The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GNT. Switch to the GNT to read along with the audio.
Преминаване на река Йордан
3 Тогава Иисус стана рано сутринта и потеглиха от Ситим. Той и всичките израилтяни дойдоха при Йордан и там нощуваха, преди да го преминат. 2 А след три дена предводителите тръгнаха по стана 3 и заповядаха на народа, като казаха: „Когато видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците от Левиевото племе да го носят, тогава станете от мястото си и вървете след него. 4 Но разстоянието между вас и него да бъде около две хиляди лакътя, не се доближавайте до него, за да знаете пътя, по който да вървите, понеже не сте ходили по този път нито вчера, нито завчера.“ 5 (A)Тогава Иисус каза на народа: „Очистете се ритуално, защото утре Господ ще извърши чудеса сред вас.“ 6 Иисус каза на свещениците: „Вземете ковчега на завета и тръгнете пред народа.“ И те взеха ковчега на завета и вървяха пред народа.
7 (B)Тогава Господ каза на Иисус: „Днес ще започна да те прославям пред очите на всички израилтяни, за да узнаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе. 8 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, казвайки: ‘Когато дойдете при брега на водите на Йордан, застанете в Йордан’.“
9 Тогава Иисус каза на израилтяните: „Приближете се и чуйте думите на Господа, вашия Бог.“ 10 След това Иисус каза: „По това ще разберете, че сред вас е живият Бог, Който ще изгони пред вас ханаанци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и йевусейци. 11 Ето ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще премине пред вас през Йордан. 12 А сега, вземете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. 13 И когато стъпалата на краката на свещениците, които носят ковчега на Господа, Господаря на цялата земя, стъпят във водите на Йордан, водата на Йордан ще пресекне. Водата, която слиза отгоре, ще застане като стена.“
14 И така, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците понесоха ковчега на завета пред народа, 15 и когато тези, които носеха ковчега, дойдоха до Йордан и стъпалата на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха при брега на водите – Йордан прелива всичките си брегове през цялото време на жетва, – 16 (C)водата, която слизаше отгоре, се спря като стена на голямо разстояние от Адам, града, който е до Царетан. А водите, слизащи в Аравийското море, Соленото море, изцяло се оттекоха. И народът премина през Йордан срещу Йерихон. 17 Свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, стояха здраво на суха земя по средата на Йордан. И целият Израил премина по сухото дъно, докато накрая всичкият народ премина през Йордан.
Дванадесетте възпоменателни камъка
4 Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: 2 „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, 3 и им заповядайте, като кажете: ‘Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ’.“
4 Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, 5 и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, 6 (D)за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: ‘Какви са тези камъни у вас?’ – 7 ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“
8 И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там. 9 А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес. 10 И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа – според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, – народът премина бързо. 11 Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ. 12 Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей. 13 Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.
14 В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.
15 И Господ каза на Иисус: 16 „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“ 17 Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“ 18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.
19 И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон. 20 А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан. 21 И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: ‘Какви са тези камъни?’, 22 кажете на вашите синове: ‘Израил е преминал тук Йордан по сухо.’ 23 Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме, 24 за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“
За гостите и домакините
7 Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча: 8 (A)„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. 9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. 11 (B)Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“
12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“
16 (C)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ 19 Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ 20 Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ 22 Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ 23 Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[a]’.“
Изисквания към учениците
25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 (D)(E)„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[b] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 (F)Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? 35 (G)Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
27 Ленивецът не пече лова си, а имотът на човека е ценен за прилежния.
28 (A)В пътя на правдата има живот и в нейната пътека няма смърт.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.