The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
Чудото с медната змия
21 (A)(B)Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях. 2 Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“ 3 Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма. 4 (C)Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя 5 и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“ 6 (D)Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. 7 Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа. 8 И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ 9 (E)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10 След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. 11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. 12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. 13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. 14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: 15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
16 А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ 17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте 18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, 19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, 20 от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21 (F)(G)(H)Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: 22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. 24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. 25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; 26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.
27 Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; 28 (I)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. 30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“
31 Така Израил се засели в страната на аморейците. 32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (J)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. 34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.
Преход към земята Моав, Валак и Валаам
22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2 (K)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. 3 И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. 4 Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, 5 (L)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. 6 Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“
7 И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. 8 А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. 9 И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“
15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“
Благовестие за рождението на Иисус Христос
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, 27 (A)при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. 28 (B)Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените[a].“ 29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. 30 Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; 31 (C)и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, 33 (D)и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ 35 Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. 37 (E)Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ 38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
Посещение на Мария при Елисавета
39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. 40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. 42 (F)И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. 45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
46 (G)А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
47 (H)и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48 (I)задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49 (J)Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
50 (K)и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
51 Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52 свали властници от престола
и въздигна унизени;
53 (L)гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
54 (M)взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
55 която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
Молитва към Бога за помощ
57 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[a], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [b] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (B)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (C)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (D)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (E)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (F)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (G)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
9 Лицемерът погубва с уста ближния си, а праведниците се спасяват чрез знание.
10 Когато праведниците благоденстват, градът се весели, а когато нечестивите загиват, тържествува.
11 Градът се въздига чрез благословението на правдолюбците, а чрез устата на нечестивите се разрушава.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.