Bible in 90 Days

Исус поучава хората

(Лк. 6:20-23)

5 Когато видя тълпите, Исус се качи на един хълм и седна. Учениците му дойдоха при него ² и той започна да говори и да ги поучава:

¹¹ Благословени сте, когато ви оскърбяват, преследват и злословят неоснователно за това, че сте мои последователи. ¹² Радвайте се и се веселете, защото голяма ще бъде наградата ви в небесата. Така преследваха и пророците, живели преди вас.

Вие сте солта и светлината

(Мк. 9:50; Лк. 14:34-35)

¹³ Вие сте солта за земята. Но ако солта изгуби вкуса си, вече няма как да се направи солена и не става за нищо друго, освен да се изхвърли навън и хората да я тъпчат.

¹⁴ Вие сте светлината за света. Град, разположен на хълм, не може да се скрие. ¹⁵ Нито пък палят лампа, за да я сложат под дълбок съд. По-скоро я слагат на поставка и тя дава светлина на всички в къщата. ¹⁶ По същия начин и вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата.

Исус и старозаветните писания

¹⁷ Не мислете, че съм дошъл да унищожа закона на Моисей или писанията на пророците. Не съм дошъл да ги унищожа, а да ги изпълня. ¹⁸ Истина ви казвам: докато съществуват земята и небето, нито една точка или запетая няма да изчезне от закона, докато всичко не се сбъдне. ¹⁹ И така, който наруши една от тези най-маловажни заповеди и учи другите да постъпват така, ще бъде считан за най-маловажен в небесното царство. Но който им се подчинява и учи другите на това, ще бъде считан за велик в небесното царство. ²⁰ Защото казвам ви: ако не вършите това, което Бог изисква, по-добре от законоучителите и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

Учението на Исус за гнева

²¹ Чули сте, че на прадедите ни е било казано: „Не убивай!^(A) Всеки, който убие, ще трябва да отговаря в съда.“ ²² Но аз ви казвам, че всеки, който се ядоса на брат си, ще трябва да отговаря в съда. И който обиди брат си,^[b] ще трябва да отговаря пред Синедриона. А който нарече брат си „идиот“, ще трябва да отговаря в огнения пъкъл.

²³ Така че, ако принасяш своя дар при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, ²⁴ остави дара си пред олтара. Първо иди и се помири с брат си, а след това се върни и принеси своя дар.

²⁵ Бързо се сдобрявай с този, който е завел дело против теб, докато си все още с него на път за съда. Иначе той ще те предаде на съдията, а съдията ще те предаде на стражата и ще бъдеш хвърлен в затвора. ²⁶ Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последния кодрант, който дължиш.

Учението на Исус за сексуалния грях

²⁷ Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай!“^{(B) 28} Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си. ²⁹ Ако дясното ти око те кара да вършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. ³⁰ И ако дясната ти ръка те кара да вършиш грях, отсечи я и я хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Учението на Исус за развода

(Мат. 19:9; Мк. 10:11-12; Лк. 16:18)

³¹ Било е казано: „Всеки, който се развежда с жена си, трябва да й даде писмено удостоверение за развод“.^{(C) 32} Но аз ви казвам, че всеки, който се разведе с жена си по причина, различна от тази, че тя му е изневерила, я тласка към прелюбодейство и кара мъжа, който се ожени за тази разведена жена, също да бъде прелюбодеец.

Учението на Исус за клетвите

³³ Чули сте още, че на прадедите ни е било казано: „Не нарушавай клетвата си, а спазвай клетвите, които си дал пред Господа!“^{[c] 34} Но аз ви казвам изобщо да не се кълнете: нито в небето, защото то е Божият престол, ³⁵ нито в земята, защото тя е Божието подножие, нито в Ерусалим, защото той е градът на великия Цар. ³⁶ Не се кълни и в главата си, защото не можеш нито косъм от нея да направиш бял или черен. ³⁷ Когато имате предвид „да“, трябва просто да казвате „да“ и когато имате предвид „не“, просто да казвате „не“. Всичко в повече е от лукавия.

Учението на Исус за отмъщението

(Лк. 6:29-30)

³⁸ Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб“^(D). ³⁹ Но аз ви казвам: не се съпротивявайте на злия човек. Ако някой ти удари плесница по дясната буза, обърни му и лявата. ⁴⁰ Ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. ⁴¹ Ако някой те застави да вървиш с него една миля,^[d] измини с него две. ⁴² Ако някой те помоли за нещо, дай му го. Не отказвай на този, който иска назаем от теб.

Обичайте враговете си

(Лк. 6:27-28,32-36)

⁴³ Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си^(E) и мрази врага си!“ ⁴⁴ Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, ⁴⁵ за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните. ⁴⁶ Защото, ако обичате само онези, които ви обичат, каква награда очаквате да получите? Дори и бирниците правят това, нали? ⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво повече правите от другите? Дори и езичниците правят това, нали? ⁴⁸ Затова, бъдете съвършени, както вашият небесен Баща е съвършен.

