Bible in 90 Days

¹⁷ След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните. ¹⁸ Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят. ¹⁹ Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора — но нямам никакви обвинения срещу своя народ. ²⁰ Затова исках да се срещна и да говоря с вас — окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“

²¹ Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб. ²² Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“

²³ Те се уговориха кога да се срещнат и на определения ден в къщата, където беше настанен Павел, дойдоха много юдеи. От сутринта до вечерта той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство. Опитваше се да ги убеди да повярват в Исус, като използваше откъси от закона на Моисей и от книгите на пророците. ²⁴ Някои от тях повярваха на нещата, които говореше Павел, ала други не повярваха. ²⁵ Спорейки помежду си, те започнаха да се разотиват, но Павел им каза още нещо: „Истината изрече Святият Дух, когато чрез пророк Исая каза на предците ви:

²⁸ Затова знайте, че Божието спасение беше изпратено на езичниците. Те ще чуят!“ ^29 [a]

³⁰ Цели две години Павел остана в къщата, която бе наел, и приемаше всички, които идваха да го посетят. ³¹ Той проповядваше за Божието царство и поучаваше за Господ Исус Христос смело, без да му пречи никой.

1 От Павел, слуга на Христос Исус, призован да бъде апостол, избран да проповядва Благата вест, ² която Бог отдавна беше обещал чрез пророците си в Святите Писания.

³ Благата вест е за неговия Син, нашия Господ Исус Христос, който като човек произлезе от Давидовия род, ⁴ но вследствие възкресението от мъртвите беше обявен за могъщия Божий Син в царството на Святия Дух.^[b]

⁵ Чрез Христос ми бе дадена привилегията да бъда апостол, за да работя сред всички езичници, така че да повярват и да се подчинят на Бога. Върша това заради Христос. ⁶ Вие също сте сред тях и сте призовани да принадлежите на Исус Христос.

⁷ Пиша до всички вас, живеещи в Рим, които Бог обича и призова да станете негови святи хора.

Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Благодарствена молитва

⁸ Първо, благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас, защото за вашата вяра се говори по целия свят. ⁹ Бог, на когото служа всеотдайно, като проповядвам Благата вест за неговия Син, ми е свидетел, че всеки път ви споменавам в молитвите си ¹⁰ и винаги се моля най-накрая да успея да дойда при вас, ако такава е Божията воля. ¹¹ Защото жадувам да ви видя и да ви предам някой духовен дар, за да станете силни ¹² и докато съм сред вас, да се насърчаваме един друг с вярата си, вие — мен и аз — вас.

¹³ Братя и сестри, знайте, че много пъти исках да дойда при вас, за да пожъна плодове и сред вас, така както сред другите езичници, но досега все нещо ми пречеше.

¹⁴ Длъжник съм на всички — на гърци и варвари, на образовани и неуки. ¹⁵ Затова съм готов да проповядвам Благата вест и на вас, които живеете в Рим.

¹⁶ Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ — първо на юдеина, а след това и на езичника. ¹⁷ Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“^[c]

Всички хора са грешни

¹⁸ Несъмнено Божият гняв от небето е отправен към всяко зло и грешно дело на хората, които потулват истината с неправда. ¹⁹ Бог изявява гнева си, защото хората знаят всичко, което е известно за Бога, тъй като сам той им го показа. ²⁰ От сътворението на света невидимата вечна сила и божественост на Бога ясно могат да бъдат разбрани, защото си проличават от Божиите дела. Ето защо хората нямат оправдание, ²¹ тъй като, макар и да познаваха Бога, не го почетоха като Бог и не му благодариха, а вместо това се отдадоха на суетни мисли и глупавите им сърца се изпълниха с мрак. ²² И макар да твърдяха, че са помъдрели, те станаха глупци ²³ и замениха славата на безсмъртния Бог с идоли, изобразяващи смъртни хора, птици, животни и влечуги.

²⁴ Затова Бог ги предаде на злите желания на сърцата им и на сексуални грехове и ги остави да оскверняват телата си един с друг. ²⁵ Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланяха и служеха на създаденото, а не на неговия Създател, който е благословен завинаги. Амин.

²⁶ Затова Бог ги предаде на срамни страсти. Жените замениха естествените сексуални връзки с противоестествени. ²⁷ Също и мъжете изоставиха естествените сексуални връзки с жени и разпалени от страст един към друг, вършеха срамни неща с други мъже. За своята извратеност те получават в телата си заслуженото.

²⁸ И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. ²⁹ Тези хора са изпълнени с всякакви грехове — зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, ³⁰ клеветят и мразят Бога. Те са грубияни, горделивци, самохвалковци, измислят нови начини да вършат зло, непокорни са към родителите си, ³¹ глупци, не държат на думата си и нямат обич и милост в сърцата си. ³² Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.

