The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
Наследствено право на омъжените жени
36 (A)Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаад, син на Махир, Манасиевия син, от семействата на Йосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисей и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните:
2 (B)Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад на дъщерите му.
3 Но ако те се омъжат за някого от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни дава жребият.
4 (C)Даже когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.
5 (D)И така, според Господнето слово Моисей заповяда на израилтяните: Племето на Йосифовите потомци говори право.
6 (E)Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на бащиното си племе.
7 (F)По този начин никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на бащиното си племе.
8 (G)Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за един от семейството на бащиното си племе, така че израилтяните да притежават всеки бащиното си наследство.
9 Наследството да не преминава от едно племе в друго, а племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.
10 И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Моисей;
11 (H)защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовците си;
12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.
13 (I)Тези са законите и наредбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисей на моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.
ПЪРВА РЕЧ НА МОИСЕЙ КЪМ ИЗРАИЛ
Божието водителство от Хорив до Кадис
1 (J)Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израил отвъд[a] Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (K)(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)
3 (L)В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което Господ му заповяда за тях,
4 (M)след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:
6 (N)Господ, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
8 (O)Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.
9 (P)В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.
10 (Q)Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.
11 (R)(Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)
12 (S)Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни?
13 (T)Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.
15 (U)И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 (V)В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.
17 (W)В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.
19 (X)Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20 Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.
21 (Y)Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.
23 (Z)Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 (AA)И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.
25 (AB)Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.
26 (AC)Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.
27 (AD)Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 (AE)Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите[b].
29 Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.
30 (AF)Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет
31 (AG)и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.
32 (AH)Въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,
33 (AI)Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 (AJ)А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:
35 (AK)Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 (AL)освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 (AM)И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;
38 (AN)Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил.
39 (AO)При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.
40 (AP)Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море[c].
41 (AQ)Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.
42 (AR)А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.
43 (AS)Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.
44 (AT)Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.
45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.
46 (AU)Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.
29 (A)А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 (B)Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние.
Исус отговаря на книжниците и фарисеите
33 (C)И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият.
34 Исус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?
35 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят.
36 (D)Каза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 И никой, след като е пил старото вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-хубаво.
Исус и съботата
6 (E)И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 (F)А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 (G)Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 (H)как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 (I)И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Хвалебна и благодарствена песен
66 (A)За първия певец, псаломска песен.
Възкликнете към Бога, всички земи,
2 възпейте славата на Неговото име,
като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 (B)Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе на покорни.
4 (C)Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 (D)Елате и вижте делата на Бога,
Който мощно действа спрямо човешките синове.
6 (E)Превърна морето в суша;
пеш преминаха през реката;
там се зарадваха в Него.
7 (F)Със силата Си господства довека;
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 (G)който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 (H)Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 (I)Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 (J)Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 (K)Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,
14 които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 (L)Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.
18 (M)Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
19 (N)Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.