Учението на Исус за даването

6 Внимавайте да не вършите добри дела пред хората, за да ви видят. В противен случай няма да получите награда от своя Баща в небесата.

² И така, когато даваш на нуждаещите се, не тръби за това пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от хората. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ³ Но, когато ти даваш на нуждаещите се, не позволявай лявата ти ръка да узнае какво прави дясната, ⁴ за да остане милостинята ти в тайна. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

Учението на Исус за молитвата

(Лк. 11:2-4)

⁵ А когато се молите, не бъдете като лицемерите. Те обичат да стоят и да се молят в синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ⁶ Но, когато ти се молиш, иди в стаята си, затвори вратата и се помоли на своя Баща, който е невидим. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

⁷ Когато се молите, не говорете празни приказки като езичниците, които си мислят, че ще бъдат чути поради многословието си. ⁸ Не бъдете като тях, защото вашият Баща знае от какво имате нужда още преди да сте го помолили. ⁹ Затова, молете се така:

¹⁴ Защото, ако вие прощавате на хората греховете им, то и вашият небесен Баща ще ви прощава. ¹⁵ Но ако вие не прощавате на хората, тогава и вашият Баща няма да прощава греховете ви.

Учението на Исус за поста

¹⁶ Когато постите, не се правете на печални като лицемерите, които нарочно занемаряват външния си вид, за да покажат на хората, че постят. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ¹⁷ Но, когато ти постиш, спретни се и измий лицето си, ¹⁸ така че не хората да забележат, че постиш, а само твоят Баща, който е невидим. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

Съкровища в небето

(Лк. 12:33-34)

¹⁹ Не трупайте съкровища на земята, където молците и ръждата ще ги унищожат, а и крадци могат да се вмъкнат и да ги откраднат. ²⁰ По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат. ²¹ Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Светлина и тъмнина

(Лк. 11:34-36)

²² Очите са светлината за тялото, така че ако очите ти са здрави, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина. ²³ Но ако очите ти са болни, цялото ти тяло ще тъне в мрак. А ако единствената светлина, която имаш, е в действителност тъмнина, тогава тъмнината наистина ще е голяма!

Може ли човек да служи на двама господари

(Лк. 16:13)

²⁴ Никой не може да служи едновременно на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще бъде предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.^[f]

Поставяйте Божието царство на първо място

(Лк. 12:22-34)

²⁵ Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си — какво ще ядете и какво ще пиете; нито се безпокойте за тялото си — какви дрехи ще носите. Не е ли животът по-важен от храната и тялото — по-важно от дрехите? ²⁶ Погледнете птиците в небето! Те не сеят и не жънат, нито събират зърно в хамбари, но небесният ви Баща ги храни. Не сте ли вие по-ценни от тях? ²⁷ Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един единствен ден?

²⁸ И защо се тревожите за дрехите? Помислете си за полските кремове и вижте как растат. Те не работят и не си правят дрехи. ²⁹ Но казвам ви: дори Соломон, при цялото си великолепие, не се е обличал като нито един от тях. ³⁰ И ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре ще я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облече вас? Много малка ви е вярата!

³¹ И така, не се тревожете и не казвайте „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“, или „Какво ще облечем?“ ³² Езичниците търсят всичко това. Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. ³³ Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка. ³⁴ Не се тревожете за утрешния ден, защото утрешният ден ще си има свои тревоги. Всеки ден си има достатъчно свои проблеми.

Не съдете другите

(Лк. 6:37-38,41-42)

7 Не съдете и няма да бъдете съдени. ² Защото както съдите вие, така ще съдят и вас. Каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.

³ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око? ⁴ Как можеш да кажеш на брат си: „Нека да извадя тресчицата от окото ти“, когато в собственото ти око има греда? ⁵ Лицемерецо, първо изкарай гредата от своето око. Тогава ще виждаш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

⁶ Не давайте на кучетата това, което е свято. Те само ще се обърнат и ще ви разкъсат. Не хвърляйте перлите си пред свинете. Те само ще ги стъпчат с краката си.

Молете Бога за всичко, от което имате нужда

(Лк. 11:9-13)

⁷ Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви бъде отворено. ⁸ Понеже всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят.

⁹ Кой от вас би дал на детето си камък, ако то поиска хляб? ¹⁰ И ако поиска риба, няма да му дадете змия, нали? ¹¹ Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!

Важно правило

¹² Затова, постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на Моисеевия закон и писанията на пророците.

Пътят към небето и пътят към ада

(Лк. 13:24)

¹³ Влезте през тясната порта, защото широка е портата и просторен — пътят, който води към гибел, и много са хората, които вървят по него. ¹⁴ Но колко тясна е портата и стеснен — пътят, който води към живот, и малко са хората, които го намират.

