The Daily Audio Bible

Пирът на цар Асуир и отстраняването на царица Астин

1 ^(A)А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области),

^2 (B)в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на престола на царството си в столицата Суса,

^3 (C)в третата година от царуването си той направи угощение на всичките си първенци и на служителите си (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите),

⁴ когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

⁵ И когато се изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намираше в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

^6 (D)който беше украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

⁷ И им наливаха в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

⁸ А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домоуправители, да постъпват според волята на всеки.

⁹ Царица Астин също направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.

^10 (E)А на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меуман, на Визат, на Арвона, на Вигт, на Авагт, на Зетар и на Харкас, седемте евнуси, които слугуваха пред цар Асуир,

¹¹ да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и първенците; защото тя беше красива наглед.

¹² Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез евнусите; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.

^13 (F)Тогава царят каза на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай така да се отнася с всички, които знаеха закон и съд;

^14 (G)а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя^[a] и заемаха първо място в царството):

¹⁵ Какво можем според закона да направим на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир чрез евнусите?

¹⁶ И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.

^17 (H)Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе между всички жени, така че, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

¹⁸ И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всички царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.

¹⁹ Ако е угодно на царя, нека бъде издадена от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.

^20 (I)И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

²¹ Тези думи се харесаха на царя и първенците; и царят направи според каквото каза Мемукан.

^22 (J)Той прати писма по всички царски области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си и в него да говори на езика на народа си.

Естир става царица

2 ^(K)След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което беше направила, и какво беше решено против нея.

² Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека бъдат потърсени за царя красиви млади девици;

³ и нека царят назначи чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всички красиви млади девици под надзора на царския евнух Игай, пазач на жените; и нека им бъдат дадени нещата, които са им необходими за приглаждане.

⁴ А девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той направи така.

⁵ В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,

^6 (L)който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.

^7 (M)Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.

^8 (N)И така, когато се разчу заповедта и указът на царя и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените.

^9 (O)И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царската къща нещата, необходими за приглаждането ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ бъдат дадени; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на женската къща.

^10 (P)Естир не беше говорила за народа си, нито за рода си; защото Мардохей ѝ беше заръчал да не казва.

¹¹ Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да научава как е Естир и какво ще стане с нея.

¹² А когато дойдеше ред на всяка девица да влезе при цар Асуир, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща според нареденото за жените (защото така се използваше времето на приглаждането им – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и други неща за приглаждане на жените),

¹³ тогава, така приготвена, девицата влизаше при царя, всичко, каквото поискаше, ѝ беше давано да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.

¹⁴ Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаз, царския евнух, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и бъдеше повикана по име.

^15 (Q)А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаил, чичо на Мардохей, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският евнух Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.

¹⁶ И така, Естир беше заведена при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.

¹⁷ И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.

^18 (R)Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на служителите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите и даде подаръци, както подобаваше на царя.

Мардохей спасява живота на царя

^19 (S)Когато девиците се събраха втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.

^20 (T)Естир не беше говорила за рода си, нито за народа си, както ѝ беше заръчал Мардохей, защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато беше в неговия дом^[b].

²¹ В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.

^22 (U)А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей.

^23 (V)И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя.

Заговор на Аман за убийството на Мардохей

3 ^(W)След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.

^2 (X)И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

^3 (Y)Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?

⁴ И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.

^5 (Z)Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

^6 (AA)Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

^7 (AB)В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.

^8 (AC)Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

⁹ Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

^10 (AD)Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.

¹¹ И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.

^12 (AE)И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.

^13 (AF)И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

^14 (AG)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.

^15 (AH)Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Подобаващо участие в Господнята вечеря и общите трапези

¹⁷ А като ви заръчвам следното, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

^18 (A)Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това;

^19 (B)защото е нужно да има и разцепление между вас, за да стане явно кои са одобрените помежду ви).

²⁰ И така, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря,

^21 (C)защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.

^22 (D)Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.

^23 (E)Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

²⁴ и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

^26 (F)Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

^27 (G)Затова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

^28 (H)Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

³⁰ Поради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

^31 (I)Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

^32 (J)А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

^34 (K)Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда.