
28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат у Вавилон,
30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!
31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;
32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, додето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.
33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.
34 А в края на тия дни аз Навуходоносор повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Оногова, който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
35 пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже - Що правиш Ти?
36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.
37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям, и славя небесния Цар; защото всичко, що върши е с вярност, и пътищата му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.
5 Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
2 Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Пиеха вино, и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
7 Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците, и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки, рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му, и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
10 От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки, рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум, и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти Навуходоносор, -дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците, и на астролозите,
12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки, и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.
13 Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки, рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум, и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25 И ето писанието, което се написа: М 26 Ето и значението на това нещо: М 27 Т 28 П 29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
31 И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.
6 Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,
2 и над тях трима председатели, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.
3 В това време тоя Даниил се отличаваше от другите председатели и сатрапи, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 Тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.
5 И тъй, тия човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.
6 Прочее, тия председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!
7 Всичките председатели на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.
8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
9 За това, цар Дарий подписа писмената забрана.
10 А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.
11 Тогава ония човеци се събраха демонстративно и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.
12 За това, приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред церя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.
14 Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.
15 Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.
16 Тогава царят заповяда та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки, рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.
18 Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.
19 И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20 И като се приближи при рова извика с плачевен глас на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!
22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.
23 Тогава царят се зарадва много, и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.
24 Тогава, по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им, и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.
25 Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26 Издавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият Бог, който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се разруши, и властта Му ще трае до край. /
27 Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28 И тъй, тоя Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.
7 В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа сънят и разказа същността на работите.
2 Даниил проговаряйки, рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.
3 И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.
4 Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а, като го гледах, крилата му се изскубаха, и той се издигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.
5 След това, ето друг звяр, втори, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.
6 Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.
7 Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.
8 Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи, и уста, които говореха надменно.
9 Гледах, додето се положиха престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, и колелата му пламенен огън.
10 Огнена река излизаше и течеше изпред него; милион служители му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.
11 Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах додето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.
12 А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и година.
13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред Него.
14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.
15 Колкото за мене Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.
16 Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща.
17 Тия четири големи зверове, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.
18 Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.
19 Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, -
20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, тоест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.
21 Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,
22 докато дойде Древният по Дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.
23 Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвърто царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.
24 А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите, и ще покори трима царе.
25 Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предаде в ръката му до време и времена и половина време.
26 Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.
27 А царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство, и на Когото всичките владичества ще служат и се покоряват.
28 Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.
8 В третата година от царуването на цар Валтасара видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.
2 Видях във видението, (а когато видях, бях в замъка Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -
3 прочее повдигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после.
4 Видях, овенът че бодеше към запад, към север, и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си, и се носеше горделиво.
5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6 Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.
7 И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8 За това, козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища.
9 И из единия от тях излезе един малък рог, който наголемя твърде много към юг, към изток и към славната земя.
10 Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа.
12 И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя.
13 Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на тогоз, който говореше: Докога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14 И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15 И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене нещо като човешки образ;
16 и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17 И така, той се приближи дето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18 И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19 И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време.
20 Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.
21 Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22 А дето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата.
23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
26 А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
27 Тогава аз Даниил премрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царевите работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.