Дървото се познава по плода

(Лк. 6:43-44)

¹⁵ Пазете се от лъжепророците! Те идват при вас преоблечени като овчици, но отвътре са свирепи вълци. ¹⁶ По плодовете им ще ги разпознаете. Човек не бере грозде от тръни или смокини от репеи, нали? ¹⁷ По същия начин, всяко добро дърво ражда добри плодове, а лошото дърво ражда лоши плодове. ¹⁸ Едно добро дърво не може да даде лоши плодове, нито едно лошо дърво може да даде добри плодове. ¹⁹ Всяко дърво, което не ражда добри плодове, се отсича и се хвърля в огъня. ²⁰ Така че, ще разпознаете лъжепророците по плодовете им.

Никога не съм ви познавал

(Лк. 13:25-27)

²¹ Не всеки, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство. Там ще влезе само този, който върши волята на моя Баща в небесата. ²² Много хора ще ми кажат в онзи Ден: „Господи, Господи, нима не в твоето име пророкувахме? Нима не в твоето име прогонвахме демони? Нима не в твоето име направихме много чудеса?“ ²³ Тогава открито ще им заявя: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен вие, които не зачитате Божия закон!“

Два вида хора

(Лк. 6:47-49)

²⁴ Всеки, който чува тези мои думи и им се подчинява, е като благоразумния човек, който построил къщата си върху скала. ²⁵ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща. Но тя не се срутила, защото основата й била върху скала. ²⁶ Обаче всеки, който чува тези мои думи и не им се подчинява, е като глупавия човек, който построил къщата си върху пясък. ²⁷ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща и тя се срутила с голям грохот.“

²⁸ Когато Исус престана да говори, хората бяха удивени от учението му, ²⁹ защото той ги поучаваше не като техните законоучители, а като някой, който има власт.

Исус излекува прокажен човек

(Мк. 1:40-45; Лк. 5:12-16)

8 Когато Исус слезе от хълма, огромни тълпи от хора го последваха. ² Тогава един прокажен човек се приближи, коленичи пред него и каза: „Господи, ти имаш власт и стига да поискаш, можеш да ме излекуваш.“

³ Исус протегна ръката си, докосна го и каза: „Искам — бъди здрав!“ И проказата му беше излекувана незабавно. ⁴ Тогава Исус му каза: „Гледай да не кажеш на никого за това. Но иди и се покажи на свещеника, а после принеси дара, който Моисей е заповядал. Така всички ще знаят, че сега си излекуван.“^[g]

Исус излекува слугата на стотник

(Лк. 7:1-10; Йн. 4:43-54)

⁵ Когато Исус влезе в Капернаум, един стотник се приближи към него и го помоли за помощ, ⁶ казвайки: „Господи, слугата ми лежи вкъщи парализиран и страда от непоносими болки.“

⁷ Исус му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“

⁸ Стотникът отговори: „Господи, аз не съм достоен да влезеш в къщата ми. Нужно е само да заповядаш и слугата ми ще оздравее. ⁹ Знам това, защото аз самият съм подвластен на началници, а имам и войници, които са ми подчинени. Като кажа на един: „Иди!“, той отива. На друг казвам: „Ела тук!“ и той идва. Казвам на слугата си: „Направи това!“ и той го прави.“

¹⁰ Като чу тези думи, Исус се удиви и каза на хората, които го следваха: „Истина ви казвам: не съм виждал такава вяра у никого в Израел. ¹¹ Казвам ви, че много хора ще дойдат от изток и от запад и наред с Авраам, Исаак и Яков ще заемат местата си на празненството в небесното царство. ¹² А законните наследници на царството ще бъдат изхвърлени вън, в тъмнината, и там ще плачат и скърцат със зъби.“

¹³ Тогава Исус каза на стотника: „Върви си у дома. Нека стане така, както си повярвал.“ И в същия миг слугата му оздравя.

Исус излекува тъщата на Петър

(Мк. 1:29-31; Лк. 4:38-39)

¹⁴ Исус пристигна в къщата на Петър и видя, че тъщата му лежи с треска. ¹⁵ Той докосна ръката й и треската я напусна. Тогава тя стана и започна да му прислужва.

Исус излекува още много хора

(Мк. 1:32-34; Лк. 4:40-41)

¹⁶ Когато настъпи вечерта, доведоха при Исус много хора, обладани от демони, и само с една своя дума той прогони духовете и излекува всички болни. ¹⁷ Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророк Исая:

По стъпките на Исус

(Лк. 9:57-62)

¹⁸ Когато видя насъбралия се около него народ, Исус нареди на учениците си да отидат на отсрещната страна на езерото. ¹⁹ Тогава един законоучител се приближи до него и му каза: „Учителю, ще те следвам, където и да отидеш.“

²⁰ Исус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“

²¹ Друг ученик му каза: „Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си.“

²² Но Исус му отговори: „Последвай ме и остави мъртвите сами да погребват своите мъртъвци.“

Исус укротява буря

(Мк. 4:35-41; Лк. 8:22-25)

²³ Исус се качи в една лодка и учениците му го последваха. ²⁴ Тогава над езерото се надигна такава силна буря, че вълните заливаха лодката. А Исус спеше. ²⁵ Учениците се приближиха до него и го събудиха, казвайки: „Господи, спаси ни! Ще загинем!“

²⁶ Исус им отговори: „Защо се страхувате? Много малка ви е вярата!“ После стана, смъмри ветровете и езерото и настъпи мъртва тишина.

