Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Библия, ревизирано издание (BPB)
Version
Битие 40:12-50:26

12 (A)Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

13 (B)След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

14 (C)Но си спомни за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, над мен и продумай на фараона за мен, и ме избави от този дом.

15 (D)Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.

16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, каза на Йосиф: И аз сънувах: Три кошници с бял хляб бяха на главата ми;

17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

18 (E)А Йосиф отговори: Ето значението му: трите кошници са три дни.

19 (F)След три дни фараонът ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

20 (G)След три дни на рождения си ден фараонът направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си.

21 (H)Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във фараоновата ръка;

22 (I)а началника на хлебарите обеси, според както Йосиф беше изтълкувал сънищата им.

23 (J)А началникът на виночерпците не си спомни за Йосиф, а го забрави.

Йосиф разтълкува съня на фараона

41 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[a].

И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.

А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.

А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.

(K)На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.

10 (L)Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 (M)И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.

12 (N)А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.

13 (O)И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 (P)Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

15 (Q)И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 (R)А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

17 (S)Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 (T)тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 (U)Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 (V)А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 (W)Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

29 (X)Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 (Y)А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 (Z)А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

34 (AA)Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.

35 (AB)Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36 (AC)И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 (AD)Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.

38 (AE)И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?

39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 (AF)Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 (AG)Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42 (AH)Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.

43 (AI)После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[b], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[c] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 (AJ)Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 (AK)Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.

50 (AL)А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 Йосиф наименува първородния Манасия[d], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 (AM)А втория наименува Ефрем[e], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,

54 (AN)настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.

56 (AO)(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 (AP)И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.

Йосифовите братя отиват за жито в Египет

42 (AQ)А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

(AR)Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

(AS)А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

(AT)И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

(AU)А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

(AV)Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

13 (AW)А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

15 (AX)Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[f], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

17 И ги постави под стража за три дни.

18 (AY)А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[g],

20 (AZ)пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

21 (BA)Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

22 (BB)А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.

Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 (BC)Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

27 (BD)Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

30 (BE)Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща[h]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 (BF)И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

34 (BG)пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

35 (BH)А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

36 (BI)Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 (BJ)Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Отиване в Египет с Вениамин

43 (BK)А гладът се увеличаваше в страната.

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

(BL)А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.

(BM)Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

11 (BN)Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове[i] на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.

12 (BO)Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14 (BP)А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

16 (BQ)А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20 (BR)Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 (BS)а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

24 (BT)И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 (BU)И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 (BV)И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 (BW)А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29 (BX)Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

30 (BY)И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 (BZ)После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

32 (CA)Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

34 (CB)Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

44 После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[j]

и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

(CC)Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

(CD)Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

13 (CE)Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

14 (CF)И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[k]?

16 (CG)Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

17 (CH)Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 (CI)Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

20 (CJ)И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 (CK)А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 (CL)А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 (CM)А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 (CN)Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

28 (CO)и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

29 (CP)и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 (CQ)И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 (CR)Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

33 (CS)И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Йосиф се открива на братята си

45 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.

(CT)Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

(CU)Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

(CV)Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

(CW)И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 (CX)Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.

11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

12 (CY)И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

13 (CZ)И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.

14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.

Покана към Яков за преселване

16 Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.

17 Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 (DA)И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.

19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.

20 При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 (DB)На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.

25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

26 (DC)И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.

27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

28 Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.

Яков се преселва в Египет

46 (DD)И така, Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.

(DE)А Бог говорѝ на Израил в нощно видение, като каза: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

(DF)И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

(DG)Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.

(DH)Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараон беше пратил, за да го возят;

(DI)събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си – цялото си семейство.

(DJ)А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков;

а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;

10 (DK)Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка;

11 (DL)Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;

12 (DM)Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;

13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Йов и Симрон;

14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.

15 Тези са синовете, които Лия роди на Яков в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички – синовете и дъщерите му – бяха тридесет и трима души.

16 (DN)А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;

17 (DO)Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.

18 (DP)Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Яков – шестнадесет души.

19 (DQ)А синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин.

20 (DR)И на Йосиф се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

21 (DS)Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.

22 Тези са Рахилините синове, които се родиха на Яков, всичките – четиринадесет души.

23 (DT)А Данов син: Усим.

24 (DU)Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.

25 (DV)Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков, всичките – седем души.

26 Всички хора, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от чреслата му, всички те бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;

27 (DW)а синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама. Всички от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

Заселване в египетската област Гесен

28 (DX)Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да покаже пътя пред него в Гесен; и така, дойдоха в Гесенската земя.

29 (DY)Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, прегърна го и плака дълго на врата му.

30 (DZ)И Израил каза на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.

31 (EA)А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на фараона и ще му кажа: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мен;

32 а тези хора, понеже са овчари и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко, което имат.

