The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Давид пощадява Саул
24 (A)След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.
2 (B)Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.
3 (C)Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[a], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.
4 (D)И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.
5 (E)А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.
6 (F)Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.
7 (G)С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.
8 После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.
9 (H)И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.
11 (I)Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.
12 (J)Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.
13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.
14 (K)След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.
15 (L)И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.
16 (M)След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.
17 (N)И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.
18 (O)Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.
19 Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.
20 (P)Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.
21 (Q)И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.
22 (R)И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.
Давид и Авигея
25 (S)В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.
2 (T)А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.
3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род[b].
4 (U)Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,
5 изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:
6 (V)Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!
7 (W)Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.
8 (X)Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.
9 И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид – и млъкнаха.
10 Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.
11 (Y)Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?
12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.
13 (Z)Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.
15 (AA)Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.
16 (AB)Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.
17 (AC)Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.
18 (AD)Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.
19 (AE)Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.
20 И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.
21 (AF)А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.
22 (AG)Така да направи Бог на Давидовите неприятели – да! – и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
23 (AH)Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.
24 И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.
25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал[c]; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.
26 (AI)Сега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.
27 (AJ)А сега този подарък[d], който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.
28 (AK)Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.
29 (AL)И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.
30 А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,
31 тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.
32 (AM)Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.
33 (AN)И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.
34 (AO)Защото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.
35 (AP)Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.
36 (AQ)А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.
37 Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.
38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 (AR)А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.
40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.
41 (AS)А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.
42 Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.
43 (AT)Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.
44 (AU)А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.
Исус – Божий Син
22 И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
23 (A)и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма.
24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.
25 (B)Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
26 (C)Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 (D)Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 (E)И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 (F)Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 (G)Аз и Отец сме едно.
31 (H)Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
33 (I)Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.
34 (J)Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“?
35 Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,
36 (K)то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?
37 (L)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38 (M)но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.
39 (N)Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им.
40 (O)И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там.
41 (P)И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина.
42 (Q)И там мнозина повярваха в Него.
Благодарност към Бога за избавлението
116 (A)Обичам Господа, защото послуша
гласа ми и молбите ми;
2 понеже приклони ухото Си към мене,
затова ще Го призовавам, докато съм жив.
3 (B)Връзките на смъртта ме обвиха
и мъките на преизподнята ме намериха;
скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господне и Го помолих:
О, Господи, избави душата ми.
5 (C)Благ е Господ и праведен.
Да! Милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните;
в беда бях и Той ме избави.
7 Върни се, душо моя, в успокоението си,
защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 (D)Понеже си избавил душата ми от смърт,
очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,
9 (E)затова ще ходя пред Господа в земята на живите.
(По слав. 115.)
10 (F)(1) Аз повярвах, затова говорих;
много бях наскърбен.
11 (G)(2) В тревогата си казах:
Всеки човек е измамлив.
12 Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13 Ще взема чашата на спасението
и ще призова името Господне;
14 (H)(5) ще изпълня оброците си на Господа,
да, пред целия Му народ.
15 (I)(6) Скъпоценна е пред Господа
смъртта на светиите Му.
16 (J)(7) Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга;
Твой слуга съм, син на Твоята слугиня;
Ти си развързал връзките ми.
17 (K)(8) На Тебе ще принеса жертва на хваление
и името Господне ще призова.
18 (L)(9) Ще изпълня оброците си на Господа –
да! – пред целия Негов народ,
19 (M)(10) в дворовете на дома Господен,
всред теб, Йерусалиме. Алилуя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.