Bible in 90 Days
20 (A)Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 (B)така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог
22 (C)и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.
Яков в дома на Лаван
29 (D)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 (E)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 (F)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 (G)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 (H)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 (I)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 (J)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 (K)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 (L)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 (M)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 (N)След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 (O)И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 (P)Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (Q)И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.
Потомството на Яков
31 (R)А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.
32 (S)И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[a], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[b].
34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[c].
35 (T)И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[d]. И престана да ражда.
30 (U)А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.
2 (V)А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 (W)А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.
4 (X)И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачена и роди син на Яков.
6 (Y)Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан[e].
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.
8 (Z)Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим[f].
9 (AA)Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад[g].
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 (AB)Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир[h].
14 (AC)А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 (AD)А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.
18 Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар[i].
19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.
20 (AE)Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон[j].
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина[k].
22 (AF)След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.
23 (AG)Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.
24 (AH)И го наименува Йосиф[l], като казваше: Господ да ми прибави и друг син.
Забогатяването на Яков
25 (AI)А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 (AJ)Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 (AK)А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 (AL)Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29 (AM)А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30 (AN)Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.
31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 (AO)ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.
33 (AP)И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене – всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.
34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.
35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,
36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 (AQ)Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.
41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 (AR)Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Яков бяга от Лаван
31 (AS)А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2 (AT)И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.
3 (AU)А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5 (AV)и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6 (AW)А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7 (AX)Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8 (AY)Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 (AZ)Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.
10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.
11 (BA)И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.
12 (BB)Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13 (BC)Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.
14 (BD)Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 (BE)Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
19 (BF)А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.
21 (BG)Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[m] и се отправи към хълмистата страна на Галаад.
Лаван преследва Яков
22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.
23 (BH)Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни[n] и го стигна на Галаадската поляна.
24 (BI)Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26 (BJ)Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?
27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 (BK)нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.
29 (BL)Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
30 (BM)И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.
32 (BN)В когото намериш боговете[o] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).
33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.
35 (BO)И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.
39 (BP)Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.
40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 (BQ)Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 (BR)Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.
43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?
44 (BS)Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 (BT)Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута[p], а Яков я нарече Галаад[q].
48 (BU)И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад
49 (BV)и Масфа[r], защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.
53 (BW)Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
55 (BX)На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.
Яков се подготвя да срещне Исав
32 (BY)Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 (BZ)А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим[s].
3 (CA)И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;
4 (CB)и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;
5 (CC)придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 (CD)А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 (CE)А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:
8 Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 (CF)Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,
10 (CG)не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини[t].
11 (CH)Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.
12 (CI)А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 (CJ)Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?
18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.
19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;
20 (CK)и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.
23 (CL)Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 (CM)А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 (CN)който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
26 (CO)Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 (CP)А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[u], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 (CQ)А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
30 (CR)И Яков нарече мястото Фануил[v], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Среща на Яков с Исав
33 (CS)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 (CT)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 (CU)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 (CV)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 (CW)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 (CX)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 (CY)Приеми, моля, подаръка ми[w], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 (CZ)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 (DA)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 (DB)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[x].
18 (DC)И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (DD)И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.
20 (DE)Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[y].
Отмъщението на Якововите синове
34 (DF)А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 (DG)А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 (DH)Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 (DI)А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 (DJ)А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 (DK)Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 (DL)Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 (DM)А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 (DN)Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 (DO)Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 (DP)Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 (DQ)А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 (DR)Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен[z] между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
Бог благославя Яков във Ветил
35 (DS)След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.
2 (DT)Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 (DU)и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4 (DV)И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.
5 (DW)След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове.
6 (DX)И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него.
7 (DY)И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[aa], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог.
8 (DZ)По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[ab].
9 (EA)И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови.
10 (EB)Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил.
11 (EC)Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти;
12 (ED)и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 (EE)Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори.
14 (EF)И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 (EG)Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 (EH)А като се мъчеше да роди, бабата ѝ каза: Не бой се, защото имаш още един син.
18 А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[ac], а баща му го наименува Вениамин[ad].
19 (EI)Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
20 (EJ)И над гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил.
21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 (EK)И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души;
23 (EL)синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон;
24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
Смърт и погребение на Исаак
27 (EM)После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели.
28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29 (EN)И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
Родословие на Исав
36 (EO)Ето родословието на Исав, който е Едом.
2 (EP)Исав си взе жени от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хета Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внучка на евееца Севегон;
3 (EQ)и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиот.
4 (ER)Ада роди на Исав Елифаз; Васемата роди Рагуил.
5 А Оливема роди Еус, Йеглом и Корей. Тези са синовете на Исав, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всички хора от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, и отиде в една земя, далеч от брат си Яков.
7 (ES)Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно; земята, където престояваха, не можеше да ги побере поради добитъка им.
8 (ET)И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.
9 Ето родословието на Исав, праотец на едомците в Сиирската поляна;
10 (EU)ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.
11 А синовете на Елифаз бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.
12 (EV)А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз и роди на Елифаз Амалик; тези са синовете от Исавовата жена Ада.
