Bible in 90 Days
Израилското царство при Амрий
21 Тогава Израилевият народ се раздели на две части: половината от народа последваха Тивний, Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрий.
22 Но народът, който последва Амрий, надделя над народа, който последва Тивний, Гинатовия син; и Тивний умря, а се възцари Амрий.
23 В тридесет и първата година на Юдейския цар Аса Амрий се възцари над Израил и царув а̀ дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса,
24 (A)купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро. След това съгради град на хълма и го нарече Самария – по името на Семера, притежателя на хълма.
25 (B)Амрий вършѝ зло пред Господа, даже извърши повече злини от всички, които бяха преди него,
26 (C)защото ходеше във всичките пътища на Еровоам, Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израил да греши, за да разгневят Господа, Израилевия Бог, със суетите си.
27 А останалите дела, които Амрий извърши, и юначеството, което показа, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
28 И Амрий заспа с бащите си и беше погребан в Самария; а вместо него се възцари синът му Ахаав.
Израилското царство при Ахаав
29 А в тридесет и осмата година на Юдейския цар Аса над Израил се възцари Ахаав, Амриевият син. И Ахаав, Амриевият син, царува̀ над Израил в Самария двадесет и две години.
30 Но Ахаав, Амриевият син, вършѝ зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него.
31 (D)И като че ли беше малко това, че следваше греховете на Еровоам, Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и да му се покланя.
32 (E)Той издигна жертвеник на Ваал във Вааловото капище, което построи в Самария.
33 (F)Ахаав направи и ашера; така че от всички Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много, за да разгневи Господа, Израилевия Бог.
34 (G)В неговите дни ветилецът Хиил съгради Йерихон; положи основите му със смъртта на първородния си син Авирон и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според словото, което Господ говорѝ чрез Исус, Навиновия син.
Пророк Илия и сушата в Израил
17 (H)А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.
2 И Господнето слово дойде към него и му каза:
3 Тръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.
4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
5 И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
Илия и вдовицата от Сарепта
8 Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:
9 (I)Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.
10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.
11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.
12 А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.
13 Тогава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,
14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.
15 И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.
16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.
17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.
18 (J)Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.
20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?
21 (K)Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!
22 (L)И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.
24 (M)А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
Илия и Вааловите пророци
18 (N)След като измина дълго време, в третата година Господнето слово дойде към Илия и му каза: Иди, представи се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.
2 И така, Илия отиде при Ахаав. А в Самария гладът беше тежък.
3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдий. (А Авдий се боеше много от Господа;
4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдий беше взел сто пророка и ги беше скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)
5 И Ахаав беше казал на Авдий: Обиколи земята, иди към всички водни извори и потоци дано намерим трева, за да запазим живота на конете и мулетата и да не се лишим от животните.
6 И така, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път и Авдий беше отишъл сам по друг път.
7 Докато Авдий пътуваше по пътя, Илия го срещна. И Авдий го позна, падна по лице и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?
8 А той отговори: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.
9 А Авдий запита: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие?
10 Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал хора да те търсят. И когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили там.
11 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.
12 (O)Щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе там, където аз не зная. И когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
13 Не е ли известно на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги храних с хляб и вода?
14 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия; и той ще ме убие!
15 Но Илия отвърна: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа: Днес ще се явя на Ахаав.
16 И така, Авдий отиде да посрещне Ахаав и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
17 (P)А като видя Илия, Ахаав му каза: Ти ли си, смутителю на Израил?
18 (Q)А той отговори: Не аз смущавам Израил, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.
19 (R)Сега пратѝ вестоносци и съберѝ при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
20 (S)И така, Ахаав изпрати вест до всички израилтяни и събра пророците на планината Кармил.
21 (T)Тогава Илия пристъпи към целия народ и се провикна: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него! А народът не му отговори нито дума.
22 (U)Тогава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23 Те нека ни дадат две телета. Нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не слагат отдолу. И аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да сложа отдолу.
24 (V)Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа. И онзи бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И целият народ отговори: Добро е, каквото си предложил.
25 И така, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе първо вие, защото сте мнозина. И призовете името на бога си, обаче не слагайте огън отдолу.
26 (W)И те взеха телето, което им беше дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до обяд, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да им отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
27 А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди.
28 (X)И те викаха силно и се порязваха според обичая си с мечове и ножове, докато от тях бликна кръв.
29 (Y)След като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос. Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да им обърне внимание.
30 (Z)Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се до мен. И целият народ се приближи до него. А той поправи Господния жертвеник, който беше съборен.
