Bible in 90 Days

Исус предупреждава учениците си

¹⁸ Ако светът ви мрази, помнете, че първо е намразил мен. ¹⁹ Ако принадлежахте на света, той щеше да ви обича като свои. Но вие не принадлежите на света, защото аз ви избрах и отделих от него: затова светът ви мрази. ²⁰ Помнете думите, които ви казах: „Слугата не е по-велик от своя господар.“ След като преследваха мен, ще преследват и вас. След като се подчиниха на моето учение, ще се подчинят и на вашето. ²¹ Но те ще се отнесат с вас така заради мен, защото не познават Онзи, който ме изпрати. ²² Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях, но сега нямат оправдание за греха си. ²³ Който мрази мен, мрази и моя Баща. ²⁴ Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършвал, нямаше да имат грях. Но сега видяха делата ми и въпреки това намразиха и мен, и моя Баща. ²⁵ Но това стана, за да се сбъдне писаното в закона им: „Намразиха ме без причина.“^[a]

²⁶ Когато дойде Защитникът, когото ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който идва от Отца, той ще свидетелства за мен. ²⁷ Вие също ще свидетелствате, защото бяхте с мен от самото начало.

16 Казах ви тези неща, за да не загубите вярата си. ² Ще ви изхвърлят от синагогите. Ще дойде време, когато ще ви убиват с мисълта, че служат на Бога. ³ Ще постъпват така, защото не познават нито Отца, нито мен. ⁴ Казвам ви тези неща сега, така че когато дойде времето да се случат, да си спомните, че съм ви предупредил.

Делото на Святия Дух

Не ви казах това в началото, защото тогава бях с вас. ⁵ Сега обаче се връщам при Онзи, който ме изпрати, но никой от вас вече не ме пита къде отивам. ⁶ Сега, понеже ви казах тези неща, сърцата ви се изпълниха с печал. ⁷ Но истината ви казвам: за вас е по-добре да си отида, защото ако не си отида, Защитникът няма да дойде при вас. Но ако си отида, ще ви го изпратя. ⁸ И когато дойде, той ще докаже, че светът греши относно греха, праведността и съда: ⁹ относно греха, защото не вярват в мен, ¹⁰ относно праведността, защото отивам при Отца и няма да ме видите вече ¹¹ и относно съда, защото управителят на този свят вече е осъден.

¹² Имам да ви казвам още много неща, но те са повече от това, което можете да понесете сега. ¹³ Но когато дойде Духът на истината, той ще ви води към цялата истина, защото няма да говори от себе си, а ще говори това, което чува, и ще ви известява какво предстои да се случи. ¹⁴ Той ще ме прослави, защото ще ви известява това, което вземе от мен. ¹⁵ Всичко, което Отец има, е мое и затова казах, че Духът ще взима от това, което е мое, и ще ви го известява.

Скръбта ще се превърне в радост

¹⁶ Скоро вече няма да ме виждате, но скоро след това ще ме видите.“

¹⁷ Някои от учениците казаха помежду си: „Какво означават думите му: „Скоро вече няма да ме виждате, но скоро след това ще ме видите“ и «Защото аз отивам при Отца»?“ ¹⁸ Питаха се също: „Какво означава „скоро“? Не разбираме за какво говори.“

¹⁹ Исус знаеше, че искат да го питат за това и им каза: „Питате се един друг за значението на думите: „Скоро вече няма да ме виждате, но скоро след това ще ме видите“, нали? ²⁰ Уверявам ви: ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще скърбите, но скръбта ви ще се превърне в радост. ²¹ Когато жената ражда, тя страда, защото времето й е дошло, но щом детето се роди, забравя болката заради щастието, че човек се е родил на света! ²² Така и вие сега сте натъжени, но аз ще ви видя отново и сърцата ви ще се изпълнят с радост, и никой няма да отнеме радостта ви. ²³ В онзи ден няма да ме питате нищо. Уверявам ви: Отец ще ви даде каквото и да му поискате в мое име. ²⁴ Досега не сте искали нищо в мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Победа над света

