The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
Левитът и опозорената му наложница
19 (A)В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.
2 Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.
3 Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.
4 Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.
5 (B)На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.
6 И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.
7 Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.
8 А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.
9 После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.
10 (C)Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.
11 (D)Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.
12 (E)Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.
13 (F)Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.
14 И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.
15 (G)Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.
16 (H)И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.
17 И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?
18 (I)А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.
19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.
20 (J)Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.
21 (K)И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.
22 (L)Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.
23 (M)А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост[a], не вършете такова безумие!
24 (N)Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.
25 (O)Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.
26 И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.
27 На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.
28 (P)Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.
29 (Q)А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част[b] на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.
30 (R)И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.
Война между Израил и Вениаминовото племе
20 (S)Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.
2 (T)И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.
3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.
4 (U)Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.
5 (V)А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.
6 (W)Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.
7 (X)Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.
8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,
9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;
10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.
11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.
12 (Y)Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?
13 (Z)Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.
14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.
15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.
16 (AA)Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.
17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.
18 (AB)Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.
20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.
21 (AC)А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.
22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.
23 (AD)Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.
24 (AE)И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.
25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.
26 (AF)Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.
27 (AG)После израилтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там
28 (AH)и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.
29 (AI)Тогава Израил постави засада около Гавая.
30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.
31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.
32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.
33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.
34 (AJ)И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.
35 Защото Господ порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.
36 (AK)И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.
37 (AL)Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.
38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.
39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.
40 (AM)Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.
41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.
42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.
43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.
44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.
45 (AN)И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.
46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.
47 (AO)А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.
48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.
Последното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус
22 (A)След това Исус дойде с учениците Си в Юдейската земя и там се задържа с тях и кръщаваше.
23 (B)Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и хората идваха и се кръщаваха.
24 (C)Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 И така възникна спор между Йоановите ученици и един юдеин относно очистването.
26 (D)И дойдоха при Йоан и му казаха: Учителю, Онзи, Който беше с теб отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.
27 (E)Йоан отговори: Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 (F)Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (G)Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
31 (H)Онзи, Който идва отгоре, е над всички; който е от земята, земен е и земно говори. Който идва от небето, е над всички.
32 (I)Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му.
33 (J)Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен.
34 (K)Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.
35 (L)Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 (M)Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
Исус Христос и самарянката
4 (N)А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,
2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,
3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.
24 (A)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (B)Там плават корабите;
там е и чудовището[a], което си създал да играе в него.
27 (C)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (D)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (E)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (F)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (G)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (H)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (I)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло?
А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.
23 От всеки труд има полза,
а от бъбренето с устните – само оскъдност.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.