The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
Нашествие на асирийския цар Сенахирим
13 (A)(B)В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т.е. крепостите на Юдея, и ги превзе. 14 Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато. 15 Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец. 16 По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17 (C)След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря. 18 (D)Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.
19 Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: ‘Така говори великият цар, царят на Асирия: «Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 20 Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене? 21 (E)Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него! 22 Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?» 23 И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях. 24 Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне? 25 При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря’!“
26 Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“ 27 Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
28 И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар! 29 Така казва царят: ‘Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка. 30 И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.’ 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: ‘Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем, 32 докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата – земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави. 33 Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар? 34 (F)Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?’“ 36 А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“ 37 И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
Божието избавление на Йерусалим от асирийската опасност
19 (G)(H)Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм. 2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц. 3 Те му казаха: „Така говори Езекия: ‘Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят. 4 (I)Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял’.“
5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия, 6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: ‘Така говори Господ: «Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха. 7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя»’.“
8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис. 9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат: 10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: ‘Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар. 11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш? 12 (J)Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар? 13 (K)Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива’?“
14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа. 15 (L)Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. 16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог! 17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им. 18 (M)И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха. 19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“
20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: ‘Чух те’.“ 21 Това е словото, което Господ обяви за него:
„Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион,
зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.
22 Кого си укорил и похулил?
Против кого си надигнал глас
или си вдигнал очите си в присмех?
Против Светия Израилев!
23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше:
‘С моята колеснична мощ
аз се изкачих на планинските височини,
по склоновете на Ливан.
Изсякох високите му кедри,
най-хубавите му кипариси.
И стигнах до крайния му подслон
сред най-добрите насаждения в градината му.
24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода,
и ще пресуша със стъпалата на нозете си
всички египетски реки.
25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена
Аз измислих това,
което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,
26 така че техните жители, лишени от сила,
да треперят и да са смутени,
и да станат като полска трева, като зелено пасище,
като краткотрайна зеленина по покривите,
попарена преди да изкласи.
27 (N)Аз зная твоето седене,
твоето излизане, твоето влизане
и твоето дръзко говорене против Мене.
28 Поради твоето дръзко говорене против Мене
и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми,
Аз поставих Моята кука в ноздрите ти,
Моята юзда на устните ти
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
29 И това ще бъде знамението за тебе.
Тази година ще ядете от израсналото без обработване.
Следващата година – самораслото.
А на третата година сейте и жънете,
садете лозя и яжте плодове.
30 И спасеният в Юдиния дом остатък
пак ще пусне корен
и ще даде много плод,
31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът,
а от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Господ Бог ще направи това.
32 Затова така говори Господ относно асирийския цар:
той няма да влезе в този град,
нито ще изстреля стрела по него,
нито ще се изправи пред него с щит,
нито ще издигне обсаден вал против него.
33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл.
Той няма да влезе в този град – говори Господ.
34 (O)Аз ще защитя този град и ще го спася,
но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.’“
35 (P)(Q)И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви. 36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия. 37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.
Пътуване към Йерусалим
21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 (A)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 (B)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 (C)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 (D)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 (E)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 (F)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
Апостол Павел при Яков
17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
Хвалебствена песен
149 Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.
2 Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.
3 (A)Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,
4 защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.
5 Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.
6 Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,
7 за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,
8 да вържат техните царе в окови
и техните водачи – с железни вериги,
9 да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.
8 (A)Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.