Bible in 90 Days
20 (A)И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 (B)Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27 (C)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 (D)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 (E)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 (F)И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41 как казват, че Христос е син Давидов?
42 (G)А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 (H)пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
21 (I)А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата;
2 видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
3 (J)и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.
5 (K)И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече:
6 (L)ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.
7 И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?
8 (M)А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
9 А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
10 (N)Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;
11 на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
12 (O)А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13 а това ще бъде вам за свидетелство.
14 (P)И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15 (Q)понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16 (R)Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17 и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18 но и косъм от главата ви няма да загине;
19 (S)с търпението си спасявайте душите си.
20 (T)А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му;
21 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,
22 (U)защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.
23 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;
24 и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците
25 (V)И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
26 тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,
27 (W)и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
28 (X)А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.
29 И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:
30 кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.
31 Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.
32 Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
33 (Y)Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
34 (Z)Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
35 (AA)защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
36 (AB)и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
37 (AC)Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.
38 И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.
22 (AD)Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (AE)И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
7 (AF)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14 (AG)И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16 (AH)понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
19 (AI)И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21 (AJ)Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22 (AK)прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27 (AL)Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30 (AM)за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
31 (AN)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 (AO)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 (AP)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35 (AQ)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 (AR)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
39 (AS)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40 (AT)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47 (AU)Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
54 (AV)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 (AW)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И като излезе вън, горко плака.
63 (AX)Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65 И много други хули казваха против Него.
66 (AY)А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69 (AZ)отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
23 (BA)И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 (BB)и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 (BC)А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8 (BD)А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 (BE)Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 (BF)каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 (BG)Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 (BH)Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 (BI)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 (BJ)А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 (BK)И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 (BL)Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50 (BM)И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 (BN)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
24 (BO)А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 (BP)Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 (BQ)говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 (BR)Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13 (BS)В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 (BT)И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 (BU)а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 (BV)Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 (BW)Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
36 (BX)Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43 И като взе, яде пред тях.
44 (BY)И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45 (BZ)Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46 (CA)и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48 а вие сте свидетели за това;
49 (CB)и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 (CC)И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
1 (CD)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (CE)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (CF)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (CG)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9 (CH)Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 (CI)Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 (CJ)А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;
13 (CK)те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 (CL)И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 (CM)Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 (CN)И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 (CO)защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 (CP)Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
19 (CQ)И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
20 (CR)Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
21 И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
22 Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23 (CS)Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия.
24 А пратените бяха измежду фарисеите;
25 те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
26 Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
28 Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
29 (CT)На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.
30 Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31 (CU)Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32 (CV)И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33 Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34 И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
35 На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36 И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37 Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38 А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39 Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40 Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42 (CW)и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък).
43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45 (CX)Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46 А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47 Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49 Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50 Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51 (CY)И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
2 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2 Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3 И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
4 Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
5 Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
6 Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
7 Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8 Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
9 А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
10 и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
11 Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
13 (CZ)Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим
14 (DA)и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.
15 И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
16 и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.
17 (DB)Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „ревността за Твоя дом Ме изяде“.
18 А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?
19 (DC)Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.
20 А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?
21 Той обаче говореше за храма на тялото Си.
22 (DD)А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.
23 И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.
24 (DE)Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,
25 (DF)и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.
3 (DG)Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3 (DH)Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,
4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?
5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6 (DI)роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8 (DJ)Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13 (DK)Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14 (DL)И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16 (DM)Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19 (DN)Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
26 (DO)И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 (DP)Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
28 (DQ)Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (DR)Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
31 (DS)Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
32 (DT)И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
33 (DU)Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
34 (DV)Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
35 (DW)Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
36 (DX)Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
4 (DY)Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,
2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.
4 А трябваше да мине Той през Самария.
5 (DZ)И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (EA)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 (EB)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (EC)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (ED)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (EE)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 (EF)Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
43 (EG)А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 (EH)Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.
46 (EI)И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
5 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда[a], която има пет притвора;
3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,
9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10 (EJ)Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.
17 (EK)А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
18 (EL)Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.
19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
22 (EM)Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
23 (EN)та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27 (EO)и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28 (EP)Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29 (EQ)и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане
30 (ER)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32 (ES)Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
33 (ET)Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.
34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
36 (EU)Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 (EV)И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39 (EW)Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
40 (EX)Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам,
42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 (EY)Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.
46 (EZ)Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.