Bible in 90 Days
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7
7 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.
22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 Затова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
34 Ще ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
40 За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
41 Други казваха: Нима от Галилея ще эяяя¼begin-paragraph /> 42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Повярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите?
49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.
50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
53 И всеки отиде у дома си. ГЛАВА 8
8 А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.
8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
12 Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.
17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.
52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде]. ГЛАВА 9
9 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва до вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, оми се, и дойде прогледнал.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли е този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и омий се. И тъй отидох, и като се омих прогледах.
12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, омих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.
23 По тая причина родителите му, рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън Или: отлъчиха го.>.
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но по эяяя ГЛАВА 10
10 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Юдеите пак взеха камъни за да го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: +Аз рекох, богове сте вие+?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
42 И там мнозина повярваха в Него. ГЛАВА 11
11 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12
12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя¼begin-paragraph /> 19 Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез Гръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече:_?+Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+?
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:?begin-paragraph /> 40 +Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+.
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13
13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си Гръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: +Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.>, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. ГЛАВА 14
14 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.
2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].
5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?
6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.
11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.
13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
15 Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.
20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.
22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?
23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
24 Който Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.
25 Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.
26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.
28 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали загдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.
29 И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.
30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;
31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук. ГЛАВА 15
15 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в эяяя
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.
12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам да се любите един друг.