The Daily Audio Bible

7 Йероваал, тоест Гедеон, стана рано сутринта заедно с всички хора, които бяха с него, и се разположиха на стан при извора Харод, а мадиамският стан беше на север от него – в долината, при хълма Морѐ. ² Но Господ каза на Гедеон: „Твоята войска е твърде голяма. Не мога да предам мадиамците под ваша власт. Иначе Израил накрая ще се хвали: ‘Моята ръка ме спаси.’ ^3 (A)Затова разгласи на всеослушание пред всички: ‘Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад’.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.

⁴ Господ отново каза на Гедеон: „Твоята войска все още е многобройна. Заведи ги при водата, там ще извърша избора. За когото кажа: ‘Да върви с тебе’, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: ‘Не бива да върви с тебе’, нека не върви!“ ⁵ Той заведе хората при водата. Тогава Господ каза на Гедеон: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него поставяй отделно от онези, които коленичат, за да пият.“ ⁶ И броят на онези, които лочиха като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали коленичеха, за да пият вода. ⁷ Господ каза на Гедеон: „Чрез тези триста мъже, които лочеха, ще ви избавя и ще предам мадиамците под ваша власт. А всички други нека си отидат – всеки на мястото си.“ ⁸ Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите им и задържа при себе си тристата души, които взеха за себе си храната от народа и тръбите им. А мадиамският стан беше под него – в долината.

⁹ През онази нощ Господ каза на Гедеон: „Стани, потегли на битка към този стан, защото го предавам под твоя власт. ¹⁰ Ако пък се боиш да тръгнеш сам, потегли на битка към този стан заедно със слугата си Фура; ¹¹ чуй какво си говорят един друг там. Когато се укрепи силата ти, потегли на битка към стана.“ Той тръгна заедно със слугата си Фура и стигна до първия отряд на въоръжените, които бяха в стана. ^12 (B)А мадиамците, амаликитците, както и всички бедуини от Изток, се бяха разположили нагъсто по долината, подобно на скакалци; камилите им бяха безброй като пясъка край морето. ¹³ Когато Гедеон пристигна, ето един човек разказваше съня си на другия с думите: „Сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и като се търкулна до шатрата, удари се в нея така, че тя рухна, разби я и шатрата се разпадна.“ ¹⁴ В отговор другият му каза: „Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, потомък на израилтянина Йоас. Бог вече е предал под властта му мадиамците и целия им стан.“

¹⁵ Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони пред Господа, върна се в израилския стан и каза: „Ставайте! Господ предаде под властта ви мадиамския стан!“ ¹⁶ Той раздели тристата души на три отряда и даде на всички тръби и празни стомни с факли в тях. ¹⁷ Тогава им нареди: „Гледайте мене и правете същото. Ето аз ще се приближа до стана и каквото аз правя, това правете и вие. ¹⁸ Когато аз и тези, които са с мене, засвирим с тръби, засвирете и вие с вашите тръби около целия стан и завикайте: ‘За Господа и за Гедеон!’“

¹⁹ И така Гедеон заедно с отряд от сто воини дойде до мадиамския стан около началото на средната стража тъкмо когато бяха поставили часовите. Те засвириха с тръби и строшиха стомните, които бяха в ръцете им. ²⁰ И трите отряда засвириха с тръби и строшиха стомните, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите – в десните си ръце, за да свирят. Така те завикаха: „За Господа и за Гедеон!“ ²¹ При това всички застанаха около стана, всеки на мястото си. Тогава по целия стан всички се разтичаха, развикаха и удариха на бяг. ^22 (C)Защото, когато тристата воини засвириха с тръби, Господ породи смут по целия стан и всички обърнаха мечовете си един против друг. Цялата войска се разбяга по посока на Бетшита, Царера, Авел-Мехола и Табат.

²³ Тогава израилтяните от Нефталимовото, Асировото и Манасиевото племе се събраха и започнаха да преследват мадиамците. ²⁴ Гедеон изпрати пратеници по цялата Ефремова планина да известят: „Тръгнете срещу мадиамците, превземете водоизточниците им до Бетвара и завладейте бродовете през Йордан.“ Тогава се събраха всички мъже от Ефремовото племе и превзеха водоизточниците до Бетвара, както и до Йордан. ^25 (D)Те заловиха двамата мадиамски вождове Орив и Зив. Убиха Орив в Цур-Орив, а Зив – в Йекев-Зив. След това преследваха мадиамците и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.

8 ^(E)Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. ² В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: ‘Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.’ ³ Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.

⁴ След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени^[a] от преследването. ⁵ Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“ ⁶ Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“ ⁷ Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“ ⁸ Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот. ⁹ Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“

¹⁰ А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове. ¹¹ Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие. ¹² А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.

¹³ Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес, ¹⁴ залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже. ¹⁵ След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: ‘Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?’“ ¹⁶ Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а ¹⁷ крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.

Осъждане на Иисус Христос на смърт

^13 (A)А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа, ^14 (B)им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. ¹⁵ А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт. ¹⁶ Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ ¹⁷ А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.

^18 (C)(D)Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ ¹⁹ А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство. ²⁰ Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус. ²¹ Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“ ^22 (E)Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ ²³ Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.

²⁴ И Пилат реши да бъде, както те искат. ²⁵ Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.

Разпъване на Иисус Христос

^26 (F)А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. ²⁷ Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. ²⁸ А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. ²⁹ Понеже наближават дни, когато ще се каже: ‘Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!’ ^30 (G)Тогава ще започнат да казват на планините: ‘Паднете върху нас!’, и на хълмовете: ‘Затрупайте ни!’ ³¹ Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“

³² Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.

^33 (H)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. ^34 (I)Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. ^35 (J)Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ ^36 (K)И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и ³⁷ казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ ³⁸ А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви^[a]: „Този е Царят на юдеите“. ³⁹ Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ ⁴⁰ А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! ⁴¹ Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ ⁴² И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ ⁴³ А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“

Величието на Господа

Бог – справедливият Съдия на света

^7 (A)Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста.

⁸ Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.