Bible in 90 Days
28 (A)Аод им каза: Вървете след мене, защото Господ ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.
29 Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.
30 (B)Така в онова време Моав беше покорѐн от Израил. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години.
Трети съдия – Самегар
31 (C)След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израил.
Четвърти и пети съдия – Девора и Варак
4 (D)След смъртта на Аод израилтяните пак извършиха зло пред Господа.
2 (E)Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, чийто военачалник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.
3 (F)И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.
4 В това време съдия над Израил беше пророчицата Девора, Лафидотовата жена.
5 (G)Тя живееше под Деворината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните ходеха при нея за съд.
6 (H)Тя прати да повикат Варак, Авиноамовия син, от Кадис Нефталимов и му каза: Не заповяда ли Господ, Израилевият Бог: Иди, оттегли се на хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от Нефталимовите и Завулоновите синове;
7 (I)и Аз ще доведа при тебе, при реката Кисон, Сисара, военачалник на Явиновата войска, с колесниците и множеството му, и ще ти го предам?
8 А Варак ѝ отговори: Ако дойдеш и ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.
9 (J)А тя каза: Непременно ще дойда с тебе; но славата няма да е за тебе в похода, на който отиваш, защото Господ ще предаде Сисара в ръката на жена. И така, Девора отиде с Варак в Кадис.
10 (K)Варак свика Завулоновите и Нефталимовите воини в Кадис и след него тръгнаха десет хиляди мъже. Девора също отиде с него.
11 (L)А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, се беше отделил от кенейците и беше издигнал шатрата си до дъба при Саанаим в близост до Кадис.
12 Известиха на Сисара, че Варак, Авиноамовият син, се е изкачил на хълма Тавор.
13 Затова Сисара свика от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си железни колесници, деветстотин на брой, и цялата войска, която беше с него.
14 (M)Тогава Девора каза на Варак: Върви, защото това е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? Варак слезе от хълма Тавор заедно с десетте хиляди мъже с него.
15 (N)И Господ разгроми Сисара с острието на меча пред Варак, разби всичките му колесници и цялата му войска. Самият Сисара слезе от колесницата си и побегна пеш.
16 А Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна под острието на меча. Нито един не оцеля.
17 Сисара избяга пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер, тъй като имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.
18 Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мене; не бой се. И когато отиде с нея в шатрата, тя го покри с черга.
19 (O)А той я помоли: Дай ми, моля те, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мях с мляко и му даде да пие; и пак го покри.
20 Сисара ѝ каза: Застани при входа на шатъра и ако дойде някой и те попита: Има ли някой тук?, кажи: Няма.
21 (P)Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и чук и като отиде тихо при него, заби кола в слепоочието му, така че колът се заби чак в земята; а той, както беше уморен и спеше дълбоко, умря.
22 И така, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато Варак се отби при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола, забит в слепоочието му.
23 (Q)Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.
24 И ръката на израилтяните постоянно надделяваше над ханаанския цар Явин, докато го унищожиха.
5 (R)В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:
2 (S)Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците,
затова, че народът се предаде доброволно,
хвалете Господа.
3 (T)Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа;
на Господа, Израилевия Бог, ще пея хвала.
4 (U)Господи, когато Ти излезе от Сиир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето поръси,
ей, облаците поръсиха вода.
5 (V)Планините се разтопиха от присъствието Господне,
самият Синай – от присъствието на Господа, Израилевия Бог.
6 (W)В дните на Самегар, сина на Анат,
в дните на Яил пътищата бяха напуснати
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 (X)Престанаха управниците в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 (Y)Избраха си нови богове;
тогава настана бой в портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 (Z)Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!
10 (AA)Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които ходите по път, възвестете това!
11 (AB)Далеч от кипежа на стрелците[a],
на места, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 (AC)Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Варак,
и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
13 (AD)Тогава направи остатък от народа да владее благородните;
Господ ме направи да владея силните.
14 (AE)Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик;
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител.
15 (AF)И първенците на Исахар бяха с Девора,
Исахар още с Варак,
спуснаха се след него в долината.
При потоците на Рувим
велики бяха сърдечните решения.
16 (AG)Защо си седнал между оградите
да слушаш блеенето на[b] стадата?
При потоците на Рувим
големи бяха сърдечните изпитания.
