The Daily Audio Bible

18 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници. ^2 (A)Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“ ³ Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“ ⁴ Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.

Смъртта на Авесалом

⁵ Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом. ⁶ И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора. ⁷ Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души. ⁸ Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.

⁹ И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга. ¹⁰ Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“ ¹¹ Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“ ^12 (B)А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: ‘Пощадете заради мене младия мъж.’ ¹³ А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“ ¹⁴ Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба. ¹⁵ Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.

¹⁶ След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой. ¹⁷ Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си. ¹⁸ Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.

¹⁹ След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“ ²⁰ Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“ ²¹ Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо. ²² Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“ ²³ Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.

²⁴ В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам. ²⁵ Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше. ²⁶ Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“ ^27 (C)Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“

²⁸ Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“ ²⁹ След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“ ³⁰ Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана.

³¹ Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“ ³² Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“ 19 ^1 [a] Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“

Давид оплаква сина си Авесалом

² След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“ ³ И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си. ⁴ Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка. ⁵ А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ ⁶ А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си. ⁷ Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели. ⁸ Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“ ⁹ Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.

Завръщане на Давид в Йерусалим

¹⁰ Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом.

Възкресението на Иисус Христос

20 ^(A)(B)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. ² Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“ ³ Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба. ⁴ Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба. ^5 (C)И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба. ⁶ След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали. ⁷ А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място. ⁸ Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва. ⁹ Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. ¹⁰ Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.

Явяване на възкръсналия Иисус на Мария Магдалина

¹¹ А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба ^12 (D)и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус. ¹³ Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“ ^14 (E)След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус. ¹⁵ Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“ ^16 (F)Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“. ¹⁷ Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“ ¹⁸ Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

^19 (G)(H)А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ ^20 (I)След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. ^21 (J)А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ ^22 (K)Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. ^23 (L)На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“

Иисус Христос и Тома

^24 (M)А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. ^25 (N)Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“ ²⁶ След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“ ^27 (O)После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“ ²⁸ Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“ ²⁹ Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“

Целта на това Евангелие

³⁰ Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга. ^31 (P)А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него^[a].

Реш

Син

Тав

^14 (A)(B)Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири.

¹⁵ Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд.