Bible in 90 Days
135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете Го, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 Той е Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 Той е. Който порази големите народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, пребъдва до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за скърбите на слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуя.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века;
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;
13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века.
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века.
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,
2 Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.
3 Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).
4 Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.
5 Горделивите скриха клопка за мене. Поставиха примка за мене. (Села).
6 Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).
9 Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Зло ще преследва насилника човек догдето го погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.
141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 Молитвата ми нека влезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват: И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; И нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; Главата ми нека се не откаже то него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.
6 Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,
8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Иеова Понеже на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.
9 Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.
10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина неповреден.
142 (По слав. 141). Давидово поучение*. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.
4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си и според правдата Си.
2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които са отдавна умрели.
4 Защото духът ми до ден изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села).
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.
144 (По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ща хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всички гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, Които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им и ги избавя,
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.
8 Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 (4)Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 (6)Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 (7)Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 (9)Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
148 Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие висши небеса*, И води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха;
6 И утвърди го от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,
8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,
10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,
11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,
12 Юноши и девици, Старци и младежи, -
13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя!
149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалете името Му в събранието на светиите.
2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,
3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.
5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им. И меч остър от двете страни на ръката им,
7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая част принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.
150 Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.
2 Хвалете Го за мощните му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.
4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,
5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа.*
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Страх от Господа е начало на* мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
2 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите*;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада .
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
4 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам. Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
6 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца , И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.