The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
3 И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.
2 Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловия син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принесат всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
3 И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.
4 И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден,
5 и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.
6 От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.
7 И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.
8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловия син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха да работят ; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.
9 И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.
10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.
11 И пееха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.
12 Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове , старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;
13 така щото людете не можеха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.
4 А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,
2 дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините домове та им рекоха7 Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.
3 Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.
4 Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,
5 и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
6 И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.
7 В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите и съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език .
8 Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:
9 Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците
10 и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее, -
11 (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:
12 Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.
13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стени, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.
14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя,
15 за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.
16 Известявам на царя, че, ако тоя град се съгради наново , и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
17 Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее.
18 Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,
19 и като издадох указ, издириха и намериха, че тия град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.
20 Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.
21 Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.
22 И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат на Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.
6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;
7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 А, според както е писано: 10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.
3 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
28 (По слав. 27). Давидов псалом. Към тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.
4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми
7 Господ е сила моя и щит мой; На него е уповало сърцето ми, и Той ми помага; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля,
8 Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги да века.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това , И след като се е обрекъл тогава да разпитва.