²⁵ Обясних ви тези неща с примери, но идва времето, когато няма да използвам примери, а ще ви говоря ясно за Отца. ²⁶ Когато дойде онзи ден, вие ще искате в мое име. Не казвам, че аз ще моля Отца заради вас, ²⁷ защото той самият ви обича, понеже ме обикнахте и повярвахте, че дойдох от Бога. ²⁸ Аз дойдох от Отца в света и сега напускам света и се връщам при Отца.“

²⁹ Тогава учениците му казаха: „Ето, сега ни говориш ясно и без примери. ³⁰ Сега виждаме, че знаеш всичко и предварително ти е известно какво ще те попитат. Затова вярваме, че си дошъл от Бога.“

³¹ Исус им каза: „Сега вярвате ли? ³² Чуйте! Идва такова време и то вече е настъпило, когато ще се разпръснете всеки по дома си и ще ме оставите сам. Но аз никога не съм сам, защото Отец е с мен.

³³ Казах ви това, за да имате мир в мен. В този свят ще страдате, но бъдете смели! Аз победих света!“

Исус се моли за себе си и учениците си

17 След като каза това, Исус вдигна поглед към небето и се помоли: „Отче, настъпи часът. Прослави Сина си, за да може и Синът ти да те прослави — ² както му даде власт над всички хора, така и той да дари вечен живот на тези, които ти му даде. ³ Това е вечният живот: да познават теб — единствения истинен Бог и Исус Христос, когото ти изпрати. ⁴ Аз те прославих на земята и изпълних делото, което ми възложи. ⁵ Сега, Отче, прослави ме в своето присъствие със славата, която имах с теб преди светът да бъде сътворен.

⁶ Изявих името ти на хората, които избра от света и ми повери. Те ти принадлежаха, но ти ги даде на мен и те се подчиниха на словото ти. ⁷ Сега знаят, че всичко, което си ми дал, идва от теб. ⁸ Аз им предадох ученията, които ти ми даде. Те ги приеха и разбраха, че наистина дойдох от теб, и повярваха, че ти ме изпрати. ⁹ За тях се моля. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото са твои. ¹⁰ Всичко мое принадлежи на теб и всичко твое принадлежи на мен, и аз се прославих чрез тях. ¹¹ Аз няма да остана в света — ще дойда при теб, но те ще останат. Отче святи, пази ги чрез силата на името си, което си ми дал, така че те да бъдат едно, както сме ние. ¹² Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.

¹³ Сега идвам при теб, но казвам тези неща, докато съм още в света, за да са те изпълнени с моята радост. ¹⁴ Аз им дадох твоето слово, но светът ги мразеше, защото не му принадлежаха, така както не му принадлежа и аз. ¹⁵ Не те моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия. ¹⁶ Те не принадлежат на света, така както и аз не му принадлежа. ¹⁷ Посвети ги да ти служат чрез истината. Твоето слово е истина. ¹⁸ Както ти изпрати мен в света, така и аз изпратих тях в света. ¹⁹ Аз се посвещавам да ти служа заради тях, за да могат и те също да се посветят да ти служат чрез истината.

²⁰ Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, ²¹ за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. ²² Дадох им славата, която ти ми даде, за да бъдат те едно, както ние сме едно. ²³ Аз ще бъда в тях и ти — в мен, така че те да бъдат в съвършено единство и светът да разбере, че ти ме изпрати и че обикна тях така, както обикна мен.

²⁴ Отче, искам хората, които ти ми даде, да бъдат с мен там, където съм аз, за да видят славата ми, която ти ми дари, защото ме обичаше преди още светът да бъде сътворен. ²⁵ Отче праведни, светът не те познава, но аз те познавам и те знаят, че ти си ме изпратил. ²⁶ Аз им показах кой си и ще продължавам да го правя, за да бъде в тях любовта, с която си ме обикнал, и за да бъда аз в тях.“

Исус е арестуван

(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)

18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.

² Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. ³ Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.