Божият справедлив съд

2 Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща. ² Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива. ³ Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд? ⁴ Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш?

⁵ Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити.^{[d] 6} „Бог ще възнагради всеки според делата му.“^{(B) 7} Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро, ⁸ и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото. ⁹ Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците. ¹⁰ А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците. ¹¹ Защото Бог съди всички безпристрастно.

¹² Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него. ¹³ Защото праведни пред Бога са не тези, които чуват закона, а тези, които го спазват, и те ще бъдат оправдани.

¹⁴ Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си, ¹⁵ защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.

¹⁶ Всички тези неща ще се случат в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните мисли на хората, както казва Благата вест, която проповядвам.

Юдеите и закона

¹⁷ А ти, който наричаш себе си юдеин и уповаваш на закона, и се гордееш с взаимоотношението си с Бога, ¹⁸ и знаеш каква е волята му и кое е наистина важно, защото законът ти го казва, ¹⁹ и си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак, ²⁰ че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина, ²¹ защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш? ²² Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите? ²³ Ти, който се хвалиш със закона, защо срамиш Бога, като нарушаваш неговия закон? ²⁴ Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците.“^(C)

²⁵ Обрязването има смисъл, ако спазваш закона, но ако го нарушаваш, все едно че никога не си бил обрязан. ²⁶ Ако необрязан човек изпълнява изискванията на закона, все едно че е обрязан. ²⁷ Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.

²⁸ Не е истински юдеин онзи, който е юдеин само външно, нито обрязването на тялото е истинско обрязване. ²⁹ Истински юдеин е онзи, който е юдеин вътрешно, и истинското обрязване е в сърцето и е извършено от Духа, а не от писания закон. Похвалата, която такъв човек получава, идва не от хората, а от Бога.

3 И така, какво предимство имат юдеите и каква е ползата от обрязването? ² Голяма във всяко отношение. Първо, защото на тях Бог повери ученията си. ³ И какво от това, че някои не бяха верни на Бога? Нима тяхната невярност ще го възпре да изпълни обещаното от него? ⁴ Не, разбира се! Бог ще продължи да бъде верен, дори и всеки човек да е лъжец, както казва Писанието:

⁵ И така, какво да кажем, щом като нашите грехове само показват Божията праведност? Нима Бог е несправедлив, когато ни наказва? (Казвам това, което някои хора могат да си помислят.) ⁶ Не, разбира се! Иначе как ще съди света?

⁷ Може да кажеш: „Щом като Божията слава расте от това, че моята лъжа показва по-ясно неговата истина, защо ме съдят като грешник?“ ⁸ Все едно казваш: „Нека вършим зло, за да дойде доброто!“ Има хора, които ни клеветят и говорят, че ние поучаваме точно това. Тези хора заслужават да бъдат осъдени.

Всички хора са виновни

⁹ И така, ние, юдеите, по-добри ли сме от останалите? Съвсем не! Вече поставихме обвинението, че както юдеите, така и езичниците са под властта на греха. ¹⁰ Както е писано:

¹⁹ Сега знаем, че това, което законът казва, се отнася за онези, които са под закона, за да се сложи край на всички оправдания, които хората си намират, и да се покаже, че Бог ще съди цялото човечество. ²⁰ Никой няма да бъде оправдан пред Бога заради подчинение на закона,^[e] защото законът само показва греха ни.

Как Бог прави хората праведни

²¹ Но сега се разкрива как Бог прави хората праведни. Това става отделно от закона, въпреки че законът и пророците свидетелстват за него. ²² Бог прави хората праведни чрез вярата в^[f] Исус Христос и това се отнася за всички, които вярват, понеже няма разлика между хората, ²³ защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава. ²⁴ Но Бог ги прави праведни чрез своята благодат даром, като ги освобождава от греха чрез Христос Исус. ²⁵ Чрез кръвта на Исус Бог го представи като изкупителна жертва за греховете на онези, които имат вяра. Така показа, че е бил справедлив, когато, поради снизхождението си, в миналото не е наказал хората за греховете им. ²⁶ Бог извърши това, за да докаже, че е справедлив в настоящето и че ще продължи да бъде справедлив и същевременно да прави праведен всеки, който вярва в Исус.

²⁷ Защо да се хвалим тогава? Няма за какво. Това е изключено не от закона на делата, а от закона на вярата. ²⁸ Защото вярваме, че човек става праведен чрез вярата, а не чрез делата, които е извършил, за да се подчини на закона. ²⁹ И нима Бог принадлежи само на юдеите? Нима той не е Бог и на езичниците? Разбира се, че е. ³⁰ Тъй като Бог е един, той ще направи праведни както юдеите, така и езичниците^[g] чрез вяра. ³¹ Означава ли това, че чрез вяра унищожаваме закона? Не, в никакъв случай! Ние се съгласяваме с него.

