The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
40 (A)Тогава ханаанският цар Арад, който живееше в южната част на ханаанската страна, чу за идването на израилтяните.
41 А те, като тръгнаха от планината Ор, се разположиха на стан в Салмон. 42 Като тръгнаха от Салмон, разположиха се на стан в Пунон. 43 Като тръгнаха от Пунон, разположиха се на стан в Овот. 44 (B)Като тръгнаха от Овот, разположиха се на стан в Иим-Аварим, до моавските предели. 45 Като тръгнаха от Иим, разположиха се на стан в Дивон-Гад. 46 Като тръгнаха от Дивон-Гад, разположиха се на стан в Алмон-Дивлатаим. 47 Като тръгнаха от Алмон-Дивлатаим, разположиха се на стан в Аваримската планина, източно от Нево. 48 (C)Като тръгнаха от Аваримската планина, разположиха се на стан в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон. 49 Станът им в Моавската равнина при Йордан се простираше от Бет-Йешемот до Аве-Ситим.
50 Там, в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон, Господ рече на Мойсей: 51 (D)„Кажи на израилтяните: ‘Когато преминете отвъд Йордан в ханаанската страна, 52 прогонете всички жители на тази страна, унищожете всичките им идоли от камък и от бронз, съборете всичките им жертвеници. 53 Завладейте страната и се заселете в нея, защото Аз ви давам тази страна, за да я притежавате. 54 (E)И поделете страната за наследство по жребий между вашите племена: на по-многобройните дайте по-голямо наследство, а на по-малобройните – по-малко наследство. Където се падне по жребий, там да бъде и делът от наследството. Поделете наследството според племената на бащите си. 55 Но ако не прогоните жителите на страната, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в страната, в която живеете. 56 И тогава, каквото мислех да го сторя на тях, ще го сторя на вас’.“
Разпределяне и граници на ханаанската страна
34 (F)Господ каза още на Мойсей: 2 „Заповядай на израилтяните: ‘Когато влезете в ханаанската страна, която ще наследите, вие ще владеете тази страна в нейните граници: 3 на юг земите ви ще достигат до пустинята Син и едомската област, като южната ви граница ще започва от края на Соленото море на изток, 4 ще завива към Акравимските височини, след това ще прекосява Син и ще продължава на юг до Кадис-Варни, докато излезе при Хацар-Адар и достигне до Ацмон. 5 От Ацмон границата ще завие към Египетския поток и ще стигне до морето.
6 А западна граница ще ви бъде Голямото море; то ще ви бъде границата на запад.
7 А ето и границата ви на север: тя ще преминава от Голямото море до планината Ор; 8 от планината Ор ще я продължите до Емат и след това ще достигне Цедад; 9 оттам ще продължава към Цифрон и ще достига до Хацар-Енан; това ще бъде северна граница.
10 На изток ще прокарате граница от Хацар-Енан до Шефам; 11 от Шефам границата ще се спуска до Рибла, източно от Айн, а по-нататък ще продължава, докато стигне до бреговете на езерото Кинерет на изток. 12 След това границата ще се спуска към Йордан и ще достига до Соленото море. Това ще бъдат границите на страната ви’.“
13 И така, Мойсей заповяда на израилтяните: „Това е страната, която ще наследите чрез жребий и която Господ заповяда да се даде на деветте племена и на половината Манасиево племе, 14 защото племето на Рувимовите потомци, според поколенията им, племето на Гадовите потомци, според поколенията им, и половината от Манасиевото племе получиха своето наследство. 15 (G)Тези две и половина племена бяха получили наследството си отсам Йордан, на изток от Йерихон.“
16 И Господ каза на Мойсей: 17 „Ето имената на мъжете, които ще разделят тази страна като наследство между вас: свещеникът Елеазар и Иисус, Навиновият син. 18 Вземете също и по един предводител от племе, за да разделят страната, която ще наследите. 19 А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; 20 от племето на Симеоновите потомци – Самуил, Амиудовият син; 21 от Вениаминовото племе – Елидад, Кислоновият син; 22 от племето на Дановите потомци – предводителят Букий, Йоглевият син; 23 от Йосифовите потомци, от племето на Манасиевите потомци – предводителят Ханиил, Ефодовият син; 24 от племето на Ефремовите потомци – предводителят Кемуил, Шифтановият син; 25 от племето на Завулоновите потомци – предводителят Елицафан, Фарнаковият син; 26 от племето на Исахаровите потомци – предводителят Фалтиил, Азановият син; 27 от племето на Асировите потомци – предводителят Ахиуд, Шеломиевият син; 28 от племето на Нефталимовите потомци – предводителят Педаил, Амиудовият син.“ 29 Това са онези, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в ханаанската страна.
Градове на левитите и градове за убежище
35 (H)И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон: 2 „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им. 3 Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават. 4 (I)Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока. 5 Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.
6 (J)Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града. 7 Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях. 8 И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“
9 (K)И Господ каза на Мойсей: 10 „Нареди на израилтяните: ‘Когато минете през Йордан в ханаанската страна, 11 (L)определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл. 12 Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото. 13 А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест: 14 три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище. 15 Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.
16 Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 17 Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 18 Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 19 Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви. 20 Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре, 21 или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.
22 Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл, 23 или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло, 24 тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби; 25 обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей. 26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище, 27 и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв; 28 защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения. 29 Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.
30 (M)Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт. 31 Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт. 32 Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника. 33 (N)Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял. 34 Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните’.“
Излекуване на един прокажен
12 (A)Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 13 Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него. 14 (B)А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“ 15 Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си. 16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
Излекуване на един парализиран
17 (C)Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява. 18 И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него, 19 и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус. 20 Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“ 21 А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“ 22 Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща? 23 Кое е по-лесно? Да кажа ‘прощават ти се греховете’ ли, или да кажа ‘Стани и ходи’? 24 Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“ 25 И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога. 26 А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
Призоваване на митаря Леви
27 (D)След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“ 28 Той остави всичко, стана и Го последва.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [a] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (A)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (B)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (C)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (D)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (E)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (F)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
23 Желанието на праведните е за добро, а очакването на нечестивите е нахалство.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.