⁴ Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“

⁵ Отговориха му: „Исус от Назарет.“

Той им каза: „Аз съм.^[b]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) ⁶ Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷ Той отново ги попита: „Кого търсите?“

„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.

⁸ Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ ⁹ (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)

¹⁰ Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) ¹¹ Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“

Исус е отведен пред Анна

(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)

¹² Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го ¹³ и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. ¹⁴ (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)

Петър се отрича от Исус

(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)

¹⁵ Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. ¹⁷ Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“

Той й отговори: „Не, не съм!“

¹⁸ Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус

(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)

¹⁹ Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. ²⁰ Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. ²¹ Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“

²² Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“

²³ Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“

²⁴ Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.

Петър отново се отрича от Исус

(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)

²⁵ Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“

Но той отрече с думите: „Не, не съм!“

²⁶ Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“

²⁷ Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.

Исус е отведен пред Пилат

(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)

²⁸ Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,^[c] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. ²⁹ Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“

³⁰ Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“

³¹ Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“

Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ ³² Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.

³³ Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

³⁴ Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“

³⁵ Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“

³⁶ Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“

³⁷ Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“

Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“

³⁸ Пилат попита: „Какво е истина?“

Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. ³⁹ Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“

⁴⁰ Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)

19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. ² Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, ³ идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.

⁴ Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ ⁵ След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“

⁶ Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“

Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“

⁷ Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“

⁸ Когато чу това, Пилат много се изплаши. ⁹ Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. ¹⁰ Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“

¹¹ Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“

¹² Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“

¹³ Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). ¹⁴ Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“

¹⁵ Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“

Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“

Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“

¹⁶ Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)

¹⁷ Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). ¹⁸ Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.

¹⁹ Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. ²⁰ И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.

²¹ Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“

²² Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“

²³ След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. ²⁴ Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:

Войниците така и направиха.

²⁵ До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. ²⁶ Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ ²⁷ След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)

²⁸ Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“^{[d] 29} Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. ³⁰ След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.

³¹ Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. ³² Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. ³³ Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. ³⁴ Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. ³⁵ (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) ³⁶ Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“^{(B) 37} А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“^(C)

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)

³⁸ След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. ³⁹ С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.^{[e] 40} Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. ⁴¹ До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. ⁴² И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)

20 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. ² Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“

³ Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. ⁴ И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. ⁵ Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. ⁶ Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна ⁷ и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. ⁸ Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. ⁹ (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)

Исус се явява на Мария Магдалина

(Мк. 16:9-11)

¹⁰ После учениците си отидоха по домовете. ¹¹ Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата ¹² и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.

¹³ „Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те.

Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ ¹⁴ Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.

¹⁵ Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“

Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“

¹⁶ Исус й каза: „Мария!“

Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)

¹⁷ Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“

¹⁸ Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)

¹⁹ Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ ²⁰ След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.

²¹ Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ ²² След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. ²³ На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“

Исус се явява на Тома

²⁴ Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. ²⁵ Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“

²⁶ Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ ²⁷ После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“

²⁸ В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“

²⁹ Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“

Целта на тази книга

³⁰ Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. ³¹ Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.

Исус се явява на седем ученика

21 След това Исус отново се яви на учениците си при Тивериадското езеро.^[f] Ето как стана това: ² Симон Петър, Тома (наречен Близнак), Натанаил (от галилейския град Кана), синовете на Зеведей и още двама от учениците бяха заедно. ³ Симон Петър каза: „Отивам за риба.“ Останалите отговориха: „И ние идваме с теб!“ Всички излязоха и се качиха на една лодка, но не можаха да уловят нищо онази нощ.

⁴ Вече се беше съмнало, когато Исус застана на брега, но учениците не знаеха, че е той. ⁵ Исус ги попита: „Как е, приятели, уловихте ли нещо?“

„Не“ — отвърнаха те.

⁶ Той им каза: „Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.“ И те хвърлиха мрежата, но тя беше толкова пълна с риба, че не можаха да я издърпат в лодката.

