The Daily Audio Bible

Цар Осия. Асирийски плен на Израилското царство

17 ^(A)В дванадесетата година на юдейския цар Ахаз Осия, син на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години. ² Той вършеше зло пред очите на Господа, но не както израилските царе, които бяха преди него. ³ Против него тръгна асирийският цар Салманасар, а Осия стана негов подвластен и му плащаше данък. ⁴ Но когато асирийският цар забеляза Осиевата измяна, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сове и вече не даваше от годишния данък на асирийския цар, асирийският цар го задържа под стража и го хвърли в затвор. ⁵ И асирийският цар потегли против цялата страна, включително Самария, и я държа в обсада три години. ⁶ В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария и отведе в плен израилтяните в Асирия. Той ги засели в Халах и при река Хабор в Гозан, и в мидийски градове.

⁷ А това стана, понеже израилтяните съгрешиха против Господа, своя Бог, Който ги изведе от египетската земя, от властта на египетския цар, фараона, и се покланяха пред други богове. ⁸ Те следваха обичаите на народите, които Господ прогони пред израилтяните, и правеха като израилските царе. ⁹ Израилтяните тайно действаха против Господа, своя Бог, нещо, което те не трябваше да правят. Издигаха високи места по всичките си градове, като се започне от стражева кула до укрепен град. ^10 (B)Поставиха си свещени каменни стълбове и ашери на всеки хълм и под всяко зелено дърво. ¹¹ Те кадяха по всичките високи места, както народите, които Господ бе прогонил пред тях, и вършеха лоши работи, които разгневяваха Господа. ^12 (C)Служеха на идолите, за които Господ беше им казал: „Не вършете това!“ ¹³ Господ предупреждаваше Израил и Юдея чрез всеки Свой пророк и прозорливец с тези думи: „Отвърнете се от злите си пътища и спазвайте заповедите, разпоредбите според целия закон, който Аз съм дал на предците ви и които съм ви предал чрез Своите служители, пророците.“

^14 (D)Но те не послушаха. Бяха толкова твърдоглави, колкото бяха предците им, които не останаха верни на Господа, своя Бог. ¹⁵ Те отхвърлиха Неговите определения и завета Му, който беше сключил с предците им, и предупрежденията Му, с които ги бе предпазвал. Те тръгнаха след безполезни неща и сами станаха безполезни. Последваха народите, които ги заобикаляха, което Господ им беше заповядал да не правят. ^16 (E)Те изоставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две излети изображения на телета. Направиха си ашери, покланяха се на цялото небесно войнство и служеха на Ваал. ^17 (F)Те принасяха в жертва синовете си и дъщерите си. Гадаеха и правеха магии и се отдадоха на злото пред очите на Господа, с което Го разгневяваха.

¹⁸ И гневът на Господа се разпали против израилтяните и Той ги отхвърли от лицето Си. Само Юдовото племе остана. ¹⁹ Но и юдеите не спазваха заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваха според обичаите на израилтяните. ²⁰ Така Господ отхвърли всички потомци на Израил. Унижи ги, като ги предваше в ръцете на грабители, докато ги пропъди от лицето Си.

^21 (G)Когато Той откъсна Израил от Давидовия дом, те направиха цар Йеровоам, Наватовия син, и Йеровоам отклони израилтяните от Господа и ги въвлече в голям грях. ²² И израилтяните постъпваха според всички грехове на Йеровоам, които той вършеше. Те не отстъпваха от тях, ²³ докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше обявил чрез всички Свои служители, пророците. И Той прогони Израил от земята му в Асирия, където е и до днес.

²⁴ Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ. ²⁵ В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях. ²⁶ И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“ ²⁷ И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“ ²⁸ Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.

²⁹ Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили – всеки народ в градовете си, където живееше. ³⁰ Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима. ³¹ Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове. ^32 (H)В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места. ³³ Те почитаха Господа, но и служеха на своите богове според обичая на народите, от които бяха изселени. ^34 (I)И до днес те постъпват според предишните си обичаи. Нямаше никой, изпълнен със страхопочитание единствено към Господа, нямаше никой, който да следваше наредбите или постановленията, закона или заповедите, които Господ беше определил на синовете на Яков, на когото бе дал името Израил.

^35 (J)Някога Господ сключи с тях завет и им заповяда: „Не трябва да почитате други богове не трябва да им се покланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертва! ^36 (K)Но почитайте Господа, Който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с протегната ръка. На Него се покланяйте и на Него принасяйте жертва. ³⁷ Наредбите и постановленията, закона и заповедите, които Той ви написа, старайте се да ги изпълнявате всеки ден. Но не почитайте други богове! ³⁸ Не забравяйте завета, който сключих с вас. И не почитайте други богове. ³⁹ По-скоро почитайте единствено Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от всичките ви врагове.“ ⁴⁰ Но те не послушаха, а постъпваха според предишния си обичай.

⁴¹ Така тези народи почитаха и Господа, и своите идоли. Същото правеха и техните деца и внуци. Те подражаваха на своите предци и правят така дори до днес.

Царуване на Езекия в Юдея

18 ^(L)В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз. ² Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария. ³ Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид. ^4 (M)Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан. ⁵ Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него. ⁶ Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей. ^7 (N)Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше. ⁸ Той победи филистимците чак до Газа и пределите ѝ, от стражева кула до укрепен град.

^9 (O)В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади. ¹⁰ В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия. ¹¹ И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия. ¹² Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.

Апостол Павел в Македония и Елада

20 ^(A)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. ² А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. ^3 (B)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. ^4 (C)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. ⁵ Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. ^6 (D)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.

Възкресяване на Евтих

⁷ В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. ⁸ В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. ⁹ Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. ^10 (E)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ ¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. ¹² Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.

Пътуване към Милет

¹³ А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. ¹⁴ И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. ¹⁵ На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. ^16 (F)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.

Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. ^18 (G)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, ^19 (H)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; ^20 (I)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, ²¹ как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. ^22 (J)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там ^23 (K)(L)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. ^24 (M)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. ²⁵ И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. ^26 (N)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, ^27 (O)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. ^28 (P)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. ^29 (Q)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. ^30 (R)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. ^31 (S)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. ³² А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. ^33 (T)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. ^34 (U)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. ^35 (V)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ ³⁶ И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. ³⁷ Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, ^38 (W)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Вселената възхвалява Господа

⁶ Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.

^7 (A)Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му^[a].