The Daily Audio Bible

Пророк Елисей и арамейската армия

6 Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас. ² Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“ ³ Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“ ⁴ Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета. ⁵ Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ ⁶ Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува. ⁷ Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.

⁸ Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“ ⁹ Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“ ¹⁰ И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.

¹¹ И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“ ¹² Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“ ¹³ И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан. ¹⁴ Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.

¹⁵ На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ ^16 (A)Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ ¹⁷ И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей. ¹⁸ Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей. ¹⁹ Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.

²⁰ Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария. ²¹ Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“ ²² Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“ ²³ Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.

Обсадата на Самария и чудното избавление

²⁴ По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария. ²⁵ През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро. ²⁶ Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“ ²⁷ Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“ ^28 (B)Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: ‘Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.’ ²⁹ Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: ‘Дай своя син, за да го изядем.’ Но тя скри сина си.“ ^30 (C)Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си. ³¹ Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“

³² А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“ ³³ Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“

7 Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик – една сикла.“ ^2 (D)Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“

^3 (E)При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта? ⁴ Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“ ⁵ И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого. ⁶ Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“ ⁷ Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи. ⁸ Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият. ⁹ И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“ ¹⁰ Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“ ¹¹ Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.

¹² Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: ‘Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града’.“ ¹³ Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града – ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши – да изпратим и да видим.“ ¹⁴ И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“ ¹⁵ Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.

¹⁶ Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик – за една сикла, според словото на Господа. ¹⁷ И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него. ¹⁸ Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“ ¹⁹ Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“ ²⁰ И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.

Начало на второто пътешествие

^36 (A)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ ^37 (B)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. ^38 (C)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. ³⁹ Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. ^40 (D)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. ^41 (E)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.

Апостол Павел взима Тимотей за спътник

16 ^(F)Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. ² Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. ³ Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. ^4 (G)И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. ^5 (H)Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.

Апостол Павел отива в Европа

⁶ След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. ⁷ Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът^[a] не ги пусна. ⁸ И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.

⁹ През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ ¹⁰ Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.

Проповед във Филипи

¹¹ И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол^[b], ¹² а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. ¹³ А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.

¹⁴ Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. ¹⁵ Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.

Молитва за помощ в изпитанията

142 ^(A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.

^24 (A)Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята.

^25 (B)Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила.