Bible in 90 Days
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това , И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката .
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
21 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите*.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
22 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Да! сърцето* ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Прочее , нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Удариха ме ще речеш , и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
25 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът* ти.
9 Разисквай делото си с противника* си сам . Но не откривай чужди тайни,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек , Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
26 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва* на себе си вреда.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
27 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за* купуване на нива.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
28 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай , че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне* сиромашия.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
29 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му .
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си . А който придобива подаръци я съсипва.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат* за живота му.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син*.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
30 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи , ако го знаеш!
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат : Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
31 Стегнатият през корема кон ; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
33 Защото както , като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
31 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие?
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*;
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки :
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните поколения ; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.