The Daily Audio Bible

Божието обещание към Соломон

9 ^(A)След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи, ² Господ се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон. ³ И Господ му каза: „Чух молитвата и молбата ти, с които ти се молеше пред Мене^[a]. Осветих този храм, който ти изгради, за да пребивава там името Ми за вечни времена и ще пребъдват там очите Ми и сърцето Ми през всички дни. ⁴ А пък ти, ако желаеш да вървиш пред Моето лице, както е ходил твоят баща Давид, с чисто сърце и в правота, вършейки всичко, което ти заповядах, и ако спазваш Моите наредби и заповедите Ми, ^5 (B)тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: ‘Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.’ ^6 (C)Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте, ^7 (D)ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи. ^8 (E)(F)И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: ‘Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?’ ⁹ И ще кажат: ‘Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие’.“

Управлението на Соломон

^10 (G)След като изминаха двадесет години, в които Соломон построи двата дома – Господния храм и царския дворец, – ^11 (H)за които тирският цар Хирам доставяше на Соломон кедров и кипарисов материал и злато, колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя. ¹² Когато Хирам дойде от Тир да огледа градовете, които Соломон му даде, и те не му се понравиха, ¹³ тогава той каза: „Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой?“ И ги нарече земя Кавул, както се казват и до днес. ¹⁴ А Хирам бе изпратил на царя сто и двадесет таланта злато.

¹⁵ Поради тази причина излезе наредбата за повинността, която цар Соломон наложи, за да построи Господния храм, своя дворец, Мило, Йерусалимските стени, Хацор, Мегидон и Гезер. ^16 (I)Фараонът, египетският цар, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, а ханаанците, които живееха в града, беше избил и го беше дал като зестра на дъщеря си, Соломоновата жена. ¹⁷ Тогава Соломон съгради Гезер и Долни Веторон, ¹⁸ Ваалат, Тадмор в степта, ¹⁹ всичките градове за припаси, които Соломон имаше, градовете за колесниците, градовете за конницата и всичко, което Соломон поиска да изгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на владението си. ²⁰ Всичките хора, останали от аморейците, хетейците, ферезейците^[b], евейците, йевусейците^[c], които не бяха от Израилевите синове, ²¹ от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес. ²² Но никого от израилтяните Соломон не постави на принудителна работа. Те бяха негови войници, служители, велможи, военачалници и водачи на неговите колесници и на неговите конници. ²³ Главните надзорници над Соломоновите работи пък, които разпореждаха над народа, който извършваше тази работа, бяха петстотин и петдесет. ^24 (J)А дъщерята на фараона отиде от Давидовия град в дома, който Соломон построи за нея. След това той изгради Мило.

^25 (K)Соломон принасяше три пъти в годината всеизгаряния и мирни жертви върху жертвеника, който той изгради за Господа, и принасяше кадива върху жертвеника, който беше пред Господа в светилището, след като завърши изграждането на храма.

^26 (L)Цар Соломон направи и кораби в Ецион-Гевер, близо до Елат, на брега на Червено море, в едомската страна. ²⁷ Хирам изпрати за тези кораби свои служители, опитни мореплаватели, заедно със Соломоновите служители. ²⁸ И те отидоха в Офир, откъдето придобиха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