⁷ Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: „Това е Господ!“ Когато чу, че това е Господ, Симон препаса около кръста горната си дреха (защото се беше съблякъл) и скочи във водата. ⁸ Другите ученици стигнаха до брега с лодката, теглейки мрежата с риба (защото не бяха далеч, а само на стотина метра от брега). ⁹ Когато излязоха на брега, видяха жарава с риба върху нея и хляб. ¹⁰ Исус им каза: „Донесете от рибата, която току-що уловихте.“

¹¹ Симон Петър се качи в лодката и издърпа мрежата на сушата, която макар че беше пълна със сто петдесет и три едри риби, пак не се скъса. ¹² Исус им каза: „Елате да хапнете.“ И никой от учениците не посмя да го попита: „Кой си ти?“, защото знаеха, че е Господ. ¹³ Исус отиде, взе хляба и им го раздаде, след което им даде и риба.

¹⁴ Това беше третият път, когато Исус се яви на учениците си, след като възкръсна от мъртвите.

Исус говори на Петър

¹⁵ Когато се нахраниха, Исус каза на Симон Петър: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези другите?“

Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“

Исус му каза: „Грижи се за агънцата ми.“

¹⁶ После още веднъж го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“

Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“

Исус му каза: „Грижи се за овцете ми.“

¹⁷ Трети път го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“

Петър се натъжи, че за трети път го пита дали го обича и отговори: „Господи, ти знаеш всичко. Знаеш, че те обичам.“

Исус му каза: „Грижи се за овцете ми. ¹⁸ Уверявам те: Когато беше млад, сам завързваше пояса си и отиваше където поискаш, но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще завърже пояса ти и ще те води не където искаш.“ ¹⁹ (Исус каза това, за да покаже с каква смърт Петър ще прослави Бога.) След като изрече това, Исус му каза: „Следвай ме.“

²⁰ Петър се обърна и видя ученика, когото Исус обичаше, да върви след тях. (Това беше този ученик, който по време на вечерята се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е този, който ще те предаде?“) ²¹ И когато го видя, Петър каза на Исус: „Господи, а с него какво ще стане?“

²² Исус му каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“

²³ Така между братята се разнесе мълвата, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че няма да умре. Само каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб?“

²⁴ Това е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги записа. И ние знаем, че казва истината.

²⁵ Има и много други неща, които Исус извърши, но ако се записваха едно по едно, мисля, че целият свят нямаше да може да побере книгите, които щяха да се напишат.

Пролог

1 В първата си книга, Теофиле, описах всичко, което Исус извърши и на което учеше хората. ² Описах целия му живот до деня, когато се възнесе на небето, след като чрез Святия Дух даде напътствия на избраните от него апостоли. ³ След смъртта си Исус с убедителни доказателства им показа, че е жив. В течение на четиридесет дни им се явяваше и им говореше за Божието царство. ⁴ Веднъж, когато ядеше с тях, той им заповяда: „Не напускайте Ерусалим! Чакайте онова, което ви обеща Отец и за което сте слушали от мен. ⁵ Йоан кръщаваше с вода, а скоро вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“

Исус се възнася на небето

⁶ Когато се събраха заедно, апостолите го попитаха: „Господи, сега ли ще върнеш на Израел царството?“

⁷ Той им каза: „Вие не можете да знаете датите или времената, които само Отец има власт да определя. ⁸ Но ще получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще свидетелствате за мен в Ерусалим и в цяла Юдея и Самария, и по всички краища на света.“

⁹ След като каза това, той се издигна пред очите им към небето и облак го скри от погледите им. ¹⁰ Те се взираха в небето, наблюдавайки как се възнася, когато до тях внезапно се изправиха двама мъже в бели дрехи. ¹¹ „Галилейци — казаха те, — защо стоите тук и се взирате в небето? Този Исус, който се възнесе на небето, отделяйки се от вас, ще се върне по същия начин, както го видяхте да се издига.“

Избиране на нов апостол

¹² Това стана на Елеонската планина, намираща се на около един километър от Ерусалим, и оттам те се върнаха в Ерусалим. ¹³ Когато пристигнаха, се качиха в горната стая, където бяха отседнали: това бяха Петър, Йоан, Яков, Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков — синът на Алфей, Симон Зилотът и Юда — синът на Яков.

¹⁴ Всички бяха заедно и постоянно се молеха. С тях бяха и няколко жени, Мария — майката на Исус, и братята му.