17 (AH)Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайбрежията
и мируваше в заливчетата си.
18 (AI)Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим – по опасните[c] места на полето.
19 (AJ)Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо до водите на Магедон;
пари не взеха.
20 (AK)От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 (AL)Реката Кисон ги завлече,
старата река, реката Кисон,
стъпкала си мощ, душо моя.
22 Тогава се счупиха конските копита
от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.
23 (AM)Кълнете Мироз, каза ангелът Господен,
горчиво кълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа против силните.
24 (AN)Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевер кенееца;
повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 (AO)Вода поиска той; тя му даде мляко,
масло донесе във великолепна чаша.
26 (AP)Ръката си протегна към кола
и десницата си – към работническия чук;
и с чук удари Сисара и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепоочието му.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се;
в краката ѝ се повали, падна;
където се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисаровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 (AQ)Не са ли намерили и не делят ли сега плячка?
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи,
плячка от пъстроцветни везани дрехи,
от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни,
свалени от раменете на пленените.
31 (AR)Така да погинат всички твои врагове, Господи;
а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това на земята цареше мир четиридесет години.
Шести съдия – Гедеон
6 (AS)Израилтяните отново извършиха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.
2 (AT)Мадиам надделя над Израил; и заради мадиамците израилтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията.
3 (AU)След като Израил посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него.
4 (AV)Като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел.
5 (AW)Идваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 (AX)Така Израил изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израилтяните извикаха към Господа.
7 И когато израилтяните извикаха към Него заради мадиамците,
8 Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството;
9 (AY)и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им.
10 (AZ)И ви казах: Аз съм Господ, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми.
11 (BA)Тогава ангел Господен дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 (BB)И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.
13 (BC)А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.
14 (BD)И Господ го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците. Аз те изпращам.
15 (BE)А той Му възрази: О, Господи! С какво ще освободя Израил? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.
16 (BF)Но Господ му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.
17 (BG)Тогава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене.
18 (BH)Моля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш.
19 (BI)Тогава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи.
20 (BJ)И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата[d] излей. И той направи така.
21 (BK)Тогава ангелът Господен протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът Господен си отиде пред очите му.
22 (BL)Гедеон, като видя, че това беше ангел Господен, каза: Горко ми, Господи Йехова! Защото видях ангела Господен лице в лице.
23 (BM)А Господ му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.
24 (BN)И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече Йехова-шалом[e]. Той стои и до днес в Офра Авиезерова.
25 (BO)В същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 После на върха на тази скала издигни жертвеник на Господа, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш.
27 И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както Господ му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта.
28 А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – отсечена, а вторият вол – цял изгорен на издигнатия жертвеник.
29 Те си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.
30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него.
31 А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му.
32 (BP)Затова в същия ден той нарече сина си Йероваал[f], като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му.
33 (BQ)Тогава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел.
34 (BR)А Господният Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 После изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха.
36 И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, според както си казал,
37 (BS)ето, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израил с моята ръка, според както си казал.
38 Така и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода.
39 (BT)Гедеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 И същата нощ Бог направи така – само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
7 (BU)Тогава Йероваал (който е Гедеон) стана рано и заедно с целия народ, който беше с него, разположиха стана си при извора Арод. А станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Мория.
2 (BV)И Господ каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.
3 (BW)И така, сега иди, разгласи на всеослушание пред народа следното: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И от народа се върнаха двадесет и две хиляди души и останаха десет хиляди.
4 Но Господ каза на Гедеон: Хората пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея. За когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с теб; а за когото ти кажа: Този да не идва с тебе, той нека да остане.
5 И Гедеон заведе народа при водата. Господ каза на Гедеон: Всеки, който пие с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, по същия начин отдели и всеки, който коленичи, за да пие.
6 Броят на тези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а останалият народ коленичиха, за да пият вода.
7 (BX)Тогава Господ каза на Гедеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а останалият народ нека си отиде, всеки у дома си.
8 И така, народът взе храна за път и тръбите си; и Гедеон изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под тях в долината.
9 (BY)И същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Ако те е страх да слезеш сам, слез заедно със слугата си Фура в стана
11 (BZ)и ще чуеш какво си говорят; и след това ръцете ти ще укрепнат, за да нападнеш стана. И така, той слезе със слугата си Фура до най-външно разположените воини в стана.
