The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
ИЗПИТАНИЯ И СКЪРБИ НА ДАВИД
Амнон опозорява сестра си Тамар
13 (A)След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.
3 (B)Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.
4 Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.
6 (C)И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.
7 Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.
9 (D)После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
11 (E)А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 (F)Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!
13 (G)Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 (H)Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.
16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.
17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.
18 (I)А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.
19 (J)Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
Отмъщението на Авесалом
20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.
21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
22 (K)Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
23 (L)След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.
24 Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?
27 Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.
28 (M)Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.
30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.
31 (N)Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.
32 (O)А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.
33 (P)И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.
34 (Q)А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.
35 Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.
36 След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
37 (R)Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.
38 (S)И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.
39 (T)А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
Първосвещеническата молитва на Исус Христос
17 (A)Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прославѝ Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 (B)както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 (C)А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.
4 (D)Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5 (E)И сега, прославѝ Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6 (F)Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.
7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе;
8 (G)защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб, и вярват, че Ти си Ме пратил.
9 (H)Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.
10 (I)И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз се прославям в тях.
11 (J)Не съм вече на света, а тези са на света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние едно.
12 (K)Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.
13 А сега идвам при Тебе; но докато съм още на света, казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 (L)Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 (M)Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 (N)Те не са от света, както и Аз не съм от света.
17 (O)Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18 (P)Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 (Q)и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 (R)да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 (S)И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 (T)Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.
24 (U)Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 (V)Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил.
26 (W)И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.
Каф
81 (A)Душата ми примира за Твоето спасение;
но аз се надявам на Твоето слово.
82 (B)Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти,
като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 (C)Защото станах като мях в дим;
но пак не забравям Твоите наредби.
84 (D)Колко са дните на Твоя слуга?
Кога ще извършиш съд над преследвачите ми?
85 (E)Горделивите изкопаха ями за мене,
като се противят на Твоя закон.
86 (F)Всички Твои заповеди са верни;
понеже хората ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята;
но аз не изоставих Твоите заповеди.
88 (G)Съживи ме според милосърдието Си;
така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
Ламед
89 (H)Господи, Твоето слово
е утвърдено на небето довека.
90 Верността Ти пребъдва от род в род;
Ти си основал земята и тя стои.
91 (I)Колкото до Твоите постановления, те и до днес стоят,
защото всички са Твои слуги.
92 (J)Ако Твоят закон не ми беше наслада,
то аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме,
защото потърсих Твоите наредби.
95 Нечестивите ме чакаха, за да ме погубят;
но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 (K)Видях граница на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е твърде широка.
6 (A)С милост и вярност се отплаща за беззаконието
и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато пътищата на човека са угодни на Господа,
Той примирява с него и неприятелите му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.