Bible in 90 Days
2 Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!
2 Господ изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.
3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.
4 Запъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.
5 Господ стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.
6 Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.
9 Портите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.
10 Старейшините на сионовата дъщеря седят наземи и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.
11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.
12 Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.
13 Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо! Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?
14 Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.
15 Всички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват, и кимват с главите си поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на Красотата, и, Града, за който цял свят се радва?
16 Всичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си, и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.
17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.
18 Сърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; за да не изсъхва зеницата на окото ти.
19 Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.
20 Виж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.
22 Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.
3 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
4 Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици,
2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;
4 Защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.
7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат, прободени, от липса на полските произведения.
10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,
11 Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв, Запали огън в Сион, който изпояде основите му.
12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.
13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можаха да се допират до дрехите им.
15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.
16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.
17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.
18 Причакват стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.
19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.
22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
5 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
2 На петия ден от месеца в тая година, която бе петата от пленяването на цар Иоахина,
3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.
4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.
5 Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им; те имаха човешко подобие.
6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.
7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.
8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:
9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
11 и лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им.
12 И вървяха всяко направо пред себе си; гдето се носеше духа, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.
13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
14 И живите същества блещукаха* наглед като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица,
16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20 Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек, седящ на него на високо.
27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, обиколен със сияние.
28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях, паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.
2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
5 послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
10 И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
3 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяш тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.
2 И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.
3 И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
4 И рече ми: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.
5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -
6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.
7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.
9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;
11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.
12 Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господната слава от мястото Му!
13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.
14 И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; Но Господната ръка бе мощна върху мене.
15 Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там, гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.
16 А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20 Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.
22 И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.
23 Тогава станах, та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.
24 Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди, затвори се в къщата си.
25 И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между людете.
26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.
27 Но, когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи - Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.
4 И ти, сине, човешки, вземи си тухла, тури я пред себе си, и начертай на нея града Ерусалим.
2 И постави обсада против него, съгради укрепления против него, и издигни могили против него; разположи още стан против него, и постави стеноломи против него от всяка страна.
3 Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града, и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден; и ти постави обсада против него. Това ще бъде знамение за Израилевия дом.
4 Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея ще носиш беззаконието им.
5 Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат съответствено число дни - триста и деветдесет дни; така ще носиш беззаконието на Израилевия дом.
6 И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна, и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.
7 И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, с гола мишца, и пророкувай против него.
8 ето, ще туря на тебе връзки, и няма да се обърнеш от едната си страна на другата, догдето не навършиш дните, през които ще го обсаждаш.
9 Вземи си и пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги туриш в един съд, направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях.
10 И храната, която ядеш, да бъде с теглилка, двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от тях.
11 Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин на ден; от време на време да пиеш.
12 Да ги ядеш като ечемичени пити, и да ги печеш с човешки нечистотии пред очите им.
13 И Господ рече: Така ще ядат израилтяните хляба си омърсен между народите, дето ще ги изпъдя.
14 Тогава аз рекох: Ах! Господи Иеова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си до сега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми мръсно месо.
15 Тогава ми рече: Виж, давам ти говежди нечистотии вместо човешки нечистотии; с него опечи хляба си.
16 Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; те ще ядат хляб с теглилка и икономично, и смаяни ще пият вода с мярка.
17 Това ще направя, за да се лишат от хляб и вода, и да се гледат един други смаяни, и да се изнурят в беззаконието си.
5 И ти, сине човешки, вземи си остър нож, то ест, вземи си бръснарски бръснач, и си обръсни главата и брадата; после вземи си везни та претегли и раздели космите.
2 Една трета част изгори в огън всред града, когато се изпълнят дните на обсадата; и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях.
3 А от тия вземи няколко и вържи ги в полите си.
4 После и от тия вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом.
5 Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И разни страни го обикалят.
6 Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите, И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми.
7 Затова, така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас,
8 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите.
9 Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему.
10 Затова, бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища.
11 Затова, заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, Понеже ти оскверни светилището Ми С всичките си мерзости И с всичките си гнусоти, Затова Аз непременно ще те отрежа; Окото Ми няма да пощади, И Аз няма да покажа милост.
