The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Йона не се подчинява на Бога
1 (A)Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 (B)Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 (C)Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
4 (D)Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 (E)Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 (F)Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 (G)После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 (H)Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 (I)А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 (J)И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 (K)Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 (L)Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 (M)И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 (N)А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
Молитвата на Йона
2 (O)Тогава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:
2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша;
от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми.
3 (P)Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
4 (Q)И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти;
но отново ще погледна към святия Твой храм.
5 (R)Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
6 (S)Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
7 (T)Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа
и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
8 (U)Онези, които уповават на лъжливите суети,
изоставят милостта, спазвана за тях.
9 (V)Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас;
ще отдам това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.
10 (W)И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.
Йона се подчинява на Бога
3 Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
4 (X)Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 (Y)И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 (Z)понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 (AA)С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 (AB)а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 (AC)Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
10 (AD)И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Божиите гняв и милост
4 А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.
2 (AE)И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 (AF)Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.
8 (AG)Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.
10 Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 (AH)А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?
Книгата със седемте печата
5 (A)И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
2 Видях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?
3 (B)И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.
5 (C)Но един от старейшините ми каза: „Недей да плачеш: ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.“
6 (D)И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя.
7 (E)И той дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола.
8 (F)И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
9 (G)Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе,
10 (H)и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.
11 (I)Тогава видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества, и старейшините (и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди);
12 (J)и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
13 (K)И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.
14 (L)А четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.
Възхвала на братската любов
133 (A)Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 (B)Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;
3 (C)угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
26 (A)Мнозина търсят благоволението на управителя,
но съдбата на човека е от Господа.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните;
и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.