The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
Прослава на мъдростта; тя е непостижима за човека
28 Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се плави.
2 Желязото се взима от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11 и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12 (A)Но мъдростта – къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13 (B)Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14 (C)Бездната казва: Не е в мен;
и морето казва: Не е у мене.
15 (D)Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ,
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски няма да се сравни с нея;
няма да се оцени тя с чисто злато.
20 (E)И така, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума? –
21 Понеже е скрита от очите на всички живи същества
и утаена от въздушните птици.
22 (F)Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 (G)понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25 (H)за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 (I)тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28 (J)и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост;
и отдалечаване от злото – това е разум.
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (K)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (L)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (M)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (N)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (O)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (P)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (Q)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (R)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (S)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (T)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (U)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (V)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (W)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (X)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (Y)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 (Z)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 (AA)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 (AB)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[b] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 (AC)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения[c],
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 (AD)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват[d].
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 (AE)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 (AF)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 (AG)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 (AH)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 (AI)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 (AJ)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.
Успехът на проповедта за Исус Христос
12 (A)А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,
13 (B)духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 (C)Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.
15 (D)Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
16 (E)На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?
17 (F)Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.
Печал и утеха за благочестивия
42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].
Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 (A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 (B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
4 (C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
7 (E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
8 (F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
9 (G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
7 (A)Богатият властва над сиромасите
и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.