The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
2 (M)И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 (N)Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 (O)После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 (P)Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 (Q)Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 (R)Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 (S)И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 (T)Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 (U)А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 (V)А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 (W)И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (X)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (Y)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (Z)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (AA)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (AB)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (AC)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (AD)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (AE)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (AF)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (AG)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (AH)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Използване на дарбите в богослужението
14 (A)Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 (B)Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 (C)Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида езици[a] на света; и нито един от тях не е без значение.
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 (D)Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 (E)Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
Зайн
12 (A)Нечестивият прави заговор против праведния
и скърца към него със зъби.
13 (B)Господ ще му се присмее,
понеже вижда, че иде денят му.
Хет
14 Нечестивите извадиха меч и опънаха лъка си,
за да повалят сиромаха и немощния,
за да заколят онези, които са с праведно поведение.
15 (C)Мечът им ще се забие в тяхното сърце
и лъковете им ще се строшат.
Тет
16 (D)Малкият имот на праведния е по-желателен
от богатството на мнозина нечестиви;
17 (E)защото мишците на нечестивите ще се строшат,
а Господ подкрепя праведните.
Йод
18 (F)Господ знае дните на непорочните;
и тяхното наследство ще бъде довека.
19 (G)Те няма да се посрамят в лоши времена,
в дни на глад ще бъдат сити,
Каф
20 (H)а нечестивите ще загинат
и враговете Господни ще бъдат като отбраните агнета[a],
ще чезнат, като дим ще изчезнат.
Ламед
21 (I)Нечестивият взема назаем и не отплаща;
а праведният постъпва благо и дава.
22 (J)Защото благословените от Господа ще наследят земята;
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
Мем
23 (K)Стъпките на човека се оправят от Господа;
и Неговото благоволение е в пътя Му.
24 (L)Ако падне, няма да се повали,
защото Господ подпира ръката му.
Самех
25 (M)Млад бях, ето, остарях,
но не съм видял праведния изоставен,
нито потомството му да проси хляб.
26 (N)Всеки ден постъпва благо и дава назаем;
и потомството му е в благословение.
Айн
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.