Bible in 90 Days
15 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.
3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: 4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.
5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.
6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.
8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: 10 И пак казва: 11 И пак: 12 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесаевият корен", и, "Който ще се надигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".
13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.
14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени от всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,
16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
17 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, 21 но, както е писано: 22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
23 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите до там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.
26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.
28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас в Испания.
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на ] Христа.
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Хртистос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружават усърдна молитва към Бога за мене,
31 та да се избави от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин.
16 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,
2 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да и помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както на самия мене.
3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,
4 които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само благодаря, но и всички църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.
5 Поздравете любезния ми Епинета, който е първият плод на Азия за Христа.
6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
7 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.
8 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.
9 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.
10 Поздравете одобрения за верен в Христа Апелият. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.
11 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Пероида, която е работила много в Господа.
13 Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.
14 Поздравете Асинкрита, Флегоита, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.
15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.
16 Позравете се един друг с света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.
17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.
18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти ( Гръцки: на своя си търбух ), и съблаги и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.
19 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.
20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.
21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.
22 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.
23 Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градския ковчежник Ераст и брат Кварт. [24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде всички вас. Амин].
25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,
26 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, 27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.
1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 до Божията църква, която в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
5 че обогатихте се чрез Него в всичко, в пълна сила да говорите за Него.
6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви отвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Ганя,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил никой друг.
17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.
18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростт на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос е Божия Сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има,
29 за да не се похвали нито една твар пред Бога.
30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;
31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
2 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;
2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат.
3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;
5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;
7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 А, според както е писано: 10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.
3 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.
11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,
13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
4 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13 като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
5 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.
3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, 4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),
5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, 8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и безчестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11 но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв нито да ядете заедно.
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашни човеци? Не съдите ли вие вътрешните.
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
6 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде?
16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".
17 Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.
18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били с цена купени; затова прославяте Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].
7 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
2 Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.
3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.
4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.
8 А на неженените и вдовците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.
10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
11 (но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чедата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.
16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.
18 Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.
19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.
20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.
21 В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);
22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, че е добре за човека така да остане както си е .
27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват; като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са преданни на него: защото сегашното състояние(Гръцки: Образът ) на тоя свят преминава.
32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34 Тъй също има разлика между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си .
35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.
37 Но който стои твърдо в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.
38 Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре
39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
8 А относно идоложертването: Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
7 Но това знание го няма у всички; и някои, както и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява..
9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
11 И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос.
12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям до века, за да не съблазня брата с.
9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;
4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?
5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
11 Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е , ако пожънем от вас телесното?
12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:
18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.
25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.
26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
10 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
7 Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
14 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
16 Но, ако някой мисли да се препира за това, 17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
12 При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.
2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към нямите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
5 Службите са различни; но Господа е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият. Който върши всичко във всичките човеци.
7 А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.т
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото тяло беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш;или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27 А вие сте от Христово тяло, и по отделно части от Него.
28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
31 Копнейте за по-големи дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.