Print Page Options Listen to Reading
Previous Prev Day Next DayNext

The Daily Audio Bible

This reading plan is provided by Brian Hardin from Daily Audio Bible.
Duration: 731 days

Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Второ Царе 19:11-20:13

11 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“

12 Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: ‘Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му! 13 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?’ 14 Най-вече на Амесай кажете: ‘Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав’!“

15 Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“ 16 Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан. 17 (A)Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид. 18 Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя. 19 След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат.

Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан. 20 Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю. 21 Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“ 22 Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“ 23 (B)(C)А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“ 24 Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.

25 (D)Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна. 26 Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“ 27 (E)Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих – ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц. 28 А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел – постъпи, както желаеш. 29 Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“ 30 А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“ 31 Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“

32 (F)От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан. 33 А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек. 34 Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“ 35 Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим? 36 Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар? 37 Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост? 38 Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“ 39 Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“

40 И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си. 41 Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя. 42 При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя – мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“ 43 А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“ 44 А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.

Бунтът на Савей

20 (G)Случайно в Галгал се намираше също и един недостоен човек на име Савей, син на Бихри от Вениаминовото племе. Той затръби с тръба и каза: „За нас няма дял заедно с Давид и няма за нас наследство с Йесеевия син. Израилтяни, всички в шатрите!“ Тогава всички израилтяни се отделиха от Давид и последваха Савей, син на Бихри, а юдеите останаха на страната на своя цар – от Йордан до Йерусалим. (H)Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.

(I)След това Давид каза на Амесай: „Събери за три дена юдеите при мене и сам ти се яви тук.“ Амесай отиде да събере юдеите, но закъсня повече от определеното му време. Затова Давид каза на Авеса: „Сега Бихриевият син Савей ще ни причини повече пакости, отколкото Авесалом. Ти вземи служителите на своя господар и го преследвай да не би да си намери укрепени градове, за да се скрие от нас.“ Бойците на Йоав потеглиха от Йерусалим, както и хелетейци, фелетейци и всички храбри воини, за да преследват Бихриевия син Савей. Когато стигнаха до големия камък при Гаваон, срещна ги Амесай. Йоав беше облечен във военното си облекло и беше препасан с меч в ножница, свързана на бедрото му. Йоав попита Амесай: „Здрав ли си, брате мой?“ И Йоав хвана с дясната си ръка брадата на Амесай, за да го целуне. 10 (J)Но Амесай не се предпази от меча, който беше в ръката на Йоав. С него Йоав го прободе в корема така, че вътрешностите му се изсипаха на земята, и без да го удари втори път, той умря.

Йоав и брат му Авеса тръгнаха да преследват Бихриевия син Савей. 11 А един от младите воини на Йоав застана при Амесай и каза: „Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав!“ 12 А Амесай лежеше насред пътя, овалян в кръвта си. Тогава този човек, като видя, че всички мъже се спираха, премести Амесай от пътя в една нива в полето и хвърли върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше. 13 След като той бе преместен от пътя, целият израилски народ тръгна след Йоав, за да преследват Бихриевия син Савей.

Йоан 21

Явяване на възкръсналия Иисус Христос при Тивериадското езеро

21 След това Иисус се яви пак на учениците Си при Тивериадското езеро. А се яви така. (A)Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, също Натанаил от Кана Галилейска и Зеведеевите синове, както и други двама от учениците Му. (B)Симон Петър им каза: „Отивам да ловя риба.“ Те му отговориха: „Ще дойдем и ние с тебе.“ Излязоха веднага и се качиха на лодката, но нищо не уловиха през онази нощ. (C)А когато вече се разсъмна, Иисус застана на брега. Но учениците не разбраха, че е Иисус. (D)Иисус извика към тях: „Момчета, имате ли нещо за ядене?“ Те Му отговориха: „Не.“ А Той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще сполучите.“ Те хвърлиха мрежата и не можаха вече да я измъкнат заради многото риба. (E)Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петър: „Господ е.“ А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха – защото беше гол – и се хвърли в морето. А другите ученици преплаваха с лодката – защото не бяха далече от сушата, на около двеста лакти, като влачеха мрежата с рибата. А когато излязоха на сушата, видяха там жарава с риба на нея и хляб. 10 Иисус им каза: „Донесете от рибите, които сега уловихте.“ 11 Тогава Симон Петър отиде и извлече на сушата мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три. И макар да имаше толкова риба, мрежата не се прокъса. 12 Иисус им каза: „Елате, яжте.“ Но никой от учениците не смееше да Го попита: „Кой си Ти?“, понеже знаеха, че е Господ. 13 (F)Иисус Дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата. 14 (G)Това беше вече третото явяване на Иисус пред Неговите ученици след възкресението Му от мъртвите.

Иисус Христос и апостол Петър

15 (H)След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона[a], обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“ 16 Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“ 17 (I)Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце. 18 Истината, истината ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си искаше. А когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опаше и ще те поведе там, където не искаш.“ 19 (J)А това Той каза, за да посочи с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. След тези думи му каза: „Следвай Ме!“

20 (K)А Петър се обърна и видя, че след Него върви ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята беше седнал близо до Иисус и беше запитал: „Господи, кой ще Те предаде?“ 21 Когато Петър го видя, попита Иисус: „Господи, а какво ще стане с този?“ 22 Иисус му отговори: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти Ме следвай.“ 23 Така се разнесе тази мълва между братята[b], че този ученик няма да умре. Но Иисус не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга?“

Истинността на това Евангелие

24 (L)Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа. И ние знаем, че свидетелството му е истинно. 25 Има още много други дела, които Иисус извърши. И ако те биха били описани едно по едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Псалми 120

Молитва за помощ

120 Поклонническа песен.

Изпаднал в беда, викнах към Господа
и Той ме послуша.
(A)„Господи, спаси живота ми от лъжци,
от лукав език.“
Човече, какво ще ти даде и какво ще ти прибави
лукавият език? –
Изострени стрели на воин
с нажежени въглени от хвойна.
Горко ми, че съм като изгнаник в Мосох,
като живеещ сред шатрите на Кидар.
Дълго живях
с противниците на мира.
Аз съм за мир; но когато заговоря,
те са за война.

Притчи 16:16-17

16 (A)Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро.

17 Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си[a].