²⁷ Хората бяха изумени и казаха: „Какъв е този човек? Дори ветровете и езерото му се подчиняват!“

Исус прогонва демони от двама мъже

(Мк. 5:1-20; Лк. 8:26-39)

²⁸ Когато Исус стигна до Гадаринската страна^[h] на другия бряг на езерото, към него се приближиха двама обладани от демони, които идваха откъм гробниците. Тези мъже така буйстваха, че никой не можеше да мине по този път. ²⁹ „Какво искаш от нас, Божий Сине? — крещяха те. — Да ни измъчваш преди определеното време ли си дошъл тук?“

³⁰ На разстояние от тях пасеше голямо стадо свине. ³¹ Демоните молеха Исус: „Ако ни прогониш от тези хора, изпрати ни в стадото свине!“

³² Исус им каза: „Вървете!“ И те излязоха и се вселиха в свинете. Тогава цялото стадо се втурна надолу по стръмната урва към езерото и свинете се издавиха във водата. ³³ Мъжете, които се грижеха за стадото, избягаха. Те отидоха в града и разказаха на хората всичко, което се беше случило със свинете и с обладаните от демони. ³⁴ Тогава целият град отиде да посрещне Исус и като го видяха, помолиха го да напусне тяхната област.

Исус излекува парализиран човек

(Мк. 2:1-12; Лк. 5:17-26)

9 Исус се качи в една лодка, прекоси езерото и се върна в своя град. ² Няколко души доведоха при него един парализиран, който лежеше на рогозка. Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Смело, синко! Греховете ти се прощават!“

³ Някои от законоучителите чуха това и си казаха: „Този човек богохулства!“

⁴ Исус знаеше какво мислят и им каза: „Защо таите зли мисли? ⁵ Кое е по-лесно: да кажа „Греховете ти се прощават“ или да кажа „Стани и ходи“? ⁶ Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ След това каза на парализирания: „Стани! Вземи рогозката си и си върви вкъщи!“ ⁷ И човекът стана и си отиде. ⁸ Като видяха това, тълпите се изпълниха със страхопочитание и прославиха Бога, че бе дал такава власт на хората.

Исус призовава Матей

(Мк. 2:13-17; Лк. 5:27-32)

⁹ Когато Исус си тръгваше, видя един бирник на име Матей, който седеше на работното си място. Исус му каза: „Последвай ме!“ И той стана и го последва.

¹⁰ Докато Исус се хранеше в къщата, дойдоха много бирници и грешници и ядоха с него и учениците му. ¹¹ Като видяха това, фарисеите запитаха учениците му: „Защо вашият учител яде с бирници и грешници?“

¹² Исус ги чу и им каза: „Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. ¹³ Затова идете и научете какво означава това писание: „Милост искам, а не жертва.“^(G) Понеже дойдох да призова не праведните хора, а грешниците.“

Въпрос относно поста

(Мк. 2:18-22; Лк. 5:33-39)

¹⁴ Тогава учениците на Йоан дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо ние и фарисеите постим често, а твоите ученици не постят?“

¹⁵ Исус им отговори: „Сватбарите не скърбят, докато младоженецът е с тях, нали? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме и тогава те ще тъгуват и ще постят.

¹⁶ Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото кръпката ще се свие, ще съдере плат от дрехата и скъсаното ще стане още по-голямо. ¹⁷ Така също никой не налива ново вино в стари мехове, защото ще се спукат, виното ще изтече, а меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове. Така и виното, и меховете се запазват.“

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мк. 5:21-43; Лк. 8:40-56)

¹⁸ Докато Исус им говореше тези неща, един управител на синагогата дойде при него, поклони му се и каза: „Дъщеря ми току-що умря, но ела и положи ръката си върху нея и тя ще оживее.“

¹⁹ Исус стана и го последва заедно с учениците си. ²⁰ Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение, се приближи до Исус в гръб и докосна края на дрехата му, ²¹ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехата му, ще оздравея.“

²² Исус се обърна, видя я и каза: „Смело, дъще! Вярата ти те излекува.“ И в същия миг жената оздравя.

²³ Когато Исус пристигна в къщата на управителя и видя свирачите и тълпата покрусени хора, ²⁴ каза: „Излезте! Момичето не е умряло, а само спи.“ Но всички започнаха да му се присмиват. ²⁵ След като отпратиха хората, Исус влезе в стаята на момичето, взе ръката му и то стана. ²⁶ Новината за това се разнесе из цялата област.

Исус излекува още хора

²⁷ Когато Исус си отиваше от това място, двама слепи тръгнаха след него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“

²⁸ Исус влезе в една къща и слепите се приближиха към него. Той ги попита: „Вярвате ли, че мога да направя така, че да прогледнете?“ Те отговориха: „Да, Господи!“

²⁹ Тогава Исус докосна очите им и каза: „Нека стане така, както сте повярвали.“ ³⁰ И зрението им се възстанови. Исус строго ги предупреди: „Гледайте никой да не научи за това!“ ³¹ Но те излязоха и разпространиха вестта за него из цялата област.

³² Когато двамата мъже си тръгваха, няколко души доведоха при Исус друг човек, който не можеше да говори, защото беше обладан от демон. ³³ След като демонът беше прогонен, немият човек проговори. Струпалите се хора бяха удивени и казаха: „Никога не сме виждали подобно нещо в Израел!“

³⁴ Но фарисеите казваха: „Главатарят на демоните му дава власт да прогонва демони!“

Работниците са малко

³⁵ Исус пътуваше из всички градове и села. Той поучаваше в синагогите им, проповядваше Благата вест за царството и лекуваше всякаква болест и немощ. ³⁶ Когато видя тълпите хора, Исус ги съжали, защото бяха измъчени и безпомощни като овце, които нямат пастир. ³⁷ Тогава каза на учениците си: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко. ³⁸ Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива.“

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мк. 3:13-19; 6:7-13; Лк. 6:12-16; 9:1-6)

10 Исус повика дванадесетте си ученика и им даде власт да прогонват злите духове и да лекуват всякаква болест и всякакво заболяване. ² Ето имената на дванадесетте апостола:

⁵ Исус изпрати тези дванадесет мъже със следните наставления: „Не отивайте сред езичниците и не влизайте в самарянски град, ⁶ а идете сред народа на Израел, който е като стадо изгубени овце. ⁷ Идете и проповядвайте така: „Небесното царство наближава.“ ⁸ Изцелявайте болните, съживявайте мъртвите, лекувайте прокажените и прогонвайте демоните. Даром сте получили, затова и даром давайте. ⁹ Не се запасявайте със злато, сребро или мед в поясите си, ¹⁰ нито с торба за из път, нито с две ризи, обувки или тояга, защото работникът заслужава прехраната си.

¹¹ Когато влезете в някой град или село, потърсете там достоен човек и останете в къщата му, докато си тръгнете от това място. ¹² Като влизате в някое семейство, поздравявайте го. ¹³ Ако семейството е достойно, помолете се Бог да го благослови. Но ако не е достойно, вземете обратно молитвата си за благословение. ¹⁴ И ако някой не ви приема или не слуша думите ви, напуснете тази къща или град и изтърсете праха от краката си.^{[j] 15} Истина ви казвам: в деня на съда ще е по-поносимо за Содом и Гомора, отколкото за този град.

Исус предупреждава за гонения

(Мк. 13:9-13; Лк. 21:12-17)

¹⁶ Чуйте! Изпращам ви като овце сред вълци. Затова бъдете прозорливи като змиите и чисти като гълъбите. ¹⁷ Пазете се от хората, защото те ще ви предават на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. ¹⁸ Ще ви изправят пред управници и царе заради мен. Така ще свидетелствате за мен на тях и на езичниците. ¹⁹ Когато ви арестуват, не се тревожете за това какво ще кажете или как ще го кажете, защото в този час Бог ще ви даде нужните думи. ²⁰ Всъщност не вие ще говорите, а Духът на вашия Баща ще говори чрез вас.

²¹ Брат ще предава своя брат на смърт и баща — детето си. Деца ще въстават против собствените си родители и ще ги изпращат на смърт. ²² Заради мен ще ви намразят всички, но който издържи докрай, ще бъде спасен. ²³ Когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Истина ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израел, преди да дойде Човешкият Син.

²⁴ Ученикът не превъзхожда своя учител, нито слугата превъзхожда господаря си. ²⁵ На ученика му стига да бъде като учителя си, а на слугата — като господаря си. Щом главата на семейството са нарекли Веелзевул, то колко повече членовете на семейството му!

От кого трябва да се страхувате

(Лк. 12:2-7)

²⁶ И така, не се страхувайте от тези хора, защото няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае. ²⁷ Каквото ви говоря на тъмно, кажете го на светло и каквото ви шепна на ухо, разгласете го на всеослушание. ²⁸ Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. ²⁹ Не се ли продават две врабчета само за един асарий? И все пак никое от тях не пада на земята без знанието на вашия Баща. ³⁰ Дори и космите на главата ви са преброени. ³¹ Така че не се страхувайте! Вие сте по-ценни от много врабчета!

Признавайте открито вярата си

(Лк. 12:8-9)

³² Ако някой открито заяви пред хората, че вярва в мен, и аз ще заявя пред своя Баща в небесата, че този човек ми принадлежи. ³³ Но всеки, който се отрече от мен пред хората, ще се отрека и аз от него пред своя Баща в небесата.