12 (CA)А мадиамците, амаличаните и всички източни жители бяха разпръснати в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безбройни като пясъка край морето.
13 След като Гедеон пристигна в стана, чу как един човек разказваше сън на другаря си: Сънувах един сън и видях пита от ечемичен хляб, която се търкаляше в мадиамския стан. Изтъркаля се до шатъра и го удари, а той падна; и го прекатури, така че шатърът се сгромоляса.
14 Другарят му отговори: Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, Йоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и цялото ни множество.
15 И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, се поклони. И като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото Господ ви предаде мадиамското множество.
16 Гедеон раздели тристата мъже на три дружини и даде тръби на всички също и празни водоноси с факли в тях.
17 И им каза: Гледайте мене. Каквото правя аз, правете и вие същото. Когато стигна до крайните части на стана, каквото направя аз, това направете и вие.
18 Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава засвирете и вие с тръбите от всички страни около стана и извикайте: За Господа и за Гедеон!
19 И така, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, се приближиха до външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които държаха.
20 И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите. Всички държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч Господен и Гедеонов!
21 (CB)Докато всеки стоеше на място около стана, целият стан се разтича, като викаха и бягаха.
22 (CC)Защото, когато израилтяните засвириха с тристата тръби, Господ обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан. И войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.
23 Тогава израилтяните от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.
24 (CD)И Гедеон прати вестоносци по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиам и завземете пред тях бродовете на Йордан до Вет-вара. И така, всички Ефремови синове се събраха и завзеха бродовете на Йордан до Вет-вара.
25 (CE)Хванаха двамата мадиамски началници Орив и Зив – Орив убиха при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам. И донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.
8 (CF)Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.
2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?
3 (CG)Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.
4 Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.
5 (CH)Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 (CI)А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?
7 (CJ)А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.
8 (CK)Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 (CL)А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.
10 (CM)А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.
11 (CN)Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.
12 (CO)А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.
13 След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 (CP)Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?
16 (CQ)И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.
17 (CR)Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 (CS)Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.
19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.
20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21 (CT)Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.
23 (CU)А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.
24 (CV)Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)
25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.
26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.
27 (CW)От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.
28 (CX)Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.
29 Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.
30 (CY)Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.
31 (CZ)Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 (DA)И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.
33 (DB)А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.
34 (DC)И израилтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.
35 (DD)Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил.
Авимелех – син на Гедеон
9 (DE)След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:
2 (DF)Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.
3 (DG)И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.
4 (DH)И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.
5 (DI)И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.
7 (DJ)А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.
8 (DK)Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.
9 (DL)Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.
13 (DM)Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[g] над дърветата?
14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.
15 (DN)А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.
16 (DO)И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?
17 Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.
18 (DP)А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.
19 (DQ)Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!
20 (DR)Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!
21 (DS)Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.
22 И Авимелех управлява Израил три години.
23 (DT)А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,
24 (DU)за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.
25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.
27 (DV)И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.
28 (DW)Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?
29 (DX)Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!
30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.
31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.
32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.
33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.
34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.
36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.
37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.
38 (DY)Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[h]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.
41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.
43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.
44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.
45 (DZ)Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.
46 (EA)А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.
47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.
48 (EB)Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.
49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.
51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,
53 (EC)една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.
54 (ED)Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.
55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.
56 (EE)Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 (EF)Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.
Седми съдия – Тола
10 (EG)А след смъртта на Авимелех се издигна да избави Израил един мъж от Исахаровото племе, на име Тола, син на Фуя, син на Додо. Той живееше в Самир в Ефремовата хълмиста земя.
2 И като беше съдия на Израил двадесет и три години, умря и беше погребан в Самир.
Осми съдия – Яир
3 А след него се издигна галаадецът Яир, който беше съдия на Израил двадесет и две години.
4 (EH)Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови поселища.
5 И Яир умря, и беше погребан в Камон.
Девети съдия – Ефтай
6 (EI)А израилтяните пак вършеха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и изоставиха Господа и не Му се покланяха.
7 (EJ)Затова Господ се разгневи против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и амонците.
8 От този момент те измъчваха и притесняваха израилтяните в продължение на осемнадесет години. Притесняваха всички израилтяни, които бяха отвъд Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
9 Освен това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, Вениамин и Ефремовото племе. Така че Израил се намираше в крайно утеснение.
