The Daily Audio Bible

²⁰ А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда^[a].

²¹ След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. ²² Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: ²³ „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: ²⁴ ‘Така казва Господ: «Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене»’.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.

²⁵ А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. ²⁶ Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, ²⁷ защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ ^{28 (A)(B)(C)}И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза^[b]: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ ²⁹ И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. ³⁰ Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. ³¹ Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. ³² Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. ³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.

Божият човек и непослушанието му към Бога

13 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. ^2 (D)И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“ ³ И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ ⁴ Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. ⁵ Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. ⁶ Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. ⁷ Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ ⁸ Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, ⁹ защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“ ¹⁰ Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. ¹² Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. ¹³ И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, ¹⁴ и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ ¹⁵ Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ ¹⁶ А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, ¹⁷ защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“ ¹⁸ А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше. ¹⁹ Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

²⁰ А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, ²¹ и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, ²² но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“ ²³ След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, ²⁴ и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. ²⁵ И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

²⁶ Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ ²⁷ Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. ²⁸ Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. ²⁹ Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. ^30 (E)И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ ³¹ След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, ³² защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

³³ Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. ³⁴ И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

Савел в Йерусалим

^26 (A)Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. ²⁷ Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. ²⁸ И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. ²⁹ Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. ^30 (B)Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.

^31 (C)А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.

Излекуване на Еней

³² Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. ³³ Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. ³⁴ Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. ³⁵ Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

Възкресяване на Тавита

³⁶ В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. ³⁷ Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. ³⁸ Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. ³⁹ Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. ^40 (D)А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. ⁴¹ Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. ⁴² Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. ⁴³ А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.

⁶ Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи^[a].