33 (EB)И когато ви повика фараонът и попита: Какво ви е занятието?

34 (EC)Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гесенската земя, защото всички овчари са отвратителни за египтяните.

47 (ED)И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.

(EE)И взе петима от братята си и ги представи на фараона.

(EF)А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.

(EG)Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.

И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;

(EH)Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.

Фараонът каза на Яков: Колко е числото[l] на годините на живота ти?

(EI)А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

10 (EJ)И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

11 (EK)Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

13 (EL)А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.

14 (EM)Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

15 (EN)И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?

16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

22 (EO)Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

25 (EP)А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

26 (EQ)И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.

Последното желание на Яков

27 (ER)И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

29 (ES)А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет,

30 (ET)а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Яков благославя двамата синове на Йосиф

48 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

(EU)Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:

(EV)Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

(EW)И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

(EX)А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).

И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?

(EY)А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 (EZ)А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

11 (FA)И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.

13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.

14 (FB)А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).

15 (FC)И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;

16 (FD)ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.

17 (FE)Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,

18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 (FF)Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

20 (FG)И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия.

21 (FH)След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 (FI)Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

49 (FJ)Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни.

(FK)Съберете се и слушайте, синове Яковови,
и послушайте Израил, баща си.
(FL)Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми,
превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.
(FM)Изврял си като вода; няма да имаш превъзходството,
защото си се качил на леглото на баща си
и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
(FN)Симеон и Левий са братя;
оръдия на насилие са мечовете им.
(FO)В съвета им да не участваш, душо моя[m];
към събранието им да не се присъединиш, славо моя,
защото в гнева си убиха хора
и в упорството си прерязаха жилите на волове.
(FP)Проклет гневът им, защото беше свиреп,
и яростта им, защото беше жестока!
Ще ги разделя в Яков
и ще ги разпръсна в Израил.
(FQ)Юда, тебе ще похвалят братята ти;
ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
синовете на баща ти ще ти се кланят.
(FR)Млад лъв е Юда;
от плячка, сине мой, си се въздигнал;
легнал е и се е разпрострял като лъв
и като лъвица; кой ще го предизвика?
10 (FS)Няма да се отнеме скиптър от Юда,
нито управителен жезъл отсред краката му,
докато дойде Сило[n].
И на него ще се покоряват племената.
11 (FT)Като вързва за лозата оселчето си
и за отбраната лоза жребчето на ослицата си,
ще опере с вино дрехата си
и с кръвта на гроздето облеклото си.
12 (FU)Очите му ще червенеят от вино.
И зъбите му ще белеят от мляко.
13 (FV)Завулон ще обитава край брега на езерото[o]
и ще бъде пристанище на кораби;
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел,
който се е проснал между кошарите.
15 (FW)И като видя, че мястото беше добро за почивка
и че страната беше приятна,
подложи плещите си за товар
и стана слуга подчинен.
16 (FX)Дан ще съди народа си
като едно от Израилевите племена.
17 (FY)Дан ще бъде змия на пътя,
ехидна на пътеката,
която хапе петите на коня,
така че ездачът му пада назад.
18 (FZ)Твоето спасение чаках, Господи.
19 (GA)Гад ще разбият разбойници;
но и той ще разбие петите им.
20 (GB)Хлябът от Асир ще бъде изряден;
и той ще доставя царски сладкиши.
21 (GC)Нефталим е елен пуснат,
който говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата ѝ се простират по стената.
23 (GD)Стрелците го огорчиха
и стреляха по него, и го преследваха;
24 (GE)но лъкът му запази якостта си.
И мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Бог на Яков,
откъдето е пастирът, Израилевият камък,
25 (GF)чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага,
и чрез Всесилния, Който ще те благославя.
С небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу,
с благословения на гърдите и на утробата.
26 (GG)Благословенията на баща ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини.
Те ще бъдат на Йосифовата глава
и на темето на превъзходния между братята си.
27 (GH)Вениамин е вълк грабител;
сутрин ще разкъсва улов,
а вечер ще дели плячката.

28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго благослови според благословението, което му се падаше.

Смърт и погребение на Яков

29 (GI)Още им заръча: Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон.

30 (GJ)В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище.

31 (GK)Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

33 (GL)А когато Яков свърши поръчките към синовете си, сви краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

50 (GM)Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.

(GN)И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,

(GO)като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

(GP)След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:

(GQ)Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.

10 (GR)И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[p] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.

11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[q].

12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;

13 (GS)защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.

14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 (GT)А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.

16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17 (GU)Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

18 (GV)После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

19 (GW)А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?

20 (GX)Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.

21 (GY)И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно.

Смъртта на Йосиф в Египет

22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;

23 (GZ)Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

24 (HA)След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

25 (HB)И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.

26 (HC)И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.