10 (EK)Тогава израилтяните извикаха към Господа: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.
11 (EL)А Господ каза на израилтяните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
12 (EM)Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, не ви ли избавих Аз от ръцете им?
13 (EN)Въпреки това обаче вие Ме изоставихте и се покланяхте на други богове. Затова няма да ви избавям вече.
14 (EO)Идете, викайте към боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят от утеснението ви.
15 (EP)А израилтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.
16 (EQ)И те премахнаха от себе си чуждите богове и служиха на Господа. И Неговата душа се смили над окаяното състояние на Израил.
17 (ER)Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се и израилтяните и разположиха стан в Масфа.
18 (ES)Народът и галаадските началници си казаха едни на други: Който пръв започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
11 (ET)Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 (EU)Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил.
5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 (EV)А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 (EW)Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 (EX)Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 (EY)Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 (EZ)А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:
15 (FA)Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 (FB)но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 (FC)Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.
18 (FD)Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 (FE)След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.
20 (FF)Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.
21 (FG)Господ, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.
22 (FH)Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.
23 И сега, след като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?
24 (FI)Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.
25 (FJ)И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?
26 (FK)Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 (FL)Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.
29 (FM)Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 (FN)Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 (FO)онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.
32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.
33 (FP)Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.
34 (FQ)Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 (FR)И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.
36 (FS)А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[i] Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 (FT)В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил
40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
12 (FU)Тогава Ефремовите мъже се събраха и като дойдоха до Цафон, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън заедно с теб.
2 А Ефтай им отвърна: Аз и народът ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от тях.
3 (FV)И като видях, че не ме избавихте, изложих на опасност живота си, като отидох сам против амонците. Но Господ ги предаде в ръката ми. Защо сте дошли сега да воювате против мене?
4 (FW)Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже изтребиха Ефремовите потомци, тъй като си казваха: Вие сте отстъпници от Ефрем, а ние, галаадците, сме между Ефрем и Манасия.
5 (FX)Галаадците завзеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските отстъпници казваше: Пуснете ме да премина, галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си?
6 Ако човекът отговореше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го обезглавяваха при бродовете на Йордан. И в онова време загинаха от Ефрем четиридесет и две хиляди души.
7 Ефтай беше съдия над Израил шест години. След това Ефтай, галаадецът, умря и беше погребан в един от галаадските градове.
Десети съдия – Ивцан
8 А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил.
9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи извън своето племе; и взе от друго племе тридесет дъщери за синовете си. Той беше съдия над Израил седем години.
10 И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.
Единадесети съдия – Елон
11 След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съдѝ Израил десет години.
12 И завулонецът Елон умря и беше погребан в Еалон в Завулоновата земя.
Дванадесети съдия – Авдон
13 (FY)А след него Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израил.
14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета. Той беше съдия над Израил осем години.
15 И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря и беше погребан в Пиратон в Ефремовата земя на Амаликското възвишение.
Тринадесети съдия – Самсон
13 (FZ)И израилтяните пак вършеха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
2 (GA)Имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, на име Маное, чиято жена беше бездетна и не раждаше.
3 (GB)Ангел Господен се яви на жената и ѝ каза: Сега си бездетна и не раждаш, но ще заченеш и ще родиш син.
4 (GC)Затова, пази се сега, не пий вино или сикера и не яж нищо нечисто.
5 (GD)Защото ще заченеш и ще родиш син; и бръснач няма да се докосва до главата му, защото още от раждането си детето ще бъде назорей на Бога. Той ще почне да избавя Израил от филистимците.
6 (GE)Тогава жената отиде и каза на мъжа си: Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божия Ангел, страшен и величествен. Аз не го попитах от къде е, нито пък той ми каза името си.
7 Но ми каза: Ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино, нито сикера и не яж нищо нечисто, защото от раждането си до деня на смъртта си детето ще бъде назорей на Бога.
8 Тогава Маное се помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.
9 И Бог послуша Маноевия глас; и ангелът Божий пак дойде при жената, когато беше на нивата. А мъжът ѝ Маное не беше с нея.
10 Жената се завтече и побърза да каже на мъжа си: Яви се онзи човек, който дойде при мене завчера.