Примерът на Авраам

4 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?^{[h] 2} Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. ³ Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“^(K)

⁴ Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. ⁵ Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен. ⁶ Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:

⁹ Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“ ¹⁰ А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването. ¹¹ По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани, ¹² и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.

Божието обещание, получено чрез вярата

¹³ Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. ¹⁴ Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. ¹⁵ Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

¹⁶ Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи.“^(M) Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“^{(N) 19} И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. ²⁰ Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. ²¹ Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. ²² Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“^{(O) 23} Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, ²⁴ а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, ²⁵ който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.

Праведност пред Бога

5 Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с него чрез нашия Господ Исус Христос. ² Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. ³ Радостно се хвалим и с изпитанията си, защото знаем, че изпитанията раждат търпение, ⁴ а търпението — твърдост, която ражда надежда. ⁵ Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден.

⁶ Още когато бяхме безсилни да се спасим, в нужното време Христос умря за нас, които живеехме против Бога. ⁷ Много малко хора биха умрели за някой друг човек, дори и ако той спазва изискванията на закона. Ако е наистина добър, може някой да се реши да умре за него. ⁸ Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас.

⁹ Сега, когато сме станали праведни чрез смъртта на Христос, то чрез него със сигурност ще се спасим от Божия гняв. ¹⁰ Защото, ако докато бяхме врагове на Бога, той ни помири със себе си чрез смъртта на Сина си, то със сигурност сега, когато сме помирени, ще ни спаси чрез живота на Христос. ¹¹ И това не е всичко: ние радостно се хвалим с онова, което Бог е направил чрез нашия Господ Исус Христос, чрез когото сега сме помирени с Бога.

Адам и Христос

¹² Така както грехът дойде на света чрез един човек, а чрез греха дойде смъртта, така и чрез греха смъртта се разпространи във всички хора, защото всички съгрешиха. ¹³ Грях е имало на света още преди появата на закона, но когато няма закон, никой не може да бъде обвинен в грях. ¹⁴ От времето на Адам до Моисей царуваше смъртта, дори и над тези, които не са извършили грях както Адам, който наруши Божията заповед.

Адам беше като Онзи, който трябваше да дойде. ¹⁵ Но Божият подарък не е като греха на Адам. Всички хора умряха заради греха на този един човек, но благодатта на Бога и подаръкът, който бе даден безплатно чрез един човек — Исус Христос — се изляха изобилно върху човечеството. ¹⁶ И Божият дар не може да се сравни по своето влияние с греха на Адам, защото Адам съгреши само веднъж и беше осъден, а Божият подарък дойде след много грехове и направи хората праведни пред Бога. ¹⁷ Ако заради един човек смъртта царуваше благодарение на греха на този един човек, много повече онези, които получават изобилната благодат и дара на праведността, ще имат истински живот и ще царуват чрез един човек — Исус Христос.

¹⁸ Както осъждението над всички хора дойде чрез едно прегрешение, така също чрез едно праведно дело дойде оправданието, носещо живот за всички хора. ¹⁹ Както чрез непокорството на един човек всички хора станаха грешни, така чрез покорството на един човек всички хора ще станат праведни пред Бога. ²⁰ Законът дойде, за да се увеличат греховете, но там, където те растяха, Божията благодат растеше още повече, ²¹ за да може както грехът царуваше чрез смъртта, така Божията благодат да царува чрез праведността и да донесе вечен живот чрез нашия Господ Исус Христос.

Мъртви за греха, но живи в Христос

6 Какво да кажем? Че трябва да продължим да грешим, за да се умножи Божията благодат? ² Не, разбира се! Как можем ние, които умряхме за греха, да продължим да живеем в него? ³ Или не знаете, че ние, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в неговата смърт? ⁴ И чрез кръщението в смъртта му бяхме погребани заедно с него, за да може както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние също да живеем нов живот.

⁵ Защото ако сме били съединени с него в смърт като неговата, ще бъдем съединени с него и във възкресение като неговото. ⁶ Знаем, че старата ни същност бе разпъната на кръста заедно с Христос, за да бъдат унищожени грешните ни тела и да не бъдем вече роби на греха, ⁷ защото този, който е умрял, е освободен от властта на греха.

⁸ И след като умряхме с Христос, вярваме, че и ще живеем с него, ⁹ защото Христос, който възкръсна от мъртвите, вече няма да умре и смъртта вече не господства над него. ¹⁰ Когато умря с тази смърт, Христос умря за греха веднъж и завинаги, а животът, който сега живее, е живот с Бога. ¹¹ Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога чрез Христос Исус.

