The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Давид отново пощадява Саул
26 (A)Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.
2 И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търсѝ Давид в зифската пустиня.
3 Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,
4 Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.
5 (B)Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.
6 (C)Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.
7 И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.
8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.
9 (D)А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?
10 (E)Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.
11 (F)Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.
12 (G)И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.
13 Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.
14 И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?
15 А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?
16 Не е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.
17 (H)А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.
18 (I)Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?
19 (J)И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.
20 (K)И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.
21 (L)Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.
22 А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.
23 (M)А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.
24 И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.
25 (N)Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.
Давид при филистимците
27 Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.
2 (O)Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.
3 (P)И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени – езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.
4 (Q)Когато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.
5 А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?
6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.
7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.
8 (R)Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.
9 Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.
10 (S)А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.
11 Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.
12 А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.
28 (T)В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай със сигурност, че ще дойдеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.
2 Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.
Саул при магьосницата от Ендор
3 (U)А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. Саул беше отстранил от земята магьосниците и врачовете.
4 (V)И така, филистимците се събраха, дойдоха и разположиха стана си в Сунам. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе.
5 (W)А Саул, когато видя стана на филистимците, се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много.
6 (X)И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори – нито чрез сънищата, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.
8 (Y)И така, Саул се преоблече с други дрехи и отиде заедно с двама мъже при жената през нощта. И Саул ѝ каза: Предскажи ми чрез запитване на зли духове и ми извикай, когото ти кажа.
9 (Z)А жената му отвърна: Ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и врачовете. Защо впримчваш живота ми, за да ме умъртвиш ли?
10 Но Саул ѝ се закле в Господа: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.
11 Тогава жената каза: Кого да ти повикам? А той отговори: Самуил ми извикай.
12 И когато жената видя Самуил, извика силно и каза: Защо ме измами? Ти си Саул.
13 А царят ѝ каза: Не бой се. Кажи ми какво видя? И жената отвърна на Саул: Видях един бог, който излиза от земята.
14 (AA)А той я попита: Как изглежда? Тя каза: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята и се поклони.
15 (AB)Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.
16 Тогава Самуил му каза: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел?
17 (AC)Ето, Господ извърши това, което беше говорил чрез мене. Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид.
18 (AD)Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова Господ стори с тебе това днес.
19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
20 Тогава Саул падна изведнъж проснат на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Нямаше сила в него, понеже не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
21 (AE)А жената се приближи към Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; поставих живота си в опасност[a] и се покорих на думите, които ми говори.
22 Сега послушай и ти, моля те, гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред теб, и яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.
23 Но той отказа, като казваше: Не искам да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха и той послуша думите им; стана от земята и седна на леглото.
24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза и го закла. Взе брашно и го замеси, и изпече от него безквасни пити.
25 Тя го донесе пред Саул и пред слугите му и те ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.
Възкресението на Лазар
11 (A)Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.
2 (B)А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 (C)А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.
6 (D)След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.
7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 (E)Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?
9 (F)Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 (G)Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.
11 (H)Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.
14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.
15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[a];
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.
20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.
21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 (I)Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.
24 (J)Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.
25 (K)Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.
26 (L)Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?
27 (M)Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.
28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 (N)А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (O)И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 (P)Исус се просълзи.
36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
37 (Q)А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
40 (R)Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 (S)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 (T)Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45 (U)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
47 (V)Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[b] ни, и народа ни.
49 (W)А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50 (X)нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 (Y)и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
53 (Z)И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
54 (AA)Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.