The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
Наследствено право на дъщерите при омъжване
36 Тогава дойдоха старейшини на родове от племето на потомците на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син, и казаха пред Мойсей и пред предводителите – старейшини на израилските родове: 2 (A)„Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните по жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад – на неговите дъщери. 3 Но ако те се омъжат за синове от някое друго племе на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни се пада по жребий. 4 Дори когато дойде юбилеят на израилтяните, наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.“
5 И така, според словото на Господа Мойсей заповяда на израилтяните: „Право е това, което говори племето на Йосифовите потомци. 6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: ‘Те могат да се омъжат за когото им се нрави, стига само да се омъжат в род от бащиното си племе, 7 за да не минава наследството на израилтяните от племе в племе; защото всеки от израилтяните трябва да бъде привързан към наследството на бащиното си племе; 8 и всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да стане жена на някого от рода на бащиното си племе, така че всеки от израилтяните да получава бащиното си наследство. 9 Наследството да не преминава от едно племе в друго, а всяко племе на израилтяните да се привързва към своето наследство.’“
10 И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Мойсей, 11 защото Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа – дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си. 12 Те се омъжиха в род от потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиния им род.
13 Тези са законите и наредбите, които Господ даде на израилтяните чрез Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.
Първа реч на Мойсей към Израил
Божието водителство от Хорив до Кадес
1 Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав. 2 А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни. 3 На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях. 4 (B)След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, 5 Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:
6 „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: ‘Достатъчно дълго живяхте на тази планина. 7 Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат. 8 (C)Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.’
9 (D)(E)По онова време бях ви казал: ‘Аз сам не мога да ви нося. 10 (F)Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. 11 Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал! 12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви? 13 Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.’ 14 И вие ми отговорихте: ‘Добре е това, което ти предлагаш да направим!’ 15 Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. 16 И наредих по онова време на съдиите ви: ‘Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец! 17 (G)Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.’ 18 Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
19 (H)И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. 20 Тогава аз ви казах: ‘Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава. 21 (I)Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!’
22 Но вие всички дойдохте при мене и казахте: ‘Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.’ 23 Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе. 24 И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха. 25 После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: ‘Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!’
26 (J)Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. 27 Роптахте в шатрите и си казвахте: ‘Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят. 28 Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: «Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!»’
29 Тогава аз ви казах: ‘Не бойте се и не се страхувайте от тях! 30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви. 31 (K)Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.’ 32 Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог, 33 (L)Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34 Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле: 35 (M)(N)‘Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! 36 Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.’ 37 (O)Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: ‘И ти няма да влезеш там! 38 Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил! 39 Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят. 40 (P)А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.’
41 (Q)Тогава ми отговорихте: ‘Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.’ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. 42 А Господ ми рече: ‘Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!’ 43 Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината. 44 Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма. 45 Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша. 46 Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.
29 И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30 (A)А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“ 31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните; 32 не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
За постенето
33 (B)А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“ 34 Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях? 35 Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“
36 Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят. 38 Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото. 39 И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: ‘Старото е по-добро’.“
Иисус Христос и съботата
6 (C)(D)Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. 2 Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“ 3 (E)А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? 4 (F)Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ 5 След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“
Изцеляване на човека с изсъхналата ръка
6 (G)В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“ 10 И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 (H)А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
24 Който раздава щедро, ще му се прибави още, а който пести без мярка, остава беден.
25 (A)Добротворната душа ще бъде наситена и който утолява жаждата на други, ще бъде напоен.
26 Който задържа житото, народът ще го проклина, а който го продава, благословението ще бъде върху главата му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.