¹² Грехът не трябва да господства над земното ви тяло, за да не се подчинявате на неговите грешни желания, ¹³ а също и не позволявайте никоя част от вашето тяло да бъде използвана като оръдие на греха в служба на злото. Служете на Бога като хора, възкръснали от мъртвите и живи сега. Нека телата ви бъдат оръдия на Бога в служба на доброто. ¹⁴ Грехът няма да господства над вас, защото живеете не под закона, а под Божията благодат.

Роби на праведността

¹⁵ Какво да правим тогава? Да грешим, защото живеем не под закона, а под Божията благодат? Не, разбира се! ¹⁶ Не знаете ли, че когато служите на някого и му се покорявате, сте негови роби — или роби на греха, което води до смърт, или роби, покоряващи се на Бога, което води до оправдание? ¹⁷ Вие бяхте роби на греха, но се подчинихте с цялото си сърце на учението, което ви бе дадено. Благодарим на Бога за това! ¹⁸ Бяхте освободени от греха и станахте роби, които вършат онова, което Бог изисква. ¹⁹ За да стане ясно, използвам пример от живота, защото ви е трудно да разберете. Както бяхте роби на нечистотата и злото и живеехте за злото, така сега трябва да станете роби, които вършат онова, което Бог изисква, и да се посветите на Бога.

²⁰ Когато бяхте роби на греха, не бяхте задължени да вършите онова, което Бог изисква. ²¹ И какви плодове пожънахте тогава? Дела, от които сега се срамувате и които накрая водят до смърт. ²² Но сега, когато сте освободени от греха и сте роби на Бога, плодовете, които жънете, водят към посвещение на Бога и накрая — до вечен живот. ²³ Заплатата за греха е смърт, а Божият подарък е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ.

Освобождение от закона

7 Нима не знаете, братя и сестри (защото говоря на хора, които познават закона), че законът господства над човека, докато той е жив? ² Например, според закона омъжената жена е обвързана със съпруга си, докато той е жив, но ако съпругът й умре, тя се освобождава от брачния закон. ³ И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж.

⁴ Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг — на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога. ⁵ Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт. ⁶ Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин — според писания закон.

Борбата с греха

⁷ Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“,^(P) нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг. ⁸ Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен. ⁹ Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен, ¹⁰ и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт, ¹¹ защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.

¹² Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. ¹³ Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.

Вътрешният конфликт

¹⁴ Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха. ¹⁵ Не зная какво върша, защото върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша! ¹⁶ А щом върша точно това, което не искам, значи се съгласявам със закона и признавам, че е добър. ¹⁷ Но всъщност не аз върша тези неща, а грехът, който живее в мен. ¹⁸ Да, зная, че нищо добро не живее вътре в мен, тоест в моята недуховна човешка природа. Имам желание за добри дела, но нямам силата да ги върша. ¹⁹ Върша не доброто, което искам, а злото, което не искам. ²⁰ А щом върша точно това, което не искам, то не аз го върша, а грехът, който живее в мен.

²¹ Откривам в себе си това правило: когато искам да извърша добро, злото винаги е с мен. ²² Дълбоко в себе си аз с радост приемам Божия закон. ²³ Но виждам друг закон да действа в тялото ми. Той е във вражда със закона, който ръководи ума ми. Този друг закон, който действа в тялото ми, е законът на греха и той ме превръща в свой пленник. ²⁴ Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? ²⁵ Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!

И така, с ума си служа на Божия закон, но с грешната си човешка природа служа на закона, наложен ми от греха.

Живот в Духа

8 Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. ² Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те^[i] освободи от закона на греха, който води до смърт. ³ Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. ⁴ Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

⁵ Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. ⁶ Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. ⁷ Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон ⁸ и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

⁹ Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. ¹⁰ От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. ¹¹ Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

¹² Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. ¹³ Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, ¹⁴ защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. ¹⁵ Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва,^[j] Отче!“ ¹⁶ и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. ¹⁷ И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.

Бъдещата слава

¹⁸ Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена. ¹⁹ Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. ²⁰ Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, ²¹ че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

²² Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. ²³ И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. ²⁴ Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? ²⁵ Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

²⁶ Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. ²⁷ Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

²⁸ И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. ²⁹ Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният^[k] сред много братя и сестри. ³⁰ Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Божията любов в Христос Исус

³¹ Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? ³² Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало? ³³ Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни. ³⁴ Кой може да ги осъди? Никой! Христос Исус умря и, което е още по-важно, беше възкресен, и сега седи от дясната страна на Бога и се застъпва за нас. ³⁵ Кой ще ни отдели от любовта на Христос? Неприятностите, трудностите, преследванията, липсата на храна или дрехи, опасностите или мечът? ³⁶ Както е писано:

³⁷ Не, във всички тези неща ние печелим славна победа чрез Онзи, който ни обикна. ³⁸ Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, ³⁹ нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ.

