The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
1 [a] [b](A) В начало Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3 (B)Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4 Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5 Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един,
6 (C)И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8 Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро ден втори.
9 (D)И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10 Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.
11 И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12 И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13 Биде вечер, биде утро – ден трети.
14 (E)И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15 да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16 (F)И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17 и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18 (G)да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19 Биде вечер, биде утро – ден четвърти.
20 И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21 (H)И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22 (I)След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23 Биде вечер, биде утро – ден пети.
24 (J)И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
25 И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
26 (K)След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; ида господарува над морските риби, и наднебесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27 (L)И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28 (M)И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялатаземя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
29 (N)И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялатаземя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна;
30 а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
31 (O)И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести.
2 (P)Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.
2 (Q)И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
7 (R)И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
8 (S)И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
9 (T)И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
11 (U)Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
13 Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.
14 (V)Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17 (W)а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
18 (X)И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ.
20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22 (Y)И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23 (Z)И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя щесе нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24 (AA)Затова ще остави човек баща си имайка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
1 (A)Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2 (B)Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3 (C)Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5 (D)Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6 (E)Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7 (F)Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9 Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10 (G)Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11 (H)Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
12 (I)А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16 Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17 И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
18 (J)А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19 А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20 Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21 (K)тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22 А всичк о това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23 (L)„ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,[a] което ще рече: с нас е Бог.
24 Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25 (M)И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
2 (N)А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2 (O)де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3 Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.
4 И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5 А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6 (P)„и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.
7 Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8 и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9 Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10 А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11 (Q)И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12 И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
1 (A)Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4 да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.
5 (B)Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.