Разногласия заради Исус

(Лк. 12:51-53; 14:26-27)

³⁴ Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. ³⁵ Защото съм дошъл да настроя

³⁷ Който обича баща си или майка си повече от мен, не е достоен за мен. Който обича сина си или дъщеря си повече от мен, не е достоен за мен. ³⁸ Който не вземе своя кръст и не ме следва, не е достоен за мен. ³⁹ Който се опитва да спечели живота си, ще го загуби; но който загуби живота си заради мен, ще го спечели.

Награди

(Мк. 9:41)

⁴⁰ Който приема вас, приема мен, а който приема мен, приема Онзи, който ме изпрати. ⁴¹ Който приема пророк заради това, че е пророк, ще получи наградата на пророк и който приема праведник заради това, че е праведник, ще получи наградата на праведник. ⁴² Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни мои последователи заради това, че е мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си.“

Исус отговаря на Йоан Кръстител

(Лк. 7:18-35)

11 След като даде тези наставления към дванадесетте си ученика, Исус си замина оттам и отиде да поучава и проповядва в градовете им.

² Когато чу в затвора за делата на Христос, Йоан прати известие по учениците си, ³ за да го попита: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

⁴ Исус им отговори: „Идете и разкажете на Йоан това, което чувате и виждате — ⁵ слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. ⁶ Благословен е онзи, който може да ме приеме.^[l]“

⁷ Докато Йоановите ученици си тръгваха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, разлюляна от вятъра ли? Не? ⁸ Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Тези, които носят хубави дрехи, живеят в царски дворци. ⁹ Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. ¹⁰ Той е онзи, за когото Писанието казва:

¹¹ Истина ви казвам: от всички хора, родени някога, не е имало по-велик човек от Йоан Кръстител. Но дори и най-незначителният в небесното царство е по-велик от него. ¹² От времето на Йоан Кръстител досега небесното царство търпи яростни атаки и насилниците се опитват да го завземат със сила. ¹³ Защото всички пророци и законът пророкуваха до идването на Йоан. ¹⁴ И ако желаете да приемете това, което казват законът и пророците, тогава ще повярвате, че Йоан е Илия, чието идване беше предсказано. ¹⁵ Който има уши да чува, да слуша!

¹⁶ С кого да сравня днешните хора? Те са като деца, които седят на пазара и едните подвикват на другите:

¹⁸ Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше като другите, но хората казаха: „Той е обладан от демон!“ ¹⁹ После дойде Човешкият Син, който яде и пие като всички останали, но хората казват: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ Но правотата на мъдростта се доказва от действията й.“

Предупреждение към невярващите

(Лк. 10:13-15)

²⁰ След това Исус започна да укорява градовете, в които беше извършил повечето от чудесата си, защото хората там не се покаяха. ²¹ „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако чудесата, които станаха във вас, се бяха случили в Тир и Сидон, хората там отдавна щяха да са се покаяли. Щяха да носят власеници^[m] и да посипят главите си с пепел, за да покажат колко съжаляват за греховете си. ²² Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас! ²³ А ти, Капернауме, да не мислиш, че ще бъдеш издигнат до небето? В ада ще слезеш! Защото, ако чудесата, които станаха в теб, се бяха случили в Содом, този град щеше да съществува и днес! ²⁴ Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за хората на Содом, отколкото за теб.“

Исус предлага покой на своя народ

(Лк. 10:21-22)

²⁵ След това Исус каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. ²⁶ Да, Отче, защото такава бе волята ти.

²⁷ Всичко ми е предадено от моя Баща и никой освен Отец не познава Сина; както и никой не познава Отца, освен Сина и тези, на които Синът избере да го открие.

²⁸ Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя. ²⁹ Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си. ³⁰ Защото игото, което ви давам, лесно се носи и товарът, който слагам върху вас, е лек.“

Исус е Господар на съботата

(Мк. 2:23-28; Лк. 6:1-5)

12 Почти по същото време, в един съботен ден Исус излезе да се разходи из житните полета. Учениците му огладняха и започнаха да късат житни класове и да ядат. ² Но когато фарисеите видяха това, казаха на Исус: „Виж! Твоите ученици вършат нещо, което законът забранява да се върши в съботния ден.“

³ Тогава Исус ги попита: „Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? ⁴ Той влезе в Божия дом и яде от хлябовете, принесени в дар на Бога, въпреки че беше против закона Давид и другите с него да ядат от тях. Това беше позволено само на свещениците. ⁵ И не сте ли чели в закона, че в съботния ден свещениците в храма нарушават съботата, но никой не ги счита за виновни? ⁶ Но аз ви казвам: тук има нещо по-велико от храма. ⁷ Ако знаехте какво означават думите: „Милост искам, а не жертва“,^(I) не бихте осъждали невинните. ⁸ Понеже Човешкият Син е Господар на съботния ден.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мк. 3:1-6; Лк. 6:6-11)

⁹ Исус си тръгна от това място и отиде в синагогата им. ¹⁰ Там имаше един човек с изсъхнала ръка. Няколко юдеи търсеха причина да обвинят Исус, че върши грях и го попитаха: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден?“

¹¹ Исус им отговори: „Ако някой от вас има овца и тя падне в яма в съботен ден, няма ли да я хване и да я извади? ¹² А един човек е много по-ценен от една овца! Така че, позволено е да се върши добро в съботен ден.“

¹³ След това Исус каза на човека с изсъхналата ръка: „Протегни ръката си!“ Той я протегна и тя отново стана здрава като другата му ръка. ¹⁴ Тогава фарисеите излязоха и започнаха да кроят планове как да убият Исус.

