The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
Бягството на Моисей
11 (A)А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
12 (B)и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13 (C)Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си?
14 (D)А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15 (E)А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16 (F)А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце.
17 (G)Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им.
18 (H)И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо?
19 А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.
20 (I)Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас.
21 (J)И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена.
22 (K)И тя роди син; и той го наименува Герсам[a], защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.
23 (L)След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.
24 (M)Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков.
25 (N)И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.
Бог призовава Моисей
3 (O)А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.
2 (P)Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.
3 (Q)И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.
4 (R)А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.
5 (S)И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
6 (T)Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 (U)Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.
8 (V)И слязох, за да ги избавя от гнета[b] на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.
9 (W)И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.
10 (X)И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
11 (Y)А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?
12 (Z)Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.
13 А Моисей каза на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?
14 (AA)И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.
15 (AB)При това Бог каза още на Моисей: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов ме изпрати при вас. Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.
16 (AC)Иди, събери Израилевите старейшини и им кажи: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков и Яковов ми се яви и каза: Аз ви посетих днес и видях как постъпват с вас в Египет;
17 (AD)и каза: От страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетите, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на йевусейците, в земя, където текат мляко и мед.
18 (AE)И те ще послушат думите ти; и ще отидеш с Израилевите старейшини при египетския цар, и ще му кажете: Йехова, Бог на евреите, ни срещна; и така, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог.
19 (AF)Но Аз зная, че египетският цар няма да ви остави да отидете, докато не бъде накаран със сила.
20 (AG)А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всички Мои чудни, непостижими дела, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.
21 (AH)И ще променя отношението на египтяните към този народ и когато тръгнете, няма да отидете с празни ръце;
22 (AI)а всяка жена ще поиска от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните.
10 (A)Учениците Му го попитаха: Защо тогава книжниците казват, че първо Илия трябва да дойде?
11 (B)А Той отговори: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко.
12 (C)Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.
13 (D)Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител.
Изцеляването на бесноватия младеж
14 (E)И когато дойдоха при народа, до Него се приближи един човек, коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и страда зле; понеже пада в огъня и често във водата.
16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17 Исус отговори: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен.
18 И Исус смъмра злия дух и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20 (F)Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.
21 А този род не излиза освен с молитва и пост.
22 (G)И когато седяха в Галилея, Исус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците
23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те дълбоко се наскърбиха.
Данъкът за храма
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха към Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25 Той отвърна: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог – от синовете си или от чужденците?
26 А когато Петър каза: От чужденците, Исус му отговори: Щом е така, синовете им[a] са свободни.
27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първа се закачи, и като разтвориш устата, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за тебе.
Страдание и радост
22 (A)За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането[a] ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.
3 (B)Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха – и Ти ги избави.
5 (C)Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.
6 (D)А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.
7 (E)Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 (F)Той упова на Господа: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.
9 (G)Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
10 (H)на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 (I)Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.
13 (J)Отвориха срещу мен устата си –
като лъв, който граби и реве.
14 (K)Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.
15 (L)Силата ми изсъхна като черепка[b]
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 (M)Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.
17 (N)Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.
18 (O)Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
7 И така, синове, слушайте мен
и не отстъпвайте от думите ми.
8 Отдалечи пътя си от нея
и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,
9 да не би да дадеш жизнеността си на други
и годините си – на безмилостните;
10 да не би да се наситят чужди от имота ти
и трудът ти да отиде в чужд дом,
11 а ти да охкаш в сетните си дни,
когато плътта ти и тялото ти се изтощят,
12 (A)и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката
и сърцето ми да презре изобличението,
13 и аз да не послушам гласа на учителите си,
нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло
сред събранието и множеството.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.