The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
13 (A)Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?
18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.
19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;
20 (B)и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.
23 (C)Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 (D)А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 (E)който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
26 (F)Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 (G)А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[a], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 (H)А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
30 (I)И Яков нарече мястото Фануил[b], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Среща на Яков с Исав
33 (J)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 (K)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 (L)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 (M)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 (N)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 (O)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 (P)Приеми, моля, подаръка ми[c], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 (Q)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 (R)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 (S)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[d].
18 (T)И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (U)И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.
20 (V)Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[e].
Отмъщението на Якововите синове
34 (W)А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 (X)А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 (Y)Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 (Z)А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 (AA)А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 (AB)Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 (AC)Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 (AD)А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 (AE)Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 (AF)Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 (AG)Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 (AH)А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 (AI)Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен[f] между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
7 (A)И когато те си отиваха, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
8 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци.
9 (B)Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10 (C)Защото този е, за когото е писано:
„Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
който ще устрои пътя Ти пред Теб.“
11 Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство е по-голям от него.
12 (D)А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват.
13 (E)Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан;
14 (F)и ако искате да го приемете, този е Илия, който имаше да дойде.
15 (G)Който има уши да слуша, нека слуша.
16 (H)А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите и викат на другарите си:
17 Свирихме ви и не играхте; жалеехме и не плакахте.
18 Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.
19 (I)Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак мъдростта се оправдава от делата си.
Горко на непокаялите се градове
20 Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите велики дела, за това, че не се покаяха:
21 (J)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
22 (K)Но, казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в деня на съда, отколкото на вас.
23 (L)И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той и до днес би останал.
24 (M)Но, казвам ви, че в съдния ден наказанието на Содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на тебе.
Отец се открива чрез Сина
25 (N)В онова време Исус продължи да говори и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, защото си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.
26 Да, Отче, защото така Ти се видя благоугодно.
27 (O)Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отца никой не познава Сина; нито познава някой Отца освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.
28 Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 (P)Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 (Q)Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.
Човекът без Бога
14 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
2 (B)Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 (C)Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
4 (D)Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
6 (E)Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
7 (F)Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато Господ върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.