31 (AA)Илия взе дванадесет камъка според числото на племената на синовете на Яков, към когото беше дошло Господнето слово, и каза: Израил ще бъде името ти.
32 (AB)С камъните той издигна жертвеник в Господнето име. И около жертвеника направи изкоп, достатъчно голям да побира две сати семе.
33 (AC)И като нареди дърва, насече телето на късове и го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода и ги излейте върху всеизгарянето и дървата.
34 (AD)После каза: Повторете. И повториха изливането. Каза още: Залейте и трети път! И те за трети път заляха.
35 (AE)И водата обикаляше около жертвеника, също и изкопът се напълни с вода.
36 (AF)А в часа на вечерния принос пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил и аз – Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.
37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им назад.
38 (AG)Тогава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която беше в изкопа.
39 (AH)И целият народ, когато видяха това, паднаха по лицата си и казаха: Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог.
40 (AI)А Илия им нареди: Хванете Вааловите пророци. Не оставяйте нито един от тях да избяга. И ги хванаха. Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
41 Тогава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува звук на изобилен дъжд.
42 (AJ)И така, Ахаав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си
43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И слугата отиде, погледна и каза: Не виждам нищо. А Илия каза: Иди пак, и така седем пъти.
44 На седмия път слугата отговори: Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, съобщи на Ахаав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.
45 А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел.
46 (AK)И Господнята ръка беше върху Илия – той стегна кръста си и се затича пред Ахаав до входа на Езраел.
На планината Хорив
19 (AL)Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци.
2 (AM)Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях.
3 А като чу това[a], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там.
4 (AN)А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, Господи. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5 Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.
6 Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.
8 (AO)И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие пътува̀ четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?
10 (AP)А той отговори: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 (AQ)Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението.
12 А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.
13 (AR)Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, към него дойде глас, който каза: Какво правиш тук, Илия?
14 (AS)А той отвърна: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
15 (AT)Но Господ му каза: Иди, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия;
16 (AU)Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб.
17 (AV)И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Ииуй ще убие. А който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.
18 (AW)Оставил съм Си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.
Призоваването на Елисей
19 И така, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; а самият той беше с дванадесетата. Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него.
20 (AX)А той остави воловете, затича се след Илия и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам. А Илия му отговори: Иди, върни се, какво съм ти сторил?
21 (AY)И Елисей се върна, взе двойката волове и ги закла, а с дървените прибори на воловете опече месото им, даде на народа и те ядоха. Тогава стана, последва Илия и му слугуваше.
Война на Ахаав със Сирия
20 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.
2 И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:
3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.
4 А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.
6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.
7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.
8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.
9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.
10 (AZ)Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.
11 Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.
12 (BA)А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.
13 (BB)Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.
14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души.
16 (BC)И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе.
17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.
18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.
19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.
20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
22 (BD)След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.
23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.
25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.
26 (BE)Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил.
27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
28 (BF)Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.
29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.
30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.
31 (BG)Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота.
32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.
33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.
34 (BH)Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.
35 (BI)Тогава един човек от пророческите ученици[b] каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
36 (BJ)Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
37 После той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.
39 (BK)И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
42 (BL)А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.
43 (BM)И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
Лозето на Навутей
21 След тези събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав,
2 (BN)Ахаав каза на Навутей: Дай ми лозето си да го използвам като градина за зеленчук, понеже е близо до къщата ми. Вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 (BO)А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб?
6 А той ѝ отвърна: Понеже говорих на езраелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му каза: Царуваш ли ти наистина над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му.
9 В писмата писа следното: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;
10 (BP)и срещу него поставете двама лоши човека да засвидетелстват против него, като кажат: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха според заповедта, която Езавел им беше пратила, според написаното в писмата, които им беше пратила:
12 (BQ)прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.
13 (BR)А двама лоши човека влязоха и седнаха пред него. Те свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, като казаха: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни. И той умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни, мъртъв е.
15 А Езавел, като чу, че Навутей бил убит с камъни и умрял, каза на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, а е умрял.
16 Ахаав, като чу, че Навутей е умрял, стана и слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.
17 (BS)Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
18 (BT)Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария. Той е в Навутеевото лозе, там слезе, за да го присвои.
19 (BU)И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли? Да му говориш още: Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.
20 (BV)Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враг мой? А той отговори: Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред Господа.
21 (BW)Ето, Господ казва: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния[c] в Израил;
22 (BX)и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи, като направи Израил да съгреши.
23 (BY)Също Господ говорѝ и за Езавел, като каза: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
24 (BZ)Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
25 (CA)(Никой наистина не беше подобен на Ахаав, който се предаде да върши зло пред Господа, както го подбуждаше жена му Езавел,
26 (CB)и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните.)