Бог и израелският народ

9 Говоря истината в Христос. Не лъжа и съвестта ми, водена от Святия Дух, ми е свидетел, ² че сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. ³ Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници, ⁴ народа на Израел. Те са избрани да бъдат Божии деца. На тях Бог разкри славата си, на тях даде заветите, закона, правилния начин на поклонение и обещанията. ⁵ Техни са великите патриарси и те са земният род на Христос, който е Бог над всичко и благословен завинаги!^[l] Амин.

⁶ Не че Божието обещание не се изпълни, но не всички от народа на Израел са наистина Божий народ. ⁷ И това, че са потомци на Авраам, не означава, че всички са негови истински деца. Както Бог каза на Авраам: „Само чрез Исаак ще придобиеш истински потомци.“^{(R) 8} Това означава, че Божии деца са не децата, родени по естествен начин, а децата, родени според обещанието. ⁹ А ето какво беше обещанието: „По това време догодина ще се върна и Сара ще е родила син.“^(S)

¹⁰ И това не е всичко, тъй като Ревека също роди синове от един мъж — нашия праотец Исаак. ^11-12 И още преди да се родят синовете й и преди да са извършили каквото и да е добро или зло, Бог каза на Ревека: „По-големият син ще служи на по-малкия.“^(T) Бог каза това, за да се осъществи планът му, който действа чрез неговия избор и е основан не на делата на човека, а на този, който призовава. ¹³ Както е писано: „Обикнах Яков, а намразих Исав.“^(U)

¹⁴ Какво да кажем тогава? Нима Бог е несправедлив? ¹⁵ Не, разбира се! Той каза на Моисей: „Към когото реша да проявя милост, ще я проявя и към когото реша да проявя съжаление, ще го проявя.“^{(V) 16} Така че всичко зависи не от желанието или усърдието на човека, а от Бога, който показва милост. ¹⁷ Защото според Писанието Бог каза на фараона: „Аз те сложих на престола, за да покажа чрез теб властта си и за да се прогласи името ми по целия свят.“^{(W) 18} Затова Бог проявява милост към този, когото избере, и закоравява сърцето на онзи, когото поиска.

¹⁹ Сигурно ще ми кажеш: „Щом Бог ръководи делата ни, защо тогава ни вини за тях? Нима някой може да се противопостави на волята му?“ ²⁰ Но кой си ти, човече, за да възразяваш на Бога? И може ли сътвореното да каже на твореца си: „Защо си ме създал такъв?“ ²¹ И няма ли власт грънчарят над глината, когато превръща парче глина в специален съд или в съд за всекидневна употреба?

²² Така и Бог, понеже искаше да прояви гнева си и да покаже силата си, понасяше търпеливо онези, които бяха предмет на гнева му и бяха готови за своето унищожение. ²³ Той чакаше, за да покаже богатата си слава на онези, които бяха предмет на милостта му. Те бяха подготвени от Бога да получат неговата слава. ²⁴ Ние сме тези хора, които той призова не само измежду юдеите, а измежду езичниците. ²⁵ Както казва Писанието в книгата на Осия:

²⁷ А Исая възкликва за Израел:

²⁹ Както Исая предсказа:

³⁰ Какво да кажем тогава? Езичниците, които не търсеха да станат праведни пред Бога, станаха праведни, понеже повярваха. ³¹ А народът на Израел, който следваше закон, за да стане праведен, не успя. ³² И защо? Защото се опитваше да стане праведен не чрез вярата, а чрез делата си. Той се препъна в камъка, в който хората ще се спъват. ³³ Както е писано:

10 Братя и сестри, от цялото си сърце желая юдеите да бъдат спасени и се моля за това на Бога, ² защото съм им свидетел, че те имат ревност за Бога, но нямат правилното знание. ³ Те не познаваха начина, по който Бог прави хората праведни, и се опитваха да станат праведни по свой начин, като не приеха Божия начин да станат праведни. ⁴ Христос сложи край на закона, за да стане праведен всеки, който вярва.

⁵ За оправданието, постигнато чрез подчинение на закона, Моисей пише: „Който следва закона, ще живее чрез него.“^{(AC) 6} Но за оправданието, постигнато чрез вярата, Писанието казва: „Не питайте сърцето си: «Кой ще се качи на небето?»“ (което значи: „Кой ще се качи на небето да доведе Христос долу на земята?“) ⁷ и не казвайте: „Кой ще слезе в бездната?“ (което значи: „Кой ще слезе в бездната да изведе Христос от мястото на мъртвите?“) ⁸ Ето какво казва Писанието: „Словото е близо до теб. То е на устните ти и в сърцето ти.“^(AD) Това е посланието за вярата, което ние проповядваме: ⁹ ако изповядаш, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен. ¹⁰ Защото вярваме със сърцата си и това води до нашето оправдание, и изповядваме с устните си и това води до нашето спасение.

¹¹ В Писанието е казано: „Всеки, който повярва в него, няма да се посрами.“^{(AE) 12} Казано е „всеки“, тъй като няма разлика между юдеи и езичници, понеже същият Господ е Господ за всички и дава богатствата си на всички, които го призовават. ¹³ Защото „всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен.“^(AF)

¹⁴ Но как хората да потърсят помощ от Бога, ако не вярват в него? А как да повярват, ако не са чували за него? И как да чуят, ако никой не проповядва сред тях? ¹⁵ Както е казано в Писанието: „Колко прекрасни са нозете на онези, които носят добри вести!“^(AG)

¹⁶ Но не всички юдеи приеха Благата вест. Исая каза: „Господи, кой повярва на посланието ни?“^{(AH) 17} Вярата идва след като хората чуят Благата вест, а те я чуват, когато някой проповядва за Христос.

¹⁸ Но аз питам: „Нима хората не чуха Благата вест?“ Разбира се, че я чуха, както е казано в Писанието:

¹⁹ И отново питам: „Нима народът на Израел не разбра?“ Първо Моисей каза:

²⁰ След това Исая имаше смелостта да каже:

²¹ Бог каза това чрез Исая за другите народи, а за народа на Израел казва:

Бог не е забравил своя народ

11 Питам тогава: „Нима Бог е отхвърлил своя народ?“ Не, разбира се! Нали аз също съм израелтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. ² Бог не е отхвърлил своя народ, когото предварително е избрал! Или не знаете какво казва Писанието за Илия, който умолявал Бога против народа на Израел: ³ „Господи, те убиха пророците ти и разрушиха олтарите ти. Аз съм единственият, който остана, а искат и мен да убият.“^{(AM) 4} Но какво му отговорил Бог? — „Запазих за себе си седем хиляди мъже, които не са се поклонили пред Ваал.^[m]“^(AN)

⁵ Така и сега са останали няколко души, които Бог е избрал чрез благодатта си. ⁶ И щом са избрани чрез Божията благодат, то изборът не зависи от делата им, защото ако беше така, Божията благодат не би била благодат.

⁷ Ето какво се случи: народът на Израел не успя да намери това, което търсеше. Избраните от Бога го постигнаха, а останалите закоравиха сърцата си. ⁸ Както е казано в Писанието:

⁹ А Давид казва:

¹¹ И питам: „Когато юдеите се препънаха и паднаха, падането им окончателно ли беше?“ Не, разбира се! Но чрез тяхното препъване дойде спасение за езичниците и това накара юдеите да завиждат. ¹² И ако тяхното препъване донесе богати благословения на света и тяхната загуба донесе богати благословения на езичниците, то колко повече ще донесе влизането на пълния брой юдеи в Божието царство!

¹³ Сега се обръщам към вас, които не сте юдеи. Точно защото съм апостол на езичниците, придавам такова значение на служението си ¹⁴ с надеждата, че мога да накарам хората от своя народ да ревнуват и да спася някои от тях. ¹⁵ Защото, ако като ги отхвърли, Бог се помири със света, какво би могло да донесе приемането им от Бога, освен живот от мъртвите?

¹⁶ Ако първият залък се даде в дар на Бога, целият хляб се освещава. Ако коренът на дървото е свят, то и клоните му са святи.

¹⁷ И ако някои от клоните са били отчупени, а ти, който си клонка от дива маслина, си бил присаден сред тях и споделяш корена и богатите сокове на дървото, ¹⁸ не трябва да се хвалиш пред клоните, които са отчупени. И ако се хвалиш, помни, че не ти храниш корена, а той — теб. ¹⁹ Ще кажеш: „Да, но за да бъда присаден, други клони бяха отчупени.“ ²⁰ Вярно е. Те бяха отчупени, защото нямаха вяра, а ти поради вярата си остана. Затова трябва не да се гордееш, а да се страхуваш, ²¹ защото щом Бог не пощади клоните, които по природа принадлежат на дървото, той няма да пощади и теб, ако спреш да вярваш.

²² Трябва да запомниш и Божието милосърдие, и строгостта му — строгост към онези, които са се отрекли от него, и милосърдие към теб, ако останеш в това милосърдие. Защото ако не останеш, и ти ще бъдеш отрязан от дървото, ²³ а юдеите ще бъдат присадени обратно, ако не упорстват в неверието си, тъй като Бог е способен да ги присади отново. ²⁴ Щом като ти, който беше отрязан от диво маслиново дърво, на което принадлежеше по природа, и — противно на природата — беше присаден към облагородено маслиново дърво, толкова по-лесно е тези, които по природа са облагородени маслинови клонки, да бъдат присадени отново към дървото, на което принадлежат по природа.

