The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Покаянието на смирения Йов
40 [a] В отговор Господ продължи да говори на Йов: 2 „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“
3 Тогава Йов отговори на Господа и каза: 4 „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. 5 Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“
Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото
6 От бурята Господ каза на Йов в отговор: 7 „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! 8 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? 9 Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?
10 Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! 11 Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! 12 Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! 13 Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. 14 Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.
Бехемотът[b]
15 Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. 16 Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. 17 Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. 18 Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.
19 Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. 20 Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. 21 Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. 22 Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. 23 Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. 24 Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?
Левиатан[c]
25 [d] Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? 26 Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? 27 Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? 28 Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? 29 Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? 30 Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? 31 Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? 32 Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!
41 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. 2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? 3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4 Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. 5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? 6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! 7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. 8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. 9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. 10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. 11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. 12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. 13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. 14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. 15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. 16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. 17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. 18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. 19 За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. 20 Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. 21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. 22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. 23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. 24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. 25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. 26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“
Йов се смирява пред Бога
42 Тогава Йов в отговор каза на Господа: 2 „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш. 3 (A)Ти каза: ‘Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?’ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах. 4 Ти каза още: ‘Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!’ 5 Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат. 6 Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“
Заключение
Епилог. Господ порицава тримата приятели на Йов, който се моли за тях
7 И след като изказа тези думи към Йов, Господ каза на Елифаз Теманеца: „Моят гняв се разпали против тебе и твоите двама приятели, понеже вие не говорихте за Мене така искрено, както моят служител Йов. 8 А сега вземете седем бика и седем овена, идете при моя служител Йов и принесете всеизгаряне за вас. Моят служител Йов трябва да се помоли за вас, защото само неговата молитва ще приема, за да не ви въздам наказание, тъй като не говорихте за Мене така искрено, както Моят служител Йов.“ 9 Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец отидоха и направиха така, както Господ им заповяда. И Господ прие Йов.
Господ отново дарява на Йов благополучие
10 (B)Господ обърна съдбата на Йов, след като той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойно повече от онова, което той имаше по-рано. 11 Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му познати. Те ядоха с него хляб в дома му, изказаха му съчувствие и го утешаваха за всичкото зло, което Господ му бе изпратил. И дадоха му всеки по една кешита и по един златен пръстен.
12 И Господ благослови следващите години на живот на Йов: той имаше четиринадесет хиляди глави дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда впряга едър добитък и хиляда ослици. 13 Имаше и седем синове и три дъщери. 14 И нарече първата Йемима, втората – Кециа, и третата – Керен Хапух. 15 И по цялата земя нямаше толкова красиви жени като дъщерите на Йов. И техният баща им даде наследствени части между братята им.
16 И живя Йов сто и четиридесет години и видя синове и внуци от четири поколения. 17 Тогава Йов умря стар и сит на живот.
Помирение с Бога чрез Христос
11 Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате. 12 (A)Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества. 13 Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас. 14 Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели. 15 (B)А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях. 16 Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така. 17 (C)И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко[a] стана ново. 18 (D)И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус[b] Христос и ни даде да служим на помирението. 19 Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението. 20 Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос – помирете се с Бога! 21 (E)Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
14 Устата на прелюбодейките са дълбока пропаст: в нея ще падне този, на когото Господ се разгневи.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.