Исус е Божият избран служител

¹⁵ Исус разбра това и си замина оттам. Огромни тълпи от хора го последваха и той ги излекува всичките, ¹⁶ но ги предупреди да не разгласяват кой е. ¹⁷ Това стана, за да се изпълни казаното чрез пророк Исая:

Силата на Исус е от Бога

(Мк. 3:20-30; Лк. 11:14-23; 12:10)

²² След това доведоха при Исус един човек, който беше сляп и ням поради това, че бе обладан от демон. Исус го излекува, така че човекът и проговори, и прогледна. ²³ Всички хора бяха смаяни и заговориха: „Възможно ли е този да е Давидовият Син?“ ²⁴ Фарисеите чуха това и казаха: „Той прогонва демоните само защото използва силата на Веелзевул — главатаря на демоните.“

²⁵ А Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Всяко царство, разединено от вътрешни борби, рухва, и всеки град или семейство, раздирано от разпри, няма да оцелее. ²⁶ Ако Сатана прогонва своите демони,^[n] той воюва против себе си. Как тогава ще оцелее царството му? ²⁷ И ако аз използвам силата на Веелзевул, за да прогонвам демоните, то чия сила използват вашите възпитаници, за да ги прогонват? Следователно те самите ще опровергаят думите ви. ²⁸ Но ако прогонвам демоните, като използвам силата на Божия Дух, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас.

²⁹ Може ли някой да влезе в къщата на силен човек и да го обере, ако преди това не го завърже? Само тогава ще може да ограби дома му.

³⁰ Който не е с мен, е против мен и който не събира заедно с мен, разпилява. ³¹ Така че, казвам ви: на хората може да им се прости всеки грях, който извършват, и всяко богохулство, което изричат. Но ако някой говори срещу Духа, няма да му се прости. ³² На всеки, който говори против Човешкия Син, може да му се прости, но на онзи, който говори против Святия Дух, няма да му се прости нито в сегашния свят, нито в бъдещия.

Делата ти показват какъв си

(Лк. 6:43-45)

³³ Ако искате добри плодове, трябва да имате добро дърво. Ако дървото ви не е добро, то и плодовете му ще са лоши. Дървото се познава по плодовете, които дава. ³⁴ Рожби на ехидни! Как бихте могли да кажете нещо добро, ако вие самите сте лоши? Устата говори това, с което е пълно сърцето. ³⁵ Добрият човек говори добри неща, които идват от доброто, събрано в сърцето му. Злият човек говори лоши неща, които идват от злото, събрано в сърцето му. ³⁶ Но казвам ви: в деня на съда хората ще трябва да дават отчет за всяка необмислено казана дума. ³⁷ Въз основа на думите си ще бъдеш оправдан и въз основа на думите си ще бъдеш осъден.“

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мк. 8:11-12; Лк. 11:29-32)

³⁸ Тогава някои от фарисеите и законоучителите отговориха на Исус с думите: „Учителю, искаме да те видим да извършваш знамение.“

³⁹ Но Исус им отвърна: „Лукаво и неверно поколение иска знамение, но никакво знамение няма да му бъде дадено освен знамението с пророк Йона. ⁴⁰ Както Йона беше в корема на огромната риба три дни и три нощи, точно така Човешкият Син ще бъде в гроба три дни и три нощи. ⁴¹ А в деня на съда жителите на Ниневия^[o] ще се изправят срещу това поколение и ще го осъдят, защото когато Йона им проповядва, те се покаяха. А тук има нещо по-велико от Йона! ⁴² В деня на съда Южната царица^[p] ще се изправи срещу това поколение и ще го осъди, защото тази жена дойде от другия край на света, за да чуе мъдрите думи на Соломон. А тук има нещо по-велико от Соломон!

Връщането на злия дух

(Лк. 11:24-26)

⁴³ Когато един зъл дух излезе от човек, той се скита по безводни места да търси покой, но не може да намери. ⁴⁴ Тогава казва: „Ще се върна обратно в дома си, който напуснах.“ Когато се върне там, намира дома празен, почистен и подреден. ⁴⁵ Тогава излиза и довежда със себе си други седем духа, по-зли и от него. Всички те влизат и заживяват там. Така положението на този човек тогава става по-лошо, отколкото е било преди. Същото ще се случи и с днешното лукаво поколение.“

Истинското семейство на Исус

(Мк. 3:31-35; Лк. 8:19-21)

⁴⁶ Докато Исус приказваше на хората, навън стояха майка му и братята му и искаха да говорят с него. ⁴⁷ Един човек му каза: „Майка ти и братята ти те чакат навън и искат да говорят с теб.“