²⁵ Братя и сестри, искам да разберете тази скрита истина (за да не разчитате твърде много на собствената си мъдрост): част от народа на Израел упорито отказа да повярва, но това ще се промени, когато пълният брой езичници дойдат при Бога. ²⁶ И по този начин целият Израел ще се спаси. Както казва Писанието:

²⁸ Отказвайки да приемат Благата вест, юдеите стават врагове на Бога заради вас, езичниците, но Бог избра юдеите и ги обича заради обещанията си към предците им. ²⁹ Защото Бог никога не променя решението си за тези, които призовава, и за това, което дава. ³⁰ Както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега получихте неговата милост заради непокорството на юдеите, ³¹ така сега те станаха непокорни, защото Бог прояви милост към вас, за да могат те също да получат Божията милост. ³² Защото Бог е заключил всички хора в затвора на непокорството, за да може да покаже милост към всички.

Възхвала на Бога

³³ Колко дълбоки са Божиите богатства и неговата мъдрост и знание! Колко необясними са присъдите му и неразбираеми — пътищата му! ³⁴ Както казва Писанието:

³⁶ Защото всичко е създадено от Бога и съществува чрез него и за него. Слава на Бога завинаги! Амин.

Посветете живота си на Бога

12 Ето защо, братя и сестри, заради великата милост, която Бог ви предложи, ви моля да принесете себе си като жива и свята жертва, угодна на Бога. Това е вашето духовно служение пред него. ² И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на него и съвършено.

³ Бог ми даде специален дар и затова казвам на всички вас: не възвеличавайте себе си повече, отколкото е редно, а разсъждавайте разумно според количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас. ⁴ Защото както тялото ни се състои от много части (въпреки че не всички имат еднакви функции), ⁵ така и ние всички сме едно тяло в Христос и всеки от нас принадлежи на другите.

⁶ Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава. Който има дарбата да пророкува, трябва да я използва според вярата си. ⁷ Който има дарбата да служи, трябва да се посвети на това служение. Който има дарбата да поучава, трябва да се посвети на поучаването. ⁸ Който има дарбата да насърчава, трябва да се посвети на това. Който има дарбата да споделя благата си, нека го прави щедро. Който има дарбата да ръководи, нека го прави с усърдие. Който има дарбата да върши добрини, нека го прави с радост.

⁹ Любовта ви трябва да е искрена. Ненавиждайте злото. Дръжте се здраво за доброто. ¹⁰ Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си. ¹¹ Не бъдете мързеливи в усърдието и служете на Бога с пламенен дух. ¹² Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата. ¹³ Споделяйте благата си с Божиите хора, които са в нужда, и бъдете гостоприемни.

¹⁴ Благославяйте онези, които ви преследват. Благославяйте ги, не ги проклинайте. ¹⁵ Радвайте се заедно с онези, които се радват, и плачете заедно с онези, които плачат. ¹⁶ Живейте в съгласие един с друг. Не бъдете горделиви и не надценявайте себе си, а се сприятелявайте с хората със скромно положение.

¹⁷ Не отвръщайте на злото със зло, а си поставете за цел да вършите тези неща, които всички смятат за добри. ¹⁸ Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора. ¹⁹ Не отмъщавайте за себе си, скъпи мои, а оставете това на Божия гняв, защото Господ казва в Писанията: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“^{[n] 20} А ето как трябва да постъпвате:

²¹ Не оставай злото да те побеждава, а ти го побеждавай с добро.

13 Всеки трябва да се подчинява на по-висшите власти, защото няма власт, която да не е дадена от Бога, и онези, които сега управляват, са определени от Бога. ² Така че, който не се подчинява на властта, се изправя срещу това, което Бог е наредил, и онези, които постъпват така, ще си навлекат наказание. ³ Управниците вдъхват страх не у тези, които вършат добро, а у онези, които вършат зло. Ако искаш да не се боиш от властите, върши добро и ще получиш тяхната похвала, ⁴ защото те са Божии служители, които работят за твое добро. Но ако вършиш зло, тогава се страхувай, защото те имат властта да накажат и се очаква да я използват, тъй като са Божии служители да наказват тези, които вършат зло. ⁵ Ето защо трябва да се подчинявате — не само поради страх от Божието наказание, а и заради собствената си съвест.

⁶ Затова плащате и данъци — защото управниците служат на Бога и са се посветили на това. ⁷ Давайте на всеки дължимото: данъци — на тези, на които дължите данъци, такси — на тези, на които дължите такси, уважение — на тези, на които дължите уважение, и почести — на тези, на които дължите почести.

Единственият закон е да се обичаме

⁸ Не допускайте никакъв дълг към никого, освен дълга да се обичате един друг, защото който обича другите, е изпълнил всяко изискване на закона. ⁹ Защото заповедите „Не прелюбодействай!“, „Не убивай!“, „Не кради!“, „Не пожелавай това, което не ти принадлежи!“,^(AV) както и всички други заповеди се съдържат в думите: „Обичай ближния си както себе си!“^{(AW) 10} Любовта кара хората да не вършат зло на ближния си. Затова любовта води до изпълнението на закона.

¹¹ Трябва да постъпвате така, защото знаете в какво време живеем. Знаете, че е дошъл часът да се събудите от сън, защото сега спасението ни е по-близо, отколкото тогава, когато повярвахме. ¹² Нощта е към своя край, денят е вече близо. Нека отхвърлим делата, които принадлежат на мрака, и си сложим оръжията, които принадлежат на светлината. ¹³ Нека се държим благопристойно, както подобава на хора, които принадлежат на деня — не в разточителни пирове и пиянство, не в сексуални грехове и разгулен живот, не в раздори и завист. ¹⁴ Вместо това се облечете с Господ Исус Христос и не мислете как да задоволите грешната си човешка природа и как да изпълните злите си желания.

Не осъждайте другите

14 Приемайте този, чиято вяра е слаба, и не спорете с него, независимо от това, че мислите по различен начин. ² Един вярва, че може да яде всичко, а друг, чиято вяра е слаба, яде само зеленчуци. ³ Който яде всичко, не трябва да презира онзи, който не яде някои неща. И този, който не яде някои неща, не трябва да осъжда онзи, който яде всичко, защото Бог го е приел. ⁴ Кой си ти, че да съдиш чуждия слуга? Неговият господар решава дали той стои или пада. И ще стои, защото Господ има властта да го направи да стои.

⁵ Така също един човек цени определени дни повече от други, а друг цени еднакво всички дни. Всеки трябва да постъпва в съответствие с убежденията си. ⁶ Този, който счита някои дни за по-специални, го прави за Господа, и този, който яде всякаква храна, го прави за Господа, защото благодари на Бога. И този, който не яде всякаква храна, също го прави за Господа и благодари на Бога. ⁷ Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. ⁸ Ако живеем — живеем за Господа, ако умираме — умираме за Господа и му принадлежим и в живота, и в смъртта си. ⁹ Затова и Христос умря и се върна към живота, за да бъде Господ и на мъртвите, и на живите.

¹⁰ Така че ти — защо осъждаш своя брат? Или ти — защо го презираш? Всички ние ще бъдем изправени пред Бога да бъдем съдени от него. ¹¹ Защото Писанието казва:

¹² И така, всеки от нас ще отговаря пред Бога за своя собствен живот.

Не бъдете причина другите да съгрешават

¹³ Затова, нека престанем да се съдим един друг, а да решим да не поставяме пречки или неща, които карат нашите братя и сестри да падат. ¹⁴ Като човек в Господ Исус зная и съм убеден, че няма храна, която сама по себе си да е нечиста, освен за този, който я смята за нечиста; тогава за него тя наистина е нечиста.

¹⁵ Ако заради храната, която ядеш, нараниш брат си, ти не постъпваш така, както изисква любовта. Недей чрез храната, която ядеш, да погубваш този, за когото умря Христос. ¹⁶ Не действайте така, че това, което смятате за добро, да се злослови от другите. ¹⁷ Защото в Божието царство са важни не храната и питието, а праведността, мирът и радостта, които дава Святият Дух. ¹⁸ Който служи на Христос, като живее така, ще радва Бога и ще има одобрението на другите хора.

¹⁹ Ето защо нека се стремим към това, което носи мир, и това, което ни помага да се укрепваме взаимно. ²⁰ Не позволявай храната ти да унищожи Божието дело. Всичко е чисто и можеш да го ядеш, но е грешно да ядеш нещо, което ще накара някой друг да извърши грях. ²¹ По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не вършиш нищо, което може да накара брат ти да извърши грях.

²² Нека убежденията ти бъдат тайна между теб и Бога. Благословен е онзи, който не се чувства виновен, когато постъпва така, както смята за добре. ²³ Но този, който се съмнява дали нещо е правилно или грешно, ще бъде осъден от Бога, ако изяде храна, която смята, че трябва да избягва, защото той не вярва, че това, което върши, е правилно, а всичко, което не се прави от убеждение, е грях.