12 Една трета част от тебе ще измрат от мор, И ще се довършат всред тебе от глад; И една трета част ще паднат около тебе от меч; А една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, И ще изтегля нож след тях.
13 Така ще се изчерпи гнева Ми, И Аз ще удовлетворя яростта Си върху тях, И ще се задоволя; И те ще познаят, че Аз Господ говорих в ревността си, Когато изчерпя яростта Си против тях.
14 При това, пред всекиго, който минава, Ще те направя пустиня и предмет на укор Между народите, които са около тебе.
15 И тъй, това ще бъде за укор и присмех, За поука и удивление, На народите, които са около тебе, Когато извърша в тебе съдби с гняв, С ярост, и с яростни изобличения; Аз Господ говорих това.
16 Когато изпратя върху тях злите стрели на глада, Изтребителите, които ще изпратя, за да ви изтребят, Ще усиля още и гладът у вас, И ще строша подпорката ви от хляба.
17 Ще пратя върху вас и глад и люти зверове, Които ще те обезчадят; Мор и кръв ще преминат през тебе; И ще нанеса меч върху тебе; Аз Господ говорих това.
6 И Господното слово дойде към мене и казваше:
2 Сине човешки, насочи лицето си към Израилевите планини, и пророкувай на тях, казвайки:
3 Планини Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова към планините и към хълмовете, Към урвите и към долините: Ето, Аз, Аз ще нанеса върху вас меч, И ще разоря високите ви места.
4 Жертвениците ви ще се изоставят, И кумирите ви на слънцето ще се строшат; И ще тръшна пред идолите ви избитите ви мъже.
5 И ще постеля труповете на израилтяните Пред идолите им, И ще разпръсна костите ви Около жертвениците ви.
6 Навсякъде, гдето живеете, градовете ще бъдат запустени, И високите места ще се изоставят, За да запустеят и да се развалят жертвениците ви, Идолите ви да се строшат и да изчезнат, Кумирите ви на слънцето да се съсекат, И изделията ви да се унищожат.
7 Тоже и избитите ще паднат всред вас; И ще разберете, че Аз съм Господ.
8 Ще оставя обаче остатък, Като ще имате между народите някои избягнали от ножа, Когато бъдете разпръснати по разните страни.
9 И колкото от вас избегнат Ще Ме помнят между народите, Гдето ще бъдат заведени пленници, Как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, Което се отклони от Мене, И поради очите им, които блудствуват след идолите им; И ще се отвращават от себе си Поради злините, които са вършили във всичките си мерзости.
10 И ще познаят, че Аз Господ Не съм казал напразно, Че щях да им сторя това зло.
11 Така казва Господ Иеова: Плесни с ръката си, И тропни с ногата си, и речи: Горко поради всичките лоши мерзости на Израилевия дом! Защото ще паднат от нож, от глад и от мор.
12 Далечният ще умре от мор, И ближният ще падне от нож, А който остане и бъде обсаден ще умре от глад; Така ще изчерпя яростта Си над тях.
13 И ще познаете, че Аз съм Господ, Когато убитите им лежат между идолите им Около жертвениците им, На всеки висок хълм, По високите върхове на планините, Под всяко зелено дърво, И под всеки гъстолист дъб, На мястото гдето принасяха благоухание На всичките си идоли.
14 И Аз ще простра ръката Си върху тях, И ще направя земята пуста, - По-пуста от пустинята към Дивлат, - Във всичките места гдето живеят; И те ще познаят, че Аз съм Господ.
7 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:
2 А ти, сине човешки, слушай. Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.
3 Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.
4 Окото ми не ще те пощади, Нито ще ти покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И въздаянията ти за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.
5 Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;
6 Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.
7 Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в тая земя; Времето дойде, денят наближи, Ден на смущение по планините, а не на възклицание.
8 Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости,
9 Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти, И въздаянията за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който ви поразявам, съм Господ.
10 Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!
11 Насилието порасна в тояга за беззаконието им; Нищо не ще остане от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да остане великолепие между тях.
12 Времето дойде, денят наближи; Който купува, да се не радва; И който продава, да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.