11 Тогава Маное последва жена си и като стигна при човека, му каза: Ти ли си онзи човек, който си говорил на тази жена? А той отговори: Аз съм.
12 Маное каза: Когато вече се сбъдне това, което казваш, как трябва да се грижим за детето и какво да прави то?
13 И ангелът Господен отговори на Маное: Жената да се пази от всичко, за което ѝ казах:
14 (GF)да не яде от нищо, което ражда лозата, нито да пие вино или сикера и да не яде нищо нечисто. Всичко, което ѝ заповядах, нека спазва.
15 (GG)Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, остани за малко при нас, нека ти сготвим яре.
16 Но ангелът Господен отговори: Дори и да остана, няма да ям от хляба ти. А ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го на Господа. Маное не разбра, че това беше ангел Господен.
17 Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти казваш?
18 (GH)А ангелът Господен отговори: Защо питаш за името ми, то е тайно.
19 (GI)Тогава Маное взе ярето и хлебната жертва и ги принесе на Господа на камъка. И докато Маное и жена му гледаха, ангелът извърши нещо изумително;
20 (GJ)когато пламъкът от жертвеника се издигаше към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на жертвеника. А Маное и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.
21 (GK)И ангелът Господен стана невидим за Маное и жена му. Тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.
22 (GL)Той каза на жена си: Със сигурност ще умрем, защото видяхме Бога.
23 А жена му отговори: Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебна жертва от нас, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща точно сега.
24 (GM)И жената роди син и го нарече Самсон. Детето порасна и Господ го благослови.
25 И Господният Дух започна да го подготвя в Маханедан, между Сарая и Естаол.
14 (GN)Самсон отиде в Тамнат и там видя една жена от филистимските дъщери.
2 (GO)И отиде и каза на баща си и майка си: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Вземете ми я за жена.
3 (GP)А баща му и майка му отвърнаха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ми род, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? А Самсон каза на баща си: Нея ми вземи, защото тя ми хареса.
4 (GQ)Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа и че той търсеше повод да отмъсти на филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израил.
5 Тогава Самсон отиде с баща си в Тамнат. Като стигнаха в тамнатските лозя, един млад лъв го нападна.
6 (GR)И Господният Дух дойде със сила на него; и Самсон разкъса лъва все едно, че беше яре, и то, без да има нищо в ръцете си; но не каза на баща си и майка си какво беше направил.
7 И отиде и говорѝ с жената; и тя се хареса на Самсон.
8 След няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и видя рояк пчели и мед в трупа на лъва.
9 И като взе от меда, вървеше и ядеше. Когато настигна баща си и майка си, даде и на тях да ядат; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.
10 Баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха младоженците.
11 И филистимците, като го видяха, доведоха тридесет приятели, за да бъдат с него.
12 (GS)Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението и да намерите правилния отговор, тогава ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна.
13 Обаче ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му отговориха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 А той им каза:
От ядещия излезе ястие
и от силния излезе сладост.
Но до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15 (GT)Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Придумай мъжа си да ни разкрие гатанката, за да не подпалим теб и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, да ни оберете?
16 (GU)И така, жената на Самсон заплака пред него: Ти само ме мразиш и не ме обичаш. Задал си гатанка на онези, които са от народа ми, а на мене не си я разгадал. А той ѝ отговори: Дори на баща си и майка си не съм я разгадал, та на тебе ли ще я кажа?
17 Но тя плачеше пред него през всичките седем дни, в които ставаше угощението им. А на седмия ден Самсон ѝ каза отговора, защото много му беше дотегнала; и тя разкри гатанката на мъжете от народа си.
18 Тогава на седмия ден преди залез слънце градските мъже му казаха: Кое е по-сладко от мед? И кое е по-силно от лъв? А той им отговори: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 (GV)Господният Дух дойде със сила на него; и той отиде в Аскалон и изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И силно разгневен се върна в бащиния си дом.
20 (GW)А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.
15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като ѝ донесе едно яре. Той каза на баща ѝ: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща ѝ не му позволи да влезе.
2 (GX)И баща ѝ му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата.
3 А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.
4 И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.
5 След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.
6 (GY)Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща ѝ с огън.
7 А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.
8 И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[j]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.
9 (GZ)Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий.
10 Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.
11 (HA)Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз.
12 Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.