¹⁵ След няколко дни вярващите се събраха (бяха около сто и двадесет души) и Петър стана и каза: ^16-17 „Братя, трябваше да се изпълни Писанието, в което Святият Дух предрече чрез думите на Давид, че Юда, който беше един от нас и служеше с нас на Бога, ще води онези, които арестуваха Исус.“

¹⁸ (С парите, които получи за своята зла постъпка, Юда си купи нива, където падна на главата си, а тялото му се разпра и всичките му вътрешности се изсипаха. ¹⁹ За това научиха всички жители на Ерусалим и нарекоха нивата Акелдама, което на техния език означава „Нива на кръв“.)

²⁰ „Защото в книгата на Псалмите е написано:

И още:

^21-22 Затова трябва да изберем за свидетел на възкресението на Исус един измежду тези, които ни придружаваха през цялото време, докато Господ Исус беше с нас — от Йоановото кръщение до деня, когато ни беше отнет и се възнесе на небето.“

²³ Предложиха двама: Йосиф, наречен Варсава (наречен още и Юст), и Матия. ²⁴ След това апостолите се помолиха, казвайки: „Ти, Господи, който познаваш всяко сърце, покажи ни кого от тези двама души си избрал ²⁵ да заеме мястото на апостол в това служение, което Юда изостави, за да отиде, където му се полага.“ ²⁶ След това хвърлиха жребий и той се падна на Матия. Така Матия стана апостол заедно с другите единадесет.

Идването на Святия Дух

2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, ¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. ¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

²² Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това. ²³ Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст. ²⁴ Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него. ²⁵ Давид говори за Исус:

²⁹ Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас. ³⁰ Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.^{[g] 31} Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията, когато каза:

³² Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това. ³³ След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате. ³⁴ Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:

³⁶ Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“

³⁷ Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“

³⁸ Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. ³⁹ Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч — всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“

⁴⁰ И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“ ⁴¹ Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.

Животът на вярващите

⁴² Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб^[i] и в молитвите. ⁴³ Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения. ⁴⁴ Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха. ⁴⁵ Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му. ⁴⁶ Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца; ⁴⁷ възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.

Петър излекува сакат човек

3 Един ден, когато беше време за следобедната молитва в три часа, Петър и Йоан се качваха към храма. ² Пред храмовата врата, наречена „Красива“, имаше един човек, куц по рождение, когото носеха и оставяха всеки ден там, за да проси милостиня от влизащите в храма. ³ Когато видя Петър и Йоан пред входа на храма, човекът им поиска пари. ⁴ Те се вгледаха в него и Петър каза: „Погледни ни!“ ⁵ Той ги погледна в очакване да получи нещо от тях. ⁶ Но Петър каза: „Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: В името на Исус Христос от Назарет стани и ходи!“ ⁷ Петър го подхвана за дясната ръка и му помогна да стане. Стъпалата и глезените му моментално заякнаха. ⁸ Човекът скочи на крака и започна да ходи, и влезе с тях в храма, като ходеше и подскачаше, и възхваляваше Бога. ⁹ Всички хора го видяха да ходи и да възхвалява Бога ¹⁰ и разбраха, че това е същият този човек, който преди седеше и просеше пред Красивата порта на храма. Те бяха изпълнени с изумление и удивление от това, което му се беше случило.

Петър говори на народа

¹¹ Излекуваният не се отделяше от Петър и Йоан, а в това време хората удивени се стичаха към тях в Соломоновия портал. ¹² Като видя това, Петър им каза: „Израелтяни, защо се чудите на станалото и сте се втренчили в нас така, като че ли ние с нашата сила и набожност излекувахме този човек и той проходи? ¹³ Бог направи това: Богът на Авраам, Исаак и Яков, Богът на нашите предци прослави своя слуга Исус, когото вие предадохте на смърт и от когото се отрекохте пред Пилат, след като беше решил да го освободи. ¹⁴ Отрекохте се от Святия и Праведния и поискахте да ви бъде освободен един убиец.^{[j] 15} Убихте Този, който дарява живот, но Бог го възкреси от мъртвите и ние сме свидетели на това. ¹⁶ И защото повярвахме в Исус, неговото име даде сила на този човек, когото виждате и познавате. Да, вярата, която бе пробудена чрез Исус, напълно излекува този човек пред очите ви.

