The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
44 После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[a]
2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.
4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.
6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.
7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.
8 (A)Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 (B)Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.
11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.
13 (C)Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.
14 (D)И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[b]?
16 (E)Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.
17 (F)Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 (G)Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?
20 (H)И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 (I)А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 (J)А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 (K)А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,
26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 (L)Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;
28 (M)и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 (N)и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
30 (O)И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
32 (P)Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 (Q)И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Йосиф се открива на братята си
45 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.
2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.
3 (R)Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 (S)Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 (T)Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.
6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8 (U)И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10 (V)Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.
11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
12 (W)И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
13 (X)И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.
14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.
15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
Покана към Яков за преселване
16 Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.
17 Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18 (Y)И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.
19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.
20 При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21 И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22 (Z)На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24 Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.
25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.
26 (AA)И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.
27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.
28 Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
13 (A)И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.
14 (B)И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
15 (C)А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.
17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.
19 (D)Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.
Исус Христос ходи по водата
22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.
23 (E)И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.
26 (F)И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!
28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.
30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!
31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.
33 (G)А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.
34 (H)И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;
36 (I)и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах,
и не се върнах, докато не ги довърших.
38 Стрих ги и не можаха да се повдигнат;
паднаха под краката ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
41 (A)Извикаха, но нямаше избавител;
към Господа викаха, но не ги послуша.
42 (B)Тогава ги стрих като прах пред вятъра;
изхвърлих ги като кал на пътя.
43 (C)Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа;
поставил си ме глава на народите;
народ, който не познавах, слугува на мене;
44 (D)щом чуха за мене, те ме послушаха;
даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 (E)Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от яките си скривалища.
46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми,
и да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 (F)Бог, Който въздава мъст за мен
и покорява под мене племена,
48 (G)Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.
49 (H)Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
50 (I)Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и към потомството му до века.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта,
водил съм те по прави пътеки.
12 (A)Когато ходиш, стъпките ти няма да бъдат къси;
и когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя;
пази я, понеже тя е животът ти.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.