Савската царица

10 ^(M)(N)Савската царица, като чу за славата на Соломон в името на Господа, дойде да го подложи на изпитание с трудни въпроси. ² Тя пристигна в Йерусалим с много голямо богатство: камили, натоварени с благоухания, с твърде много злато и скъпоценни камъни. Тя дойде при Соломон и разговаря с него за всичко, което ѝ беше на сърцето. ³ Соломон ѝ обясни всички нейни въпроси и нямаше нищо непознато за царя, което да не ѝ обясни. ⁴ Когато Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и двореца, който беше построил, ⁵ и ястията на трапезата му, и жилището на служителите му, и държането на служителите, и облеклото им, и виночерпците, и всеизгарянията, които той принасяше в храма, тя се удиви. ⁶ И каза на царя: „Истина е, което чух в моята страна за твоите дела и за мъдростта ти. ⁷ Но докато не дойдох и не видях с очите си, аз не вярвах на казаното. А ето че и половината не ми е било казано; ти имаш повече мъдрост и богатство, отколкото съм слушала. ⁸ Блажени са твоите хора, блажени са твоите служители, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти. ⁹ Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Господ е възлюбил Израил за вечни времена, затова те е поставил за цар, за да раздаваш съд и правосъдие.“ ¹⁰ Тогава тя даде на царя сто и двадесет таланта злато от Офир, твърде много ароматни растения и скъпоценни камъни. Нямаше вече такова изобилие от аромати, каквото Савската царица даде на Соломон.

¹¹ И Хирамовите кораби, които носеха злато от Офир, докараха голямо множество сандалово дърво и скъпоценни камъни. ¹² Царят направи от това дърво перила в Господния храм и в царския дворец, също и арфи и псалтири за певците. Такова сандалово дърво не беше донасяно и не беше виждано до този ден. ¹³ А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела, без да се брои онова, което цар Соломон ѝ подари лично. И тя се върна със служителите си в своята страна – тя и всичките ѝ служители.

Соломоновото богатство

^14 (O)(P)Златото, което Соломон придобиваше всяка година, тежеше шестстотин шестдесет и шест таланта ¹⁵ освен онова, което се получаваше от разните продавачи на стока, от търговците, които внасяха стока, от всички арабски царе и от областните управители. ¹⁶ И цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато – за всеки щит бяха изразходвани по шестстотин сикли злато, ^17 (Q)и триста малки щита от ковано злато – за един щит бяха изразходвани по три мини злато. Тогава царят ги постави в двореца, наречен Ливанска гора. ¹⁸ Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато. ¹⁹ Престолът имаше шест стъпала, а отзад горната част на престола беше закръглена и имаше облегалки от двете страни на седалището, а до облегалките бяха поставени два лъва; ²⁰ и върху шестте стъпала бяха поставени дванадесет лъва от двете страни. Подобно нещо не е имало в никое царство. ²¹ И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всичките съдове в двореца Ливанска гора бяха от чисто злато – нищо нямаше от сребро, тъй като в дните на Соломон среброто се смяташе за нищо, ²² защото царят имаше таршишки презморски кораби заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години таршишките кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²³ Така цар Соломон надминаваше всички царе по земята по богатство и мъдрост. ²⁴ И всички царе по земята търсеха Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му. ²⁵ Всяка година всеки от тях му поднасяше съответен дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжие и благоухания, коне и мулета.

^26 (R)(S)Соломон събра колесници и конници – имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим^[d]. ^27 (T)И царят направи^[e] среброто в Йерусалим равноценно с обикновените камъни, а кедрите поради тяхното множество – равноценни със смоковниците по Шефела. ²⁸ От Египет и Кува докарваха конете за цар Соломон. Царските търговци ги купуваха от Кува на стада. ²⁹ Една колесница, купена и изнесена от Египет, струваше шестстотин сикли сребро, а всеки кон – сто и петдесет. По същия начин те лично изнасяха за всичките хетейски и арамейски царе.

¹⁴ Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. ^15 (A)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, ¹⁶ защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. ^17 (B)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. ¹⁸ А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари ¹⁹ и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ ²⁰ Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. ²¹ Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. ²² Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога^[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. ²³ Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ ²⁴ А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ ²⁵ Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.

Филип и етиопецът

²⁶ А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ ²⁷ Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, ²⁸ сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. ²⁹ Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ ³⁰ Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ ³¹ Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. ^32 (C)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. ³³ При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“

³⁴ Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ ³⁵ Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. ³⁶ Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ ³⁷ А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“^{[b] 38} И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. ^39 (D)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел^[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. ^40 (E)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

Молба за прошка и изкупление

130 ^(A)Поклонническа песен.

² Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му.

^3 (A)Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата.