The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GNT. Switch to the GNT to read along with the audio.
Преминаване на река Йордан
3 (A)Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да преминат реката.
2 (B)А след три дни военачалниците преминаха през стана
3 (C)и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него.
4 (D)Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.
5 (E)Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела.
6 (F)Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа.
7 (G)И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб.
8 (H)А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.
9 Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог.
10 (I)Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците.
11 (J)Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан.
12 (K)И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.
13 (L)И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.
14 (M)И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред.
15 (N)Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата),
16 (O)водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон.
17 (P)А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.
4 (Q)А когато целият народ беше преминал Йордан, Господ каза на Исус:
2 (R)Изберете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе,
3 (S)и им заповядайте: Вземете дванадесет камъка оттук, отсред Йордан, от мястото, където краката на свещениците стояха твърдо. Занесете ги със себе си и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ.
4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, по един от всяко племе, които беше избрал от израилтяните.
5 И Исус им каза: Минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Йордан и вдигнете всеки по един камък на рамената си според броя на племената на израилтяните,
6 (T)за да бъде това знак между вас. Утре, когато синовете ви попитат: Какво означават тези камъни?,
7 (U)тогава ще им отговорите: Те напомнят, че водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет. Когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. Тези камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.
8 Тогава израилтяните направиха така, както заповяда Исус; взеха дванадесет камъка от Йордан, както Господ беше казал на Исус, според броя на племената на израилтяните; и ги донесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там.
9 Исус също постави дванадесет камъка сред Йордан, на мястото, където стояха краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и тези камъни са там до днес.
10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато беше изпълнено всичко, което Господ заповяда на Исус да говори на народа – така, както Моисей беше заповядал на Исус. И народът побърза да премине реката.
11 А когато целият народ беше преминал, минаха и Господният ковчег и свещениците и те застанаха пред народа.
12 (V)И Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, както Моисей им беше казал;
13 около четиридесет хиляди въоръжени воини, готови за бой, преминаха пред Господа към йерихонските полета.
14 (W)В онзи ден Господ прослави Исус пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисей, през всичките дни на живота му.
15 Тогава Господ говорѝ на Исус:
16 (X)Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.
17 И така, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан.
18 (Y)А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха от Йордан и краката им стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове, както преди това.
19 (Z)На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположиха стан в Галгал на изток от Йерихон.
20 (AA)А Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан.
21 (AB)Тогава Исус говорѝ на израилтяните: Утре, когато синовете ви попитат: Какво означават тези камъни?,
22 (AC)тогава да разкажете на синовете си: Израил премина Йордан по сухо.
23 (AD)Защото Господ, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както Господ, вашият Бог, стори с Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме,
24 (AE)за да знаят всичките народи на земята, че Господнята ръка е мощна, и да се боят винаги от Господа, вашия Бог.
За гостите и домакините
7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:
8 (A)Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб
9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.
10 (B)Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
11 (C)Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 (D)Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 (E)А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 (F)И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 (G)А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 (H)И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 (I)И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 (J)защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Изисквания към учениците
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
26 (K)Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[a], не може да бъде Мой ученик.
27 (L)Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 (M)Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?
29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 (N)Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
27 Ленивият не пече лова си;
а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.
28 В пътя на правдата има живот
и в пътеката ѝ няма смърт.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.