Bible in 90 Days
7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
8 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
9 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва :
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
18 Но той не знае, че мъртвите* са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.
10 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
16 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
24 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно*.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 Устните на праведния знаят приятното за слушане ; А устата на нечестивите говорят извратеното.
11 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
7 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
8 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
14 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
19 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
20 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
21 Даже ръка с ръка да се съедини пак * нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
24 Един разпръсва щедро , но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
26 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
12 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод .
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Благоразумният човек покрива знанието си . А сърцето на безумните наказва глупостта си .
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
13 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му , А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
15 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана , колко е добра!
24 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
16 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
17 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
18 Който се отлъчва от другите , търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си .
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия*, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине*.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
20 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.