The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
12 (A)И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
13 (B)Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.
14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.
15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.
16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим[a], което е в Гаваон.
17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 (C)И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо[b] като полска сърна.
19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.
20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?
23 (D)Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.
24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?
27 (E)А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.
28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.
30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.
32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
3 Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.
2 (F)На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.
3 (G)Вторият му – Хилеав[c], от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.
4 (H)Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала.
5 И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.
6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
7 (I)Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?
8 (J)Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!
9 (K)Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,
10 (L)като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.
11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.
12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.
13 (M)А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.
14 (N)И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.
15 (O)И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.
16 (P)Мъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;
18 (Q)сега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели
19 (R)Авенир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.
20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.
21 (S)Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.
22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.
23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.
24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?
25 (T)Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.
26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.
27 (U)И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.
28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.
29 (V)Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
30 (W)Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
31 (X)Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.
32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.
33 (Y)Царят плака над Авенир и каза:
Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?
34 Ръцете ти не бяха вързани,
нито краката ти – сложени в окови.
Както човек пада пред тези, които вършат неправда,
така падна и ти.
И целият народ плака дълго над него.
35 (Z)После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.
36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.
37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.
38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!
39 (AA)Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Тайната вечеря
13 (A)А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.
2 (B)И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,
3 (C)Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 (D)стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса.
5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.
6 (E)И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?
7 (F)Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш.
8 (G)Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.
10 (H)Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.
11 (I)Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?
13 (J)Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв.
14 (K)И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.
15 (L)Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
16 (M)Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 (N)Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 (O)Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“
19 (P)Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих.
20 (Q)Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21 (R)Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде.
22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.
23 (S)А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус.
24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.
25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.
27 (T)И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;
29 (U)защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[a], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
Законът Господен
119 (A)На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Блажени онези, които са правдиви в пътя,
които ходят в закона на Господа.
2 Блажени, които пазят заповедите Му
и Го търсят от все сърце;
3 (B)които и не вършат беззаконие,
а ходят в пътищата Му.
4 Ти си ни заповядал за наредбите Си
да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми,
така че да пазя Твоите наредби!
6 (C)Няма да се посрамя тогава,
когато почитам всички Твои заповеди.
7 (D)Ще Те славя с правдиво сърце,
когато науча справедливите Ти отсъждания.
8 Наредбите Ти ще пазя;
недей ме оставя съвсем.
Бет
9 Как ще очисти младежът пътя си? –
Като му отдава внимание според Твоето слово.
10 (E)От все сърце Те потърсих;
недей ме оставя да се заблудя от заповедите Ти.
11 (F)В сърцето си опазих Твоето слово,
за да не съгрешавам пред Тебе.
12 (G)Благословен си, Господи;
научи ме на наредбите Си.
13 (H)С устните си разказах
всичките постановления, излезли из устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радвах толкова,
колкото в цялото богатство.
15 (I)За правилата Ти ще размишлявам
и Твоите пътища ще зачитам.
16 (J)В наредбите Ти ще се наслаждавам;
няма да забравя Твоето слово.
29 (A)Господ е далеч от нечестивите,
а слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето
и добри вести угояват костите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.