The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
Израил иска цар
8 (A)Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.
2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.
3 (B)Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.
4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:
5 (C)Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.
6 Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 (D)А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.
9 (E)Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.
11 (F)Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.
13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.
14 (G)Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.
15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.
17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.
18 (H)В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.
19 (I)Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,
20 (J)за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред[a] Господа.
22 (K)А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
Изборът на Саул
9 (L)Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец.
2 (M)Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ.
3 Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.
4 (N)И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.
5 А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.
6 (O)А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.
7 (P)Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?
8 Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.
9 (Q)(В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)
10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.
11 (R)И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът?
12 (S)А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението.
13 Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.
14 И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.
15 (T)А Господ беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:
16 (U)Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.
17 (V)И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.
18 В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.
19 Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.
20 (W)А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?
21 (X)А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?
22 Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.
23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.
24 (Y)И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.
25 (Z)И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.
26 А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.
27 А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.
Исус Христос – хлябът на живота
22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,
24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.
25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?
26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (A)Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?
29 (B)Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 (C)Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (D)Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“
32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 (E)Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.
35 (F)Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 (G)Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.
37 (H)Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;
38 (I)защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 (J)И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 (K)Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 (L)И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
32 (A)Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че нещастие сполетя Моисей заради тях;
33 (B)защото се разбунтуваха против Духа Му
и Моисей говори несмислено с устните си.
34 (C)При това те не изтребиха племената,
както Господ им беше заповядал,
35 (D)а се смесиха с тези народи
и се научиха на техните дела;
36 (E)така че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.
37 (F)Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете
38 (G)и проляха невинна кръв –
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
39 (H)Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.
40 (I)Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.
41 (J)Предаде ги в ръцете на народите;
и ги завладяха противниците им.
42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват
и те останаха подчинени под ръката им.
43 (K)Много пъти Той ги избавя;
но понеже намеренията им бяха бунтовнически,
затова се и унижиха поради беззаконието си.
44 (L)Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им,
когато чу вика им;
45 (M)спомни си за тях Своя завет
и се разкая според голямата Си милост;
46 (N)също направи да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.
47 (O)Избавѝ ни, Господи, Боже наш,
и ни съберѝ измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята хвала.
48 (P)Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
34 Правдата възвисява народ,
а грехът е позор за племената.
35 (A)Благоволението на царя е към разумния слуга,
а яростта му – против онзи, който докарва срам.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.