The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (A)След смъртта на Ахаав Моав въстана против Израил.
2 (B)Охозия падна през решетката на своята горна стая, която беше в Самария, и се разболя; и прати хора, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.
3 Но ангел Господен нареди на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-Зевув?
4 Сега така казва Господ: Няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.
5 След като пратениците се върнаха при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте?
6 Те му отговориха: Един човек излезе да ни посрещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
7 Царят ги попита: Как изглеждаше човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тези думи?
8 (C)И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той каза: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при Илия, който седеше на върха на хълма, и му каза: Божий човече, царят казва: Слез.
10 (D)А Илия отговори на петдесетника: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте ти войници. Тогава слезе огън от небето и изгори него и петдесетте му войници.
11 Царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия им отговори: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте войници. И Божият огън слезе от небето и изгори него и петдесетте му войници.
13 (E)Царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. А третият петдесетник, като се изкачи, дойде и коленичи пред Илия, и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти.
15 Тогава ангел Господен каза на Илия: Слез с него; не бой се от него. И така, Илия стана и слезе с него при царя.
16 И му каза: Така казва Господ: Понеже си пратил хора да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допитваш до Неговото слово, затова няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
17 И така, царят умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдейския цар Йорам, Йосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 А останалите дела, които Охозия извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
Възнасяне на Илия на небето
2 (F)По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал.
2 (G)Илия каза на Елисей: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
3 И пророческите ученици[a], които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб[b]? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
4 Тогава Илия му каза: Елисей, остани тук, моля, защото Господ ме прати в Йерихон. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. Така дойдоха в Йерихон.
5 И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
6 Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, отидоха и двамата.
7 Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан.
8 (H)И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.
11 (I)И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12 (J)А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
Начало на служението на пророк Елисей
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.
14 (K)Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
15 (L)А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
16 (M)Тогава му казаха: Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А Елисей отговори: Не отивайте.
17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, каза: Отидете. И така, отидоха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.
18 Когато се върнаха при него (защото той беше останал в Йерихон), им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
19 Тогава гражданите казаха на Елисей: Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
20 А той отговори: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
21 (N)Тогава Елисей слезе при извора на водата и хвърли солта в него, като каза: Така казва Господ: Изцерих тази вода; няма да има вече от нея нито смърт, нито безплодие.
22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей изговори.
23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И от дъбравата излязоха две мечки и разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25 Оттам Елисей отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
42 Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
43 (A)И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.
45 (B)А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 (C)Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 (D)Защото така ни заповяда Господ, като каза:
„Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48 (E)И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.
50 (F)А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.
51 (G)А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52 (H)А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Павел и Варнава в Икония
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 (I)Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5 (J)И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 (K)те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
Божието неограничено знание и грижа
139 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 (B)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 (C)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 (D)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 (E)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
7 (F)Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 (G)Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
12 (H)то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
15 (I)Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
17 (J)И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 (K)Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
20 (L)Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
21 (M)Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.
23 (N)Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
24 (O)и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.