27 (CC)А Ахаав, като чу тези думи, раздра дрехите си, сложи вретище на тялото си, постеше и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
29 (CD)Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни. В дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав
22 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 (CE)А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 (CF)Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 (CG)Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.
6 (CH)Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
7 (CI)Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.
9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.
10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.
11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.
12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.
14 (CJ)А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.
15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!
17 (CK)Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?
19 (CL)А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.
20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.
21 После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.
22 (CM)Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!
23 (CN)И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.
24 (CO)Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?
25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.
27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[d], докато си дойда с мир.
28 (CP)А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.
29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 (CQ)Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.
31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.
32 (CR)А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.
33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.
37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.
38 (CS)И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.
39 (CT)А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41 (CU)А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43 (CV)Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
44 (CW)И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.
45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
46 (CX)Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.
47 (CY)По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.
48 (CZ)Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.
49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.
50 (DA)И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.
Възцаряване на Охозия в Израил
51 (DB)Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израил.
52 (DC)Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши;
53 (DD)защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (DE)След смъртта на Ахаав Моав въстана против Израил.
2 (DF)Охозия падна през решетката на своята горна стая, която беше в Самария, и се разболя; и прати хора, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.
3 Но ангел Господен нареди на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-Зевув?
4 Сега така казва Господ: Няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.
5 След като пратениците се върнаха при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте?
6 Те му отговориха: Един човек излезе да ни посрещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
7 Царят ги попита: Как изглеждаше човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тези думи?
8 (DG)И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той каза: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при Илия, който седеше на върха на хълма, и му каза: Божий човече, царят казва: Слез.
10 (DH)А Илия отговори на петдесетника: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте ти войници. Тогава слезе огън от небето и изгори него и петдесетте му войници.
11 Царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия им отговори: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте войници. И Божият огън слезе от небето и изгори него и петдесетте му войници.
13 (DI)Царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. А третият петдесетник, като се изкачи, дойде и коленичи пред Илия, и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти.
15 Тогава ангел Господен каза на Илия: Слез с него; не бой се от него. И така, Илия стана и слезе с него при царя.
16 И му каза: Така казва Господ: Понеже си пратил хора да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допитваш до Неговото слово, затова няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
17 И така, царят умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдейския цар Йорам, Йосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 А останалите дела, които Охозия извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
Възнасяне на Илия на небето
2 (DJ)По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал.
2 (DK)Илия каза на Елисей: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
3 И пророческите ученици[e], които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб[f]? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
4 Тогава Илия му каза: Елисей, остани тук, моля, защото Господ ме прати в Йерихон. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. Така дойдоха в Йерихон.
5 И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
6 Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, отидоха и двамата.
7 Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан.
8 (DL)И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.
11 (DM)И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12 (DN)А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
Начало на служението на пророк Елисей
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.
14 (DO)Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
15 (DP)А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
16 (DQ)Тогава му казаха: Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А Елисей отговори: Не отивайте.
17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, каза: Отидете. И така, отидоха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.
18 Когато се върнаха при него (защото той беше останал в Йерихон), им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
19 Тогава гражданите казаха на Елисей: Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
20 А той отговори: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
21 (DR)Тогава Елисей слезе при извора на водата и хвърли солта в него, като каза: Така казва Господ: Изцерих тази вода; няма да има вече от нея нито смърт, нито безплодие.
22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей изговори.
23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И от дъбравата излязоха две мечки и разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25 Оттам Елисей отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
Царуване на Йорам в Израил – поход срещу Моав
3 (DS)А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува̀ дванадесет години.
2 (DT)Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.
3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.
4 (DU)А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.
5 (DV)Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар.
6 Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.
7 (DW)И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
8 Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.
9 И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
10 Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
11 (DX)А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 (DY)Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.
13 (DZ)А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.
14 (EA)А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.
15 (EB)А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.
16 (EC)И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;
17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;
19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.
20 (ED)На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.
21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.
22 След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:
23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!
24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.
25 (EE)Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.
26 Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.
27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
Пророк Елисей и чудото с маслото на вдовицата
4 (EF)А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.
2 Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.
3 (EG)Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.
4 После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.
5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Елисей възкресява сина на сунамката
8 (EH)Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.
9 После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
10 Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.
11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,
12 каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.
13 Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.
14 Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.
15 Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.
16 (EI)Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.
19 То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.
20 Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.
21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.
23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.
25 (EJ)И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!
26 Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.
28 (EK)Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?
29 (EL)Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 (EM)А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.
31 (EN)А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.
32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.
33 (EO)Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.
34 (EP)Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.
35 (EQ)После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.
37 (ER)И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.