¹⁷ И сега, братя, аз зная, че и вие, и водачите ви, постъпихте така от незнание. ¹⁸ Но по този начин се изпълни предреченото от Бога чрез думите на всички пророци — че неговият Месия ще страда и умре. ¹⁹ Затова покайте се и се върнете при Бога, за да бъдат заличени греховете ви; ²⁰ за да ви дари Господ времена на духовна отмора; за да ви прати Исус — Този, когото той определи да бъде за вас Месия. ²¹ Той трябва да остане в небето, докато се възстанови всичко, за което Бог отдавна ни е известил чрез думите на святите си пророци. ²² Защото Моисей е казал: „Господ, вашият Бог, ще издигне от собствения ви народ пророк като мен. Слушайте го за всичко, което ще ви каже. ²³ Всеки, който не се вслуша в думите на този пророк, ще бъде отделен от Божия народ и ще загине.“^{(J) 24} Всички пророци, говорили някога — и Самуил, и другите след него — предизвестиха тези дни. ²⁵ А вие сте наследници на пророците и на завета, който Бог сключи с предците ви. Той каза на Авраам: „Чрез твоето потомство ще са благословени всички народи по земята.“^{(K) 26} Бог възкреси от мъртвите своя слуга и го изпрати най-напред при вас, за да ви благослови, като отклони всеки един от вас от злите му пътища.“

Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет

4 Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. ² Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. ³ Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. ⁴ Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.

⁵ На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. ⁶ Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. ⁷ Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! ⁹ Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — ¹⁰ нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. ¹¹ Исус е

¹² Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“

¹³ Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. ¹⁴ Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. ¹⁵ Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си: ¹⁶ „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. ¹⁷ Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

¹⁸ След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. ¹⁹ Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме. ²⁰ Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ ²¹ И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. ²² Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.

Петър и Йоан се връщат при вярващите

²³ След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. ²⁴ След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. ²⁵ Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:

²⁷ Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, ²⁸ за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. ²⁹ А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, ³⁰ като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“

³¹ В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.

Споделяне

³² Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. ³³ С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. ³⁴ Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, ³⁵ слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

³⁶ Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. ³⁷ Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.

Анания и Сапфира

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си ² и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

³ Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? ⁴ Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

⁵ Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. ⁶ Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

⁷ След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. ⁸ Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.

⁹ Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ ¹⁰ В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. ¹¹ Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

¹² Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. ¹³ Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. ¹⁴ Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. ¹⁵ Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. ¹⁶ В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. ¹⁸ Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: ²⁰ „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ ²¹ Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. ²² Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: ²³ „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ ²⁴ При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. ²⁵ Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ ²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

²⁷ Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: ²⁸ „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

²⁹ Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. ³⁰ Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. ³¹ Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. ³² Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

³³ Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. ³⁴ Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. ³⁵ После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! ³⁶ Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. ³⁷ После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. ³⁸ Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; ³⁹ но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му ⁴⁰ и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. ⁴¹ Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. ⁴² Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.

Избрани са седем помощника

6 В онези дни, когато броят на последователите непрекъснато растеше, говорещите гръцки юдеи се оплакаха срещу говорещите арамейски юдеи, изтъквайки, че вдовиците им били пренебрегвани при ежедневното разпределение на храната. ² Дванадесетте апостола събраха всички последователи и казаха: „Не е редно да изоставим Божието слово, за да се занимаваме с осигуряването на храната. ³ Затова, братя, изберете между вас седем души с добра репутация, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази служба. ⁴ А ние ще се отдадем на молитва и на делото на проповядването.“

⁵ Това предложение се хареса на всички. Те избраха Стефан (мъж, изпълнен с вяра и със Святия Дух), Филип,^[k] Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. ⁶ Представиха ги на апостолите, които се помолиха и положиха ръцете си върху тях.

⁷ И така Божието слово се разпространяваше, броят на последователите в Ерусалим се увеличаваше все повече и много юдейски свещеници се подчиняваха на вярата.