13 И ето синовете на Рагуил: Нахат, Зар, Сам и Миз; тези са синовете на Исавовата жена Васемата.
14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внучка, Исавовата жена: тя роди на Исав Еус, Еглом и Корей.
15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,
16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тези са главатарите, произлезли от Елифаз в Едомската земя; тези са синовете от Ада.
17 И ето синовете на Исавовия син Рагуил: главатар Нахат, главатар Зар, главатар Сам, главатар Миз; тези са главатарите, произлезли от Рагуил в Едомската земя; тези са синовете от Исавовата жена Васемата.
18 А ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тези са главатарите, произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.
19 Тези са синовете на Исав, който е Едом, и тези са главатарите им.
20 (EW)Ето синовете на корееца Сиир, които живееха в онази земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,
21 Дисон, Асар и Дисан; тези са главатарите, произлезли от хорейците, Сиировите деца, в Едомската земя.
22 А синовете на Лотан бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.
23 А ето синовете на Совал: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.
24 И ето синовете на Севегон: Ая и Ана; Ана е този, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегон.
25 И ето Анаевите деца: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.
26 И ето синовете на Дисон: Амадан, Асван, Итран и Харан.
27 Ето синовете на Асар: Валаан, Заван и Акан.
28 Ето синовете на Дисан: Уз и Аран.
29 Ето главатарите, произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана,
30 главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тези са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.
31 (EX)Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.
32 Царува в Едом Вела, син на Веор; а името на града му беше Денава.
33 Като умря Вела, вместо него се възцари Йовав, син на Зара от Восора.
34 Като умря Йовав, вместо него се възцари Хусам, от земята на теманците.
35 Като умря Хусам, вместо него се възцари Адад, син на Вадад, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.
36 Като умря Адад, вместо него се възцари Самла от Марсека.
37 Като умря Самла, вместо него се възцари Саул от Роовот, който е при Ефрат.
38 Като умря Саул, вместо него се възцари Вааланан, син на Аховора.
39 (EY)Като умря Вааланан, Аховоровият син, вместо него се възцари Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метред, Мезаавова внучка.
40 (EZ)Ето имената на произлезлите от Исав първенци според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,
41 главатар Оливем, главатар Ила, главатар Финон,
42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,
43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тези са Едомските първенци според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.
ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ
Сънят на Йосиф и омразата на братята му
37 (FA)А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.
2 (FB)Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 (FC)А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4 (FD)Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:
7 (FE)Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9 (FF)А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 (FG)Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 (FH)И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.
Йосиф продаден от братята си
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.
14 (FI)И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?
16 (FJ)А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.
17 (FK)И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18 (FL)А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20 (FM)Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 (FN)Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.
22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 (FO)После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 (FP)Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27 (FQ)Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 (FR)Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.
29 (FS)А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 (FT)Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?
31 (FU)Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 (FV)И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 (FW)И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 (FX)Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 (FY)А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.
Грехът на Юда и Тамар
38 (FZ)По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира.
2 (GA)Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 (GB)И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.
4 (GC)И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан.
5 (GD)Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
6 (GE)След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар.
7 (GF)А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
8 (GG)Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си.
9 (GH)Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си.
10 (GI)А това, което правеше, беше зло пред Господа; затова Той и него уби.
11 (GJ)Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 (GK)След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна.
13 И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14 (GL)Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16 И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17 (GM)А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18 (GN)Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него.
19 (GO)После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.
22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.
23 Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 (GP)Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори.
25 (GQ)А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата.
26 (GR)Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.
28 Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв.
29 (GS)А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес[ae].
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Йосиф като роб в Египет
39 (GT)А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
2 (GU)И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.
3 (GV)След като господарят му видя, че Господ беше с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4 (GW)Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
5 (GX)И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.
6 (GY)А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.
7 (GZ)И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.
8 Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;
9 (HA)в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,
12 (HB)тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,
14 тя извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.
16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17 (HC)И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;
18 но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.
19 (HD)Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.
20 (HE)И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.
Йосиф в затвора
21 (HF)Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.
22 (HG)Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.
23 (HH)Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.
40 (HI)След това виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар.
2 (HJ)И фараонът, като се разгневи на двамата си придворни – началника на виночерпците и началника на хлебарите,
3 (HK)ги сложи под стража в дома на началника на телохранителите, в тъмница, в мястото, където Йосиф беше затворен.
4 А началникът на телохранителите постави при тях Йосиф и той им слугуваше, и те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът, и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки, според както щеше да се тълкува съновидението му.
6 Йосиф, като влезе при тях на сутринта и видя, че бяха смутени,
7 попита фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар: Защо изглеждате така скръбни днес?
8 (HL)А те му отговориха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, като му каза: В съня ми имаше лоза пред мен;
10 и на лозата имаше три пръчки, и се виждаше като че напъпваше и цветовете ѝ цъфтяха, и гроздовете на лозата узряха.
11 А фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във фараоновата чаша и подадох чашата във фараоновата ръка.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.