13 Защото продавачът няма да притежава наново продаденото от него, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.
14 Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.
15 Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.
16 А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.
17 Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.
18 Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.
19 Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще им бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха и паднаха в беззаконието си.
20 Господ постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си идоли; Затова, Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.
21 Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;
22 И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.
23 Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.
24 Затова, ще докарам най-злите от народите, И те ще се завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.
25 Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има.
26 Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.
27 Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.
8 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.
2 Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.
3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование.
4 ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.
5 Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй, повдигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол.
6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.
7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах, ето една дупка в стената.
8 Тогава ми рече: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.
9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.
10 Влязох прочее и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.
11 И пред тях стоеха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановия син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.
12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.
13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза*.
15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.
16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.
17 Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости, каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.
18 Затова и аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.
9 Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.
2 И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и всред тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха застанаха при медния олтар.
3 И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.
4 И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.
5 А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покаже милост;
6 старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.
7 Тогава им рече: Осквернете дома, и напълнете дворовете с убити; излезте. И излязоха та поразяваха в града.
8 А те като поразяваха и аз останах, паднах на лицето си, извиках, и рекох: Горко, Господи Иеова! ще изтребиш ли всичките останали от Израиля като изливаш гнева си върху Ерусалим?
9 И Той ми рече: Беззаконието на Израилевия и на Юдовия дом стана твърде голямо; земята е пълна с кръв, и градът пълен с извращение на съд; защото си думат: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.
10 Затова, и от Моя страна, окото Ми няма да пощади, и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.
11 И ето, облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих както Ти ми заповяда.
10 После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.
2 И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите колела под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите, и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.
3 А херувимите стоеха отдясно на дома, когато влизаше мъжът: и облакът изпълни вътрешния двор.
4 И Господната слава се издигна от херувимите, та застана над прага на дома; и домът се изпълни от сиянието на Господната слава.
5 И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.
6 И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите колела, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.
7 И един херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе от него, и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.
8 А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.
9 И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.
10 А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.
11 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първия, следваха го и другите без да се обръщат като вървяха.
12 А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им, и колелата, то ест, колелата на четирите живи същества, бяха пълни с очи от всяка страна.
13 А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи колела.
14 Всяко от живите същества имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице, човешко лице; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.
15 И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.
16 И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.
17 Когато стоеха ония, стоеха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в тях.
18 Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.
19 Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си, та се издигнах от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
20 Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.
21 Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце се виждаше под крилата им.
22 А колкото за подобието на лицата им, те бяха същите лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.
11 При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.
2 И Господ ми реч: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:
3 Времето не е близо да съградим къщи; тоя град е котел, а ние месо.
4 Затова, пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.
5 И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.
6 Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.
7 Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя град е котел; Обаче Аз ще ви извадя изсред него.
8 От ножа се боехте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иова.
9 Ще ви извадя изсред града, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.
10 От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Тоя град не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;
12 И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.
13 А като пророкувах, Фелатия Венаиевия син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас, рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?
14 И Господното слово дойде към мене и рече:
15 Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които Ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.
16 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по разни страни, И съм бил на тях за малко време светилище В страните гдето са отишли,
17 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко* сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.
22 Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата се издигнаха край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.
24 И Духът като ме издигна отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.
12 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат, които имат уши, за да чуват, но не чуят; защото са бунтовен дом.
3 Затова, ти сине човешки, приготви си вещите, потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.
4 Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.
5 Прокопай си стената пред очите им, и изнеси вещите си през нея.
6 Пред очите им вдигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
7 И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги вдигнах на рамена.
8 А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
9 Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
10 Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това пророчество наложено на тебе се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
11 Речи: Аз съм знамението за вас. Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12 Князът, който е между тях, ще дигне товар на рамена. На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената, за да изнасят през нея вещите му; Ще покрие лицето си, за да не види земята с очите си.
13 Аз обаче ще простра мрежата си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
14 И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни.
16 Обаче неколцина от тях ще оставя, Оцелели от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките мерзости Между народите, гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.
17 При това, Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.
19 И кажи на людете на тая земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Ерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, оголена от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.
20 Населените градове ще запустеят, И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.