⁴⁸ Исус отвърна на този, който му каза това: „Коя е майка ми и кои са братята ми?“ ⁴⁹ След това посочи учениците си и каза: „Ето моята майка и моите братя. ⁵⁰ Който изпълнява волята на моя Баща в небесата, е мой брат, сестра и майка.“

Притча за сеяча и семената

(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)

13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. ² Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. ³ Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. ⁴ Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. ⁵ Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. ⁷ Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. ⁸ Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. ⁹ Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)

¹⁰ Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“

¹¹ Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. ¹² На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. ¹³ Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. ¹⁴ Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:

¹⁶ Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. ¹⁷ Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)

¹⁸ И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. ¹⁹ Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. ²⁰ Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. ²¹ Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. ²² Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. ²³ Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“

Притча за пшеницата и плевелите

²⁴ След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. ²⁵ Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. ²⁶ Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. ²⁷ Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“

²⁸ Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“

Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“

²⁹ Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. ³⁰ Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“

Друга притча за Божието царство

(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)

³¹ Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. ³² То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“

³³ След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

³⁴ Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, ³⁵ за да се сбъдне казаното чрез пророка:

Исус обяснява притчата за плевелите

³⁶ Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“

³⁷ Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. ³⁸ Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. ³⁹ Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,^[q] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.

⁴⁰ Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. ⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. ⁴² Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!

Притчи за съкровището и перлата

⁴⁴ Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.

⁴⁵ Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. ⁴⁶ Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.

Притча за рибарската мрежа

⁴⁷ Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. ⁴⁸ Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. ⁴⁹ Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. ⁵⁰ Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“

⁵¹ Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“

Те отговориха: „Да, разбираме.“

⁵² След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“

Исус отива в родния си град

(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)

⁵³ След като разказа тези притчи, Исус напусна това място ⁵⁴ и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? ⁵⁵ Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? ⁵⁶ И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ ⁵⁷ И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ ⁵⁸ И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)

14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус ² и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

Убийството на Йоан Кръстител

³ Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. ⁴ Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, ⁵ затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

⁶ На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, ⁷ че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. ⁸ Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ ⁹ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. ¹⁰ Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. ¹¹ Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. ¹² Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

¹³ Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. ¹⁴ Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

¹⁵ Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

¹⁶ Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

¹⁷ Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

¹⁸ Той им каза: „Донесете ми ги!“ ¹⁹ След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. ²⁰ Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. ²¹ Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Исус върви по водата

(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)

²² Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. ²³ След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. ²⁴ По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. ²⁵ Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. ²⁶ Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

²⁷ Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

²⁸ Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

²⁹ „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. ³⁰ Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

³¹ Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

³² След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. ³³ Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

Исус излекува много болни хора

(Мк. 6:53-56)

³⁴ След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. ³⁵ Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни ³⁶ и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.

Божият закон е по-важен от човешките правила

(Мк. 7:1-23)

15 След това няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: ² „Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете преди ядене?“

³ Исус им отговори: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция? ⁴ Защото Бог е казал: „Уважавай баща си и майка си!“^(M) и „Който обиди баща си или майка си, трябва да бъде убит!“^{(N) 5} А вие учите, че човек може да каже на баща си или майка си: „Всичко, което имам, ще принеса в дар на Бога.“ ⁶ Вие учите този човек да не уважава баща си и така заради своята традиция пренебрегвате Божията заповед. ⁷ Лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:

¹⁰ Исус извика хората при себе си и им каза: „Слушайте и разберете какво ви казвам. ¹¹ Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му. Осквернява се от онова, което излиза от нея.“

¹² Тогава учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите са обидени от това, което каза?“

¹³ Исус отговори: „Всяко растение, което не е посадено от моя Баща в небесата, ще бъде изкоренено. ¹⁴ Оставете ги. Те са слепци, които водят други слепци. А ако един слепец води друг, тогава и двамата ще паднат в ямата.“

¹⁵ Петър му каза: „Обясни ни това, което по-рано каза на хората.“

¹⁶ Исус отговори: „Нима и вие все още не разбирате? ¹⁷ Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото? ¹⁸ А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. ¹⁹ Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули — всички тези злини идват от сърцето. ²⁰ Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.“

Исус помага на една езичница

(Мк. 7:24-30)

²¹ Исус напусна това място и отиде в областта на Тир и Сидон. ²² Една ханаанка от този край дойде при него и извика: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Демон се е вселил в дъщеря ми и тя ужасно страда!“

²³ Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“

²⁴ Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“

²⁵ Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“

²⁶ Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“

²⁷ Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“

²⁸ Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.

Исус излекува много хора

²⁹ После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там. ³⁰ Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува. ³¹ И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.

Исус нахранва повече от 4000 души

(Мк. 8:1-10)

³² Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“

³³ Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“

³⁴ Исус ги попита: „Колко хляба имате?“

Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“

³⁵ Исус нареди на хората да насядат на земята. ³⁶ Взе седемте хляба и рибата и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. ³⁷ След като всички ядоха до насита, учениците му напълниха седем кошници с храната, която беше останала. ³⁸ Тези, които ядоха, бяха четири хиляди души, без да се броят жените и децата. ³⁹ След като хората се разотидоха, Исус се качи в една лодка и се отправи към Магаданската област.