The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
Йонатан помага на Давид
20 Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?
2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.
3 Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.
4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.
5 (A)А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6 (B)Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7 (C)Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 (D)И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?
9 Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?
10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?
11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.
12 Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.
13 (E)И така да направи Господ на Йонатан – да! – и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!
14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,
15 (F)но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.
16 (G)Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!
17 (H)И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
18 (I)Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19 (J)Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.
20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.
21 (K)След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност – заклевам се за това в живота на Господа.
22 Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.
23 (L)А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.
24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.
25 След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.
26 (M)Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.
27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?
28 (N)И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
29 Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?
31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.
32 (O)А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?
33 (P)А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.
34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.
35 На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.
36 Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.
41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.
42 (Q)Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.
Давид бяга от Саул
21 (R)Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?
2 Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.
3 А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.
4 (S)И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени.
5 (T)Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.
6 (U)И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.
7 (V)(А същия ден там имаше задържа̀н пред Господа един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)
8 Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.
9 (W)Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.
10 Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.
11 (X)А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха:
Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди?
12 (Y)И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.
13 (Z)Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.
14 Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?
15 Малко ли са моите луди[a], че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?
Изцеляването на слепородения
9 И когато минаваше, видя един слепороден човек.
2 (A)И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?
3 (B)Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела.
4 (C)Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи.
5 (D)Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
6 (E)Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 (F)и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал.
8 А съседите и онези, които преди го бяха виждали, че беше просяк, питаха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.
10 Тогава го попитаха: А как ти се отвориха очите?
11 (G)Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
12 Тогава му казаха: Къде е Той? Отговори: Не зная.
13 Заведоха при фарисеите човека, който преди беше сляп.
14 А беше събота, когато Исус направи кал и му отвори очите.
15 И така, фарисеите също го питаха как е прогледнал. И той им каза: Сложи кал на очите ми, умих се и гледам.
16 (H)Затова някои от фарисеите казаха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.
17 (I)Попитаха пак слепеца: Ти какво ще кажеш за Него, след като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че е бил сляп и прогледнал, докато не повикаха родителите му
19 и ги попитаха: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите отговориха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а сега как вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, също не знаем. Питайте него; той е пълнолетен, нека сам говори за себе си!
22 (J)Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите вече се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.
23 Затова и неговите родители казаха: Той е пълнолетен, питайте него.
24 (K)И така, повикаха отново човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова го попитаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Той отговори: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го наругаха и казаха: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 (L)Ние знаем, че на Моисей Сам Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 (M)Човекът им отговори: Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но въпреки това ми отвори очите.
31 (N)Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 (O)А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден човек.
33 (P)Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи.
34 Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш? И го изпъдиха навън.
35 (Q)Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 (R)Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е.
38 А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони.
39 (S)И Исус каза: За осъждение дойдох на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 (T)Някои от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, Му казаха: Да не сме и ние слепи?
41 (U)Исус им каза: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
Възхвала на името Господне
113 (A)Алилуя. Хвалете, слуги Господни,
хвалете името Господне.
2 (B)Да бъде благословено името Господне
отсега и довека.
3 (C)От изгрева на слънцето до залеза му
името Господне е за хваление.
4 (D)Господ е издигнат над всичките народи;
неговата слава е над небесата.
5 (E)Кой е като Йехова, нашия Бог,
Който, макар седалището Му и да е нависоко,
6 (F)пак е снизходителен да преглежда
небето и земята,
7 (G)издига сиромаха от пръстта
и възвисява бедния от бунището,
8 (H)за да го сложи да седне с големци –
да!, – с първенците на народа Му, –
9 (I)Който настанява в дома бездетната
и я прави весела майка на деца.
Алилуя.
Благоговение пред присъствието Господне
114 (J)Когато Израил излезе от Египет,
Якововият дом – от народ другоезичен,
2 (K)Юда стана светилище на Бога,
Израил – Негово владение.
3 (L)Морето видя и побегна;
Йордан се върна назад;
4 (M)планините се разиграха като овни,
хълмовете – като агнета.
5 (N)Какво ти стана, море, че си побегнало?
На теб, Йордане, че си се върнал назад?
6 На вас, планини, че се разиграхте като овни?
На вас, хълмове – като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господне,
от присъствието на Якововия Бог,
8 (O)Който превърна скалата във воден поток,
твърдия камък – във воден извор.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.