Bible in 90 Days
16 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.
2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате 3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Йона. И остави ги и Си отиде.
5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.
6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.
7 А те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.
8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?
9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?
10 Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите.
13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?
14 А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък 15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос*(Т.е. Месия, Помазаник.), Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър*(Значи: Канара.) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.
21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.
23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
25 Защото, който иска да спаси живота*(Или: Душата; и така до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.
17 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и блата му Йоана, и ги завежда на една висока планина насаме.
2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3 И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.
4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии*(Шатри.), за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия.
5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.
6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.
7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.
8 И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.
9 И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?
11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.
12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоана Кръстителя.
14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.
16 И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.
18 И Исус смъмри бяса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.
21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].
22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,
23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?
25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?
26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.
27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.
18 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
11 [защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].
12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти 23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта*(Равно на 60 000 000 лева зл.).
25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза*(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?
4 А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:
5 “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
21 Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо*(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
21 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: 17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 също и вторият и третият, до седмият.
27 А подир всички умря и жената.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
2 На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.
5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си*(Напомнителки на Божия закон.), и правят големи полите на дрехите си,
6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.
11 А по-големият между вас, нека ви бъде служител.
12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.
17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото или храмът, който е осветил златото?
18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 [Безумни и] слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.
21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копара и кимнона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона 24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.
31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.
32 Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.
33 Змии! Рожби ехидни! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;
35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.
37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом се оставя пуст.
39 Защото казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.
24 И когато излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.
2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?
4 Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.
7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
8 Но всичко това ще бъде само начало на страдания.
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира),
16 тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратеха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето предсказах ви.
26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.
34 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
37 И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,
39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.
45 Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна навреме?
46 Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.
47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
48 Но, ако оня слуга е зъл*(Гръцки: Оня зъл слуга каже.), и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49 и той почне да бие служителите си, и да яде и да пие с пияниците,
50 господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,
51 и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
25 Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Но разумните , заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6 А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.
12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
26 Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5 но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27 